Лариса Шевандина не е виждала съпруга си Олех от 11

Лариса Шевандина не е виждала брачна половинка си Олех от 11 години. През май 2015 година той е похитен от родния си град Дебалцеве в Източна Украйна. По това време градът към този момент е част от самопровъзгласилата се " Донецка национална република ”. Оттогава двамата са разговаряли единствено два пъти - в границите на първите 24 часа след ареста му.

Според очевидци Олех е спрян от маскирани въоръжени мъже, извлечен е от колата си, на главата му е комплициран чувал и е отведен на незнайна локация. Шевандина прави свое следствие, а след това основава и организацията " Украинско придвижване - връщане на свободата ”.

Случаят на брачна половинка ѝ е адресиран и от Организация на обединените нации, само че по думите ѝ те не разполагат със средства за директна интервенция. " 11 години в съветски плен е ужасно доста. Ако кажем, че всеки ден е пъкъл, то би трябвало да умножим това по 365 и след това по още единайсет ”.

Нарушение на интернационалното право

Задържането на Олех Шевадин беше едно от първите, за които стана известно в окупираните от Русия територии на Украйна. От юридическа позиция неговото състояние се дефинира като „ в изолираност " – изцяло изолиран, без опция за връзка, без юристи и без публично повдигнати обвинявания.

Това е ориста на множеството цивилни, държани в плен от Русия – а те са доста: от началото на съветската инвазия в Украйна там са изчезнали хиляди цивилни. Активисти за правата на индивида правят оценка, че минимум 16 000 украинци, които не са взели участие в боевете, са били взети в плен от Русия. Произволните арести нарушават интернационалното филантропично право. „ Женевската спогодба разумно не разрешава на никоя страна, която нахлува на територията на друга, да арестува и задържа гражданско лице без никакво съображение ", разяснява Юрий Ковбаса, представител на комисаря по правата на индивида в украинския парламент.

Руският режим оправдава задържанията със „ опозиция против специфичната военна интервенция ", както в Русия назовават войната против Украйна, изяснява Михаил Сава от украинския „ Център за цивилен права ": „ Това са хора, които нямат никакъв юридически статут, защото задържането им нарушава освен интернационалното право, само че и съветското право. " Юрий Ковбаса от украинския парламент прибавя, че има и друга категория пандизчии. Русия е узаконила задържането им, като е предоставила съответната информация на Международния комитет на Червения кръст. „ Това са жители, които може би към този момент са наказани за „ тероризъм " или въз основа на изфабрикувани присъди ", споделя Ковбаса.

Отвличания и шпионаж

Във втората категория попада журналистът и деятел Серхий Цихипа. Когато съветските войски окупират Нова Каховка при започване на 2022 година, Цихипа остава, с цел да провежда филантропична помощ и да рапортува за обстановката в обществените мрежи. На 12 март 2022 година той е похитен. Според правозащитната организация „ Мемориал " Цихипа е държан в ареста месеци наред без никакви публични обвинявания. Наказателно произвеждане за шпионаж е формирано едвам на 26 декември същата година. „ Мемориал " смята Цихипа за политически пандизчия.

Съпругата му Олена доста мъчно поддържа контакт с него - получила е писмо от него последно през февруари, макар че тя му изпраща писма всяка седмица. " Това, че не ми дава отговор, може да значи, че не получава моите писма ”, споделя тя. Може обаче и да значи, че е в неприятно здравословно положение. " Държат ги на студено и влажно. Не единствено Серхий е във влошено здраве, само че и всички други украински военнопленници - както военните, по този начин и цивилните ”, споделя Олена. Освен това съгласно правозащитници и Организация на обединените нации украинските военнопленници и цивилни жители, държани както в Русия, по този начин и в окупираните територии, са подлагани на систематични изтезания и грубо отношение от страна на съветските управляващи.

Какви хора са пленявани

Михаил Сава от украинския " Център за цивилен права ” споделя, че множеството задържани са били обществено дейни - взели участие са в доброволчески акции, извозвали са хора при евакуации или просто намерено са заявявали проукраинските си позиции. " В очите на окупаторите те са опасност, тъй като могат да станат център на проведена опозиция ”, изяснява Сава и споделя, че всеобщите арести служат и като техника за заплашване на популацията. " Демонстрират на всички, че същото може да се случи и с тях - да изчезнат безследно ”.

Пенсионираният офицер Серхий Лихоманов изчезва, откакто въоръжени мъже нахлуват в жилището му в Севастопол, в окупирания от Русия полуостров Крим. По-късно фамилията му научава, че той е в пандиза и е упрекнат в обмисляне на терористична офанзива. Сестра му Татяна Селена споделя, че брат ѝ е бил задържан единствено тъй като е някогашен боен от украинската войска.

Селена е напуснала работата си, с цел да се отдаде напълно на битката да върне брат си вкъщи. Ако това най-накрая се случи обаче тя не възнамерява да поставя завършек на работата си като деятел - тя не желае да стопира, до момента в който най-малко тези хора, с които се е срещнала в последните години, не съумеят да освободят околните си от съветски плен.

Автор: Даша Тюсен