Ламасу се явяват митични същества, подобни на сфинкс с глава

Ламасу се явяват митични същества, сходни на сфинкс с глава на човек, тяло на лъв или бик и орлови крила, които в миналото охранявали градовете в Месопотамия. Смятали ги за могъщи същества, които служели като увещание за властта на царя, а също били знак на духове пазители на целия народ.

Най-известните скулптури Ламасу са открити при разкопки в асирийските столици, учредени от Ашурназирпал II (управлявал сред 883–859 година пр.н.е.) и Саргон II (721–705 година пр.н.е.).

Прочутите крилати сфинксове от Нимруд в Ирак (древният град Калху), охраняващи вратата на града, през 2015 година бяха унищожени от „ Ислямска страна “. Други скулптурни изображения на митичните животни принадлежат на гр. Дур Шарукин (днес Хорсабад, Ирак).

Във всеки забележителен град Лимасу са охранявали градската врата. Едновременно бил изработван още един хвъркат сфинкс за защита на входа към тронната зала. Месопотамците вярвали, че Ламасу прогонват силите на хаоса и носят мир в домовете на хората. На акадски език „ Ламасу “ означавало духът бранител

Небесните същества

Ламасу постоянно се срещат в изкуството и митологията на Месопотамия. Първият открит Ламасу бил основан ок. 3000 година пр.н.е. Понякога бил изобразяван във тип на женско провидение, само че нормално имал мъжка глава. Женските Ламасу били наричани Аспасу.

Ламасу е небесно създание, постоянно отъждествявано с Инара, хетско-хуритската богиня на дивите степни животни, щерка да бога на бурите Тешуб. Тя подхожда на гръцката богиня Артемида.

В Епоса за Гилгамеш и Енума Елиш както Ламасу, по този начин и Аспасу (Инара) се загатват като знаци на звездното небе, съзвездията и Зодиака. Независимо дали в женска, или мъжка форма, Ламасу постоянно съставляват звездите, съзвездията или Зодиака.

Култовете за Лимасу и Шеду са били доста публикувани измежду жителите на Месопотамия от шумерския до вавилонския интервал. Те се асоциирани с пазители на царете в другите култури. Акадците свързвали Ламасу с господ Папсукал (бога на съобщенията), а господ Исум (бог на огъня, вестоносец на вавилонските богове) – с Шеду.

Митичните стражи

Ламасу били духове хранители освен на царете и дворците, само че и на всеки обособен човек. Хората се чувствали в по-голяма сигурност, в случай че наоколо имало дух страж, по тази причина Ламасу бил изсичан на глинени таблички, които се заравяли под прага на вратата. Домът, в който участвал Ламасу се считал за по-благоприятно място, в сравнение с този, където нямало дух страж.

Археологически проучвания демонстрират, че Ламасу са заемали доста значимо място във всички култури, които населявали земите на Месопотамия.

Chicago Oriental Institut

Както към този момент споменахме, Ламасу се появили за първи път в дворците в Нимруд по време на ръководството на Ашурназирпал II и изчезнали при ръководството на Ашурбанипал сред 668 и 627 година г. пр.н.е. Причината за изгубването на Ламасу в постройките е незнайна.

Величествените паметници

Ламасу и до през днешния ден се възвисяват на своите постаменти. Те са изсечени от цели каменни блокове. Най-старите монументални статуи са направени от алабастър и доближават височина 3-4 метра. Съществуват обилни разлики във формата на тялото сред ранните Ламасу и скулптурите от по-късен интервал. При първите Ламасу тялото било на лъв, а Ламасу от двореца на Саргон II е с тяло на бик. Още един забавен подробност – Ламасу на Саргон се усмихва.

Ламасу в североизточния замък на Ашурназирпал II. Public Domain

През 713 година пр.н.е. Саргон основал своята столица Дур Шарукин. Той решил, че духовете пазители би трябвало да се намират от всяка страна на седемте порти като стражи. Те се явявали освен стражи и внушителни декоративни съставни елементи, само че и изпълнявали архитектурна функционалност, носейки върху себе си част от тежестта на арката.

Саргон II проявявал огромен интерес към Ламасу. По време на неговото ръководство били основани голям брой статуи и паметници на тези митични същества. В този интервал тялото на Ламасу било по-релефно. Главата имала уши на бик и мъжко лице с брада и тънки мустаци.

По време на разкопки под управлението на Пол Бот при започване на 1843 година археолозите разкрили няколко статуи, които били изпратени в Лувъра във Франция. Тогава европейците за първи път видели митичните сфинксове на Месопотамия.

Ламасу от Британския музей.

Днес Ламасу са показани в Британския музей в Лондон, Метрополитън в Ню Йорк, Института по Изтока в Чикаго. Копия от фигури Шеду в естествена величина са показани в Държавния музей за изобразителни изкуства „ Пушкин “ в Москва.

По време на интервенции в Ирак и Иран през 1942-1943 година английската войска даже избрала Ламасу за собствен знак.

Ancient Origins