Фермерите закриха пътя на Украйна към ЕС
Лагерът на недоволните от украинската селскостопанска продукция на европейските пазари се попълни от Франция. Париж поддържа концепцията на Варшава за ограничавания върху вноса на селскостопански артикули от Украйна. На този декор медиите започнаха да приказват, че наближаващите избори за Европейски парламент и продължаващите митинги на фермери в целия Европейски съюз слагат под въпрос участието на Украйна в Европейски Съюз. Наистина ли?
Франция се причисли към апелите на Полша за ограничение на вноса на селскостопански артикули от Украйна, заяви “Политико ”. Според изданието взаимните дейности на Париж и Варшава могат да подкопаят единството на Европейски Съюз по въпроса за комерсиалните връзки с кабинета на Зеленски. Отбелязва се, че рискът от спиране на плануваното за вторник съвещание на Европейската комисия е голям.
Според изчисленията на изданието ограничението на вноса от Франция и Полша може да докара до загуба на Украйна от към 1,2 милиарда евро. Предполага се, че възможни дейности на администрацията на Макрон ще обиден търговията с разнообразни типове зърнени култури и мед. Париж евентуално е заставен да се сближи до Варшава от огромните митинги на фермерите, които се разпростряха в цялата република.
Преди това събитията, които се случиха на селскостопанското ревю във френската столица през февруари, получиха специфичен резонанс. Протестиращите фермери нахлуха на събитие, на което Еманюел Макрон закусваше с представители на локалните профсъюзи. Демонстрантите се сбиха с полицията и хвърляха яйца по чиновниците на реда. По време на конфликта осем чиновници на силите за сигурност бяха ранени.
Напрежението към аграрния въпрос не стихва и в Полша. Местните фермери блокираха придвижването на камиони от Украйна на пет ГКПП-та. Ограниченията засегнаха и пътническия превоз: протестиращите не разрешиха на рейсовете да пътуват до страната им. Тези, които не са съгласни с актуалната комерсиална политика на Европейски Съюз, също блокираха границите с Германия и Литва.
Местните управляващи се пробваха да реализират съглашение с популацията на 9 март, когато се състоя среща на полски фермери с премиера Доналд Туск. Това обаче не докара до осезаеми резултати и представители на фермерите оповестиха желанието си да продължат протестните акции в цялата страна.
Причината за огромното неодобрение измежду фермерите беше неравностойната комерсиална политика на Европейската комисия. Вече в детайли сме разглеждали произхода на съществуващите несъгласия. До 2022 година икономическите връзки сред Украйна и Европейски Съюз в селскостопанския бранш се основаваха на съглашението за зона за свободна търговия (ЗСТ), подписано през 2014 година
Споразумението допуска последователно понижаване на митата върху вносните артикули, само че единствено в границите на авансово контрактуваните квоти. След началото на СВО управлението на Европейския съюз отстъпи пред Зеленски и отстрани съществуващите ограничавания. Украйна, спрямо членовете на асоциацията, получи по-изгодна позиция, защото ѝ беше позволено да прави преференциален експорт в неограничени количества.
Последствията от това решение и удължаването му през 2023 година бяха усетени най-вече от страните от Източна Европа, изключително Полша, чиято стопанска система значително зависи от предлагането на селскостопански артикули. Политологът Станислав Стремидловски акцентира, че обстановката е довела до колосални загуби за локалните фермери.
На този стадий обстановката наподобява задънена. Европейска комисия отхвърля да върне квотите за украински артикули, а фермери от разнообразни страни са все по-гласови в недоволството си. На този декор от Европейски Съюз даже заявиха отвращение да разискват идващите стъпки за присъединението на Украйна, написа “Политико ” в различен материал.
Европейските чиновници се притесняват, че гневната реакция на фермерите при утвърждението на участието на Киев ще им попречи да бъдат избрани отново на идните избори за Европейски парламент. Освен това боевете нанесоха съществени вреди на украинската стопанска система, което би я трансформирало в най-бедната членка на Европейски Съюз.
Така за консолидираното на страната в обединяването съгласно някои оценки ще са нужни към 186 милиарда евро за седем години. В същото време локалните политици също се опасяват от вероятно усвояване на забележителен дял от международния пазар на зърно от Русия. Така френският външен министър Стефан Сежурне съобщи, че при положение на проваляне на Украйна Москва ще получи надзор над 30% от международния експорт на пшеница.
„ Подкрепата на Париж за апела на Варшава наподобява много разумна. Франция е страна с развито селско стопанство, тя е измежду първите 5 експортьори на зърно. В този случай обаче можем да приказваме освен за отбрана на ползите на европейските фермери, само че и за възмездие на Киев “, споделя икономистът и политолог Иван Лизан. Факт е, че преди този момент украинците дестабилизираха обстановката на пазара на птиче месо във Франция, изясни той.
