ЦВЕТНИЦА | Легенди за цветята
Лале
Според антично казахско поверие, щастието е прикрито в пъпките на лалето. Дълго време никой не могъл да разтвори красивото венче. Веднъж, едно дете видяло цветето, радостно дотичало до него и го докоснало с нежните си пръсти. Пъпката се разтворила и щастието полетяло по земята. В Узбекистан съществува вярване, че небесносиньото лале, което пораства и цъфти в планините, носи благополучие.
Зюмбюл
Цветето на любовта, щастието, верността и скръбта. Гърците го нарекли цвете на тъгата, а още - цвете на Хиацинт. Легендата за Хиацинт и Аполон е една от най-известните истории за дъхавия зюмбюл.
Красивият Хиацинт - син на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио, бил любим на Аполон. Богът на хубостта посветил младежа в тайните на изкуствата и спорта. Веднъж, до момента в който хвърляйки дружно диск, Аполон гледал с удивление с каква сръчност и точност се справял Хиацинт. Но Зефир, крилатото провидение на източния вятър, бил ревностен към обичта на Аполон към младежа. С мощният си мирис отклонил хвърления от Аполон диск и той блъснал смъртоносно Хиацинт в главата. Аполон, налегнат от неутешима тъга, решил да увековечи загатна за своя другар и трансформирал стичащата се в земята кръв в красиво пурпурно-лилаво цвете.
В антична Гърция, зюмбюлът се счита за знак на умиращата и възраждащата се природа.
Момина сълза
Според остаряла съветска легенда, момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която енергично обичала храбрия гуслар Садко. Когато Волхова научила за горещата обич на Садко към Любава, излязла на брега, с цел да послуша за финален път чудните песни на своя обичан. Напразно обаче го търсила по брега, по поля и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. Най-сетне, измежду стройните брези, Волхова видяла двата силуета на младите влюбени. С засегнато сърце, гордата красавица се завърнала в студеното си царство. И единствено луната видяла по какъв начин от прелестните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, трансформирайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - знак на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
Според античните римляни, момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата до момента в който тя бягала от влюбения в нея Фавън.
Маргаритка
Според остаряла легенда, Божията майка дала на дребния Исус останки от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало дребни цветенца, които разпръснало по поляната към къщата. И макар, че било още студено, те се трансформирали в дребни цветчета, носещи наслада на хората.
В доста страни от антични времена имало бит да се „ гледа " на маргаритки " обича ме – не ме обича ". В немския език, маргаритката си е запазила име като " мярка за любовта ".
Шекспир разказва маргаритката нежно и поетично: " Нейното бяло одеяние съставлява непорочност ".
Теменужка
Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за протекция. За да я избави от буйните преследвания на красивия господ, той я трансформирал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива по аромата, само че единствено когато смирено сведеш глава.
Във Франция теменужката е обвързвана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, а в средата с бели темнужки изпъквала буквата " J ". Всяка година, в деня на сватбата им той й подарявал тази хубост, а след нейната гибел, наредил върху гроба й да засеят килим от теменужки.
Снимки ~ pinterest
