Лана Дел Рей: Носталгията е красива
Лана Дел Рей, родена като Елизабет Уулридж Грант през 1985 година, се обрисува като определяща фигура на актуалната поп музика през 2010 година
Нейната музика, известна с носталгичната си комбинация от кинематографични звукови пейзажи, меланхолични текстове и ретро въздействия, превзема потомство, търсещо дълбочина в поп културата.
Дебютният албум на Lana Born to Die (2012) освен показа нейния характерен тон, само че и сътвори персона, която резонира измежду слушателите по целия свят.
Нейните меланхолични мелодии, съчетани с тематики за трагична романтика, американска носталгия и екзистенциален блян, сътвориха неповторимо пространство в музикалната промишленост.
Тя бързо става известна със своите кинематографични и въодушевени от винтидж визуализации, които черпят ентусиазъм от Златния век на Холивуд, културата от 60-те години на предишния век и ретро американа, затвърждавайки статута й на модерна културна икона.
Цитатът „ Без огромни решения. Към езерото или към морето. Единственият ми въпрос “ отразява личността на Лана Дел Рей – фигура, която постоянно се рее сред фантазиите и действителността, колебаейки се сред възприятията на потиснатост и безгрижното самодоволство.
Голяма част от работата й приказва за тези прочувствени пейзажи, като постоянно изследва тематики за обич, разрушено сърце и приключване на времето.
Нейният албум от 2015 година Honeymoon продължи това проучване на комплицирани прочувствени положения, съчетавайки кинематографична оркестровка с интроспективно писане на песни.
Песни като „ High by the Beach “ и „ Freak “ демонстрираха способността й да смесва тематиките на копнежа с присъщата за нея мечтателна, атмосферна продукция.
Изкуството на Лана съставлява постоянно, съвсем ефирно преживяване – такова, което постоянно се усеща извънземно и постоянно, даже когато се закотвя в носталгията по поп културата от 20-ти век.
Нейното въздействие се разгръща оттатък музиката в сферите на модата, изкуството и обществените медии, където тя поддържа всеотдайна и буйна фенбаза.
Отличителният жанр на Лана Дел Рей – характеризиращ се с облекло, въодушевено от винтидж, нейната емблематична дълга коса и замислена хармония – също я трансформира в муза за фотографи и дизайнери.
Тя се трансформира в знак на романтизма и проучването на женствеността в модерната ера.
Образите, които тя постоянно провокира – без значение дали са калифорнийско крайбрежие, изоставени мотели или рози – са я утвърдили като модерна икона, актьор, чиято работа продължава да резонира измежду слушателите, които търсят достоверност и прочувствена дълбочина в тяхната музика.
Нейното завещание, по едно и също време ретро и модерно, преодолява пропастта сред епохите, създавайки пространство за нейното изкуство да процъфтява в поп пейзажа.
Нейната музика, известна с носталгичната си комбинация от кинематографични звукови пейзажи, меланхолични текстове и ретро въздействия, превзема потомство, търсещо дълбочина в поп културата.
Дебютният албум на Lana Born to Die (2012) освен показа нейния характерен тон, само че и сътвори персона, която резонира измежду слушателите по целия свят.
Нейните меланхолични мелодии, съчетани с тематики за трагична романтика, американска носталгия и екзистенциален блян, сътвориха неповторимо пространство в музикалната промишленост.
Тя бързо става известна със своите кинематографични и въодушевени от винтидж визуализации, които черпят ентусиазъм от Златния век на Холивуд, културата от 60-те години на предишния век и ретро американа, затвърждавайки статута й на модерна културна икона.
Цитатът „ Без огромни решения. Към езерото или към морето. Единственият ми въпрос “ отразява личността на Лана Дел Рей – фигура, която постоянно се рее сред фантазиите и действителността, колебаейки се сред възприятията на потиснатост и безгрижното самодоволство.
Голяма част от работата й приказва за тези прочувствени пейзажи, като постоянно изследва тематики за обич, разрушено сърце и приключване на времето.
Нейният албум от 2015 година Honeymoon продължи това проучване на комплицирани прочувствени положения, съчетавайки кинематографична оркестровка с интроспективно писане на песни.
Песни като „ High by the Beach “ и „ Freak “ демонстрираха способността й да смесва тематиките на копнежа с присъщата за нея мечтателна, атмосферна продукция.
Изкуството на Лана съставлява постоянно, съвсем ефирно преживяване – такова, което постоянно се усеща извънземно и постоянно, даже когато се закотвя в носталгията по поп културата от 20-ти век.
Нейното въздействие се разгръща оттатък музиката в сферите на модата, изкуството и обществените медии, където тя поддържа всеотдайна и буйна фенбаза.
Отличителният жанр на Лана Дел Рей – характеризиращ се с облекло, въодушевено от винтидж, нейната емблематична дълга коса и замислена хармония – също я трансформира в муза за фотографи и дизайнери.
Тя се трансформира в знак на романтизма и проучването на женствеността в модерната ера.
Образите, които тя постоянно провокира – без значение дали са калифорнийско крайбрежие, изоставени мотели или рози – са я утвърдили като модерна икона, актьор, чиято работа продължава да резонира измежду слушателите, които търсят достоверност и прочувствена дълбочина в тяхната музика.
Нейното завещание, по едно и също време ретро и модерно, преодолява пропастта сред епохите, създавайки пространство за нейното изкуство да процъфтява в поп пейзажа.
Източник: plovdiv-online.com


КОМЕНТАРИ