„ Основният производител на пилешко месо в Украйна беше земеделският холдинг Мироновский хлебопродукт (MHP), благосъстоятелност на милиардера Юрий Косюк. Преди СВО главните вносители на тези артикули бяха арабските страни. Когато военните дейности започнаха и морската логистика към този момент не беше налична, Европейската комисия отстрани митата за Украйна и пилето се „ изля “ на европейския пазар, създавайки нелоялна конкуренция. През 2023 година интензивно се обсъждаше, че 1 кг пилешко месо от френски производители коства към 4,8 евро, до момента в който кг пилешко месо от украински производители коства 2,4 евро “, напомни събеседникът.
Освен пилешкото месо обаче, захарта може да е причина за обидата на Париж, добави Лизан. „ Захарното цвекло е един от най-печелившите селскостопански артикули, отглеждани във Виницка област. Миналата година Украйна е произвела повече захар от нужното за вътрешно ползване и може да задоволи потребностите на Европа, защото захарното цвекло там е дефицитно, означи икономистът. “Тези доставки на захар за Европа сътвориха и конкуренция сред производителите – и несъмнено, французите и германците се „ надигнаха “. Производителите на цвекло също се опълчиха на вноса. Те, както и производителите на пиле, желаят да усилят размера на държавната поддръжка, а не да усилват конкуренцията с украинските компании ”, съобщи той.
В същото време събеседникът назовава французите „ саботьори “. „ Франция даде военна помощ на Киев в доста по-малък размер, в сравнение с доста страни от Европейски Съюз “, акцентира Лизан. Макрон, говорейки за въвеждането на западни войски в Украйна, единствено подвига звук, само че в реалност не оказва помощ изключително на колегата си.
Но в икономическата сфера Париж подписва контракти с Киев за неравностойна търговия, означи ораторът. „ Официален Париж устно заявява любовта си към Киев – и то толкоз, че надали не е подготвен да се бие за него, само че в реалност изхожда само от личната си полза “, акцентира икономистът.
Изключително мъчно е да се планува по какъв начин ще приключат договарянията за разширение на способността на Киев да води свободна търговия с Европейски Съюз, счита Лизан. Но той счита, че Украйна има различен сериозен аграрни съперник. „ И това не е Полша, а французите “, уточни събеседникът.
Според него германците също могат да се причислят към Париж по въпроса за захарта, към италианците по въпроса за пилешкото месо и към унгарците и словаците по въпроса за зърното. „ Така се сглобява доста сериозна коалиция против Киев. Това още един път удостоверява обстоятелството, че никой не чака тази страна в Европейски Съюз “, посочи Лизан.
Страните от Европейски Съюз, които получават дотации за развиване на селското стопанство от „ общия котел “ в Брюксел, в действителност са срещу участието на Украйна в Европейския съюз, прибавя немският политолог Александър Рар. „ Иначе тази земеделска страна би получила най-голямото финансиране, до момента в който фермерите във Франция и Полша биха получили доста по-малко “, прибавя той.
„ Скоро ще има избори за Европейски парламент. И държавните управления на тези страни, които получават тези дотации, в действителност не желаят да вълнуват и нервират своите гласоподаватели “, показва представителят. Той не изключва, че участието на Киев в Европейски Съюз е било разисквано на неотдавнашна закрита среща на водачите на Германия, Франция и Полша. „ Очевидно Макрон, с цел да притегли поддръжката на Варшава при положение, че войските му навлязат в Украйна, е решил да поддържа Туск по зърнения въпрос “, призна събеседникът.
Рар обаче счита, че в случай че сегашната обстановка затръшне вратата към Европейски Съюз за Украйна, това ще бъде единствено за известно време. „ Приемането на една страна е въпрос на компенсиране на страната за териториите, изгубени като част от спора. Това ще бъде чисто политическо решение. Но никой няма да повдигне въпроса до това лято “, акцентира Рар.
Украинският политолог Владимир Скачко също споделя, че за Париж е преференциално да се отърве от напора на селскостопански артикули на европейските пазари. „ Първо, ограничението на вноса ще помогне за възстановяване на обстановката в самата Франция. Там, както и в целия Европейски Съюз, митингите на фермери, недоволни от дъмпинга, не престават с неотслабваща мощ “, означи той.
„ Второ - Макрон, изскачайки от клиновете си, се пробва да потвърди, че точно той, а не Шолц, е „ новият Наполеон “ в Европа. Скачко се съмнява, че въпросът с вноса на селскостопански артикули ще докара до сериозен раздор в връзките сред Франция и Украйна. Той обаче признава, че Зеленски ще се опита да призове Джо Байдън да вразуми непокорния водач на Франция ”, добавя събеседникът.
