Църквата почита на 30 май преп. Исакий Далматски. Св. Емилия
Лъжеучението на Арий изключително се популяризирало при император Валент. Тринадесетгодишното му царуване било непрестанно гонение срещу православните. Гонението с особена свирепост свирепсвало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.
Слухът за страданията на православните християни стигнал надалеч до източната пустиня и възбудил възмущение у благочестивия пустинножител Исакий. Когато научил за страшните терзания на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от заплахите, Исакий увещавал християните да остават правилни на истината.
По това време Валент тръгнал на война срещу готите, които били разорили някои области на империята и даже застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исакий застанал на пътя му и му споделил: " Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти, войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир! " Тия думи поразили царя и той бил подготвен да се съгласи. Но някои от неговите доближени го отрекли от положителното му желание и царят заповядал да затворят стареца в тюрма.
Исакий бил върнат под стража в Цариград, а царят траял пътя си. Ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царят умрял измежду пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата гибел и бойците, които пазели Исакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказване за неговите дръзки думи. Старецът дал отговор: " Ето към този момент седем дни откак чувствам воня от изгорелите от огъня негови кости! " Когато разбрали за нещастната гибел на Валент, всички почнали да оказват респект към Исакий, като го считали за оракул.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните, Исакий поискал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели присъединяване в гонението срещу него, го склонили да остане в Цариград. Сатурнин му построил в покрайнините на града обител, в която скоро се събрали доста иноци.
Исакий починал в дълбока напреднала възраст към 380 година, откакто определил заместника си за свещеник - инок на име Далмат, от който обителта по-късно получила своето наименование, та и нейният създател останал в църковната памет като Исакий Далматски. Мощите на св. Исакий били сложени в църквата " Св. първомъченик Стефан ".
Света Емилия разделила имуществото сред децата си и основала девически манастир
Света Емилия произлиза от богат благороднически жанр. Тя е майката на св. Василий Велики и на св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете й - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, са оповестени за православни светци. Св. Емилия разделя фамилното имущество сред децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се причисляват към тях. Те се отхвърлят от света и по този начин се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и разделят всичко поравно. Славата им е в това, че никой не ги познава, благосъстоянието им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието.
Слухът за страданията на православните християни стигнал надалеч до източната пустиня и възбудил възмущение у благочестивия пустинножител Исакий. Когато научил за страшните терзания на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от заплахите, Исакий увещавал християните да остават правилни на истината.
По това време Валент тръгнал на война срещу готите, които били разорили някои области на империята и даже застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исакий застанал на пътя му и му споделил: " Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти, войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир! " Тия думи поразили царя и той бил подготвен да се съгласи. Но някои от неговите доближени го отрекли от положителното му желание и царят заповядал да затворят стареца в тюрма.
Исакий бил върнат под стража в Цариград, а царят траял пътя си. Ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царят умрял измежду пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата гибел и бойците, които пазели Исакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказване за неговите дръзки думи. Старецът дал отговор: " Ето към този момент седем дни откак чувствам воня от изгорелите от огъня негови кости! " Когато разбрали за нещастната гибел на Валент, всички почнали да оказват респект към Исакий, като го считали за оракул.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните, Исакий поискал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели присъединяване в гонението срещу него, го склонили да остане в Цариград. Сатурнин му построил в покрайнините на града обител, в която скоро се събрали доста иноци.
Исакий починал в дълбока напреднала възраст към 380 година, откакто определил заместника си за свещеник - инок на име Далмат, от който обителта по-късно получила своето наименование, та и нейният създател останал в църковната памет като Исакий Далматски. Мощите на св. Исакий били сложени в църквата " Св. първомъченик Стефан ".
Света Емилия разделила имуществото сред децата си и основала девически манастир
Света Емилия произлиза от богат благороднически жанр. Тя е майката на св. Василий Велики и на св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете й - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, са оповестени за православни светци. Св. Емилия разделя фамилното имущество сред децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се причисляват към тях. Те се отхвърлят от света и по този начин се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и разделят всичко поравно. Славата им е в това, че никой не ги познава, благосъстоянието им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