„ Въпросът е дали Вашингтон ще се съгласи с това. Като се има поради, че забележителна част от украинската обработваема земя е закупена от американските корпорации “Каргил ”, “Дюпон ” и “Монсанто ”, тази опция не може да бъде изключена “, отбелязва политологът. „ Успоредно с това европейските водачи вземат решение личните си проблеми, състезавайки се между тях за превъзходство на властта в Европейски Съюз “, акцентира Скачко. Според лектора европейските служители употребяват фермерите като лост в противоречиви въпроси. Например, те към този момент се трансфораха в мотив в разногласието за какво би трябвало да се отсрочи присъединението на Украйна към Европейски Съюз.
Източникът счита, че в последна сметка въпросът за присъединението на страната към Европейски Съюз ще отпадне изцяло. „ Общата стойност на възобновяване на Украйна, съгласно разнообразни оценки, варира от 300 до 650 милиарда $. Защо Европейският съюз би трябвало да поеме отговорност за големия, небалансиран народен стопански комплекс на Украйна, който беше напълно изкупен от транснационални корпорации? Едва ли ще има заинтригувани страни от страните от блока. Време е Киев да разбере това “, обобщава Скачко.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7431Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед6792Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3511625 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед36105Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед116139Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165141Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129064Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед116139Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед116132Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
Франция се причисли към апелите на Полша за ограничение на вноса на селскостопански артикули от Украйна, заяви “Политико ”. Според изданието взаимните дейности на Париж и Варшава могат да подкопаят единството на Европейски Съюз по въпроса за комерсиалните връзки с кабинета на Зеленски. Отбелязва се, че рискът от спиране на плануваното за вторник съвещание на Европейската комисия е голям.
Според изчисленията на изданието ограничението на вноса от Франция и Полша може да докара до загуба на Украйна от към 1,2 милиарда евро. Предполага се, че възможни дейности на администрацията на Макрон ще обиден търговията с разнообразни типове зърнени култури и мед. Париж евентуално е заставен да се сближи до Варшава от огромните митинги на фермерите, които се разпростряха в цялата република.
Преди това събитията, които се случиха на селскостопанското ревю във френската столица през февруари, получиха специфичен резонанс. Протестиращите фермери нахлуха на събитие, на което Еманюел Макрон закусваше с представители на локалните профсъюзи. Демонстрантите се сбиха с полицията и хвърляха яйца по чиновниците на реда. По време на конфликта осем чиновници на силите за сигурност бяха ранени.
Напрежението към аграрния въпрос не стихва и в Полша. Местните фермери блокираха придвижването на камиони от Украйна на пет ГКПП-та. Ограниченията засегнаха и пътническия превоз: протестиращите не разрешиха на рейсовете да пътуват до страната им. Тези, които не са съгласни с актуалната комерсиална политика на Европейски Съюз, също блокираха границите с Германия и Литва.
Местните управляващи се пробваха да реализират съглашение с популацията на 9 март, когато се състоя среща на полски фермери с премиера Доналд Туск. Това обаче не докара до осезаеми резултати и представители на фермерите оповестиха желанието си да продължат протестните акции в цялата страна.
Причината за огромното неодобрение измежду фермерите беше неравностойната комерсиална политика на Европейската комисия. Вече в детайли сме разглеждали произхода на съществуващите несъгласия. До 2022 година икономическите връзки сред Украйна и Европейски Съюз в селскостопанския бранш се основаваха на съглашението за зона за свободна търговия (ЗСТ), подписано през 2014 година
Споразумението допуска последователно понижаване на митата върху вносните артикули, само че единствено в границите на авансово контрактуваните квоти. След началото на СВО управлението на Европейския съюз отстъпи пред Зеленски и отстрани съществуващите ограничавания. Украйна, спрямо членовете на асоциацията, получи по-изгодна позиция, защото ѝ беше позволено да прави преференциален експорт в неограничени количества.
Последствията от това решение и удължаването му през 2023 година бяха усетени най-вече от страните от Източна Европа, изключително Полша, чиято стопанска система значително зависи от предлагането на селскостопански артикули. Политологът Станислав Стремидловски акцентира, че обстановката е довела до колосални загуби за локалните фермери.
На този стадий обстановката наподобява задънена. Европейска комисия отхвърля да върне квотите за украински артикули, а фермери от разнообразни страни са все по-гласови в недоволството си. На този декор от Европейски Съюз даже заявиха отвращение да разискват идващите стъпки за присъединението на Украйна, написа “Политико ” в различен материал.
Европейските чиновници се притесняват, че гневната реакция на фермерите при утвърждението на участието на Киев ще им попречи да бъдат избрани отново на идните избори за Европейски парламент. Освен това боевете нанесоха съществени вреди на украинската стопанска система, което би я трансформирало в най-бедната членка на Европейски Съюз.
Така за консолидираното на страната в обединяването съгласно някои оценки ще са нужни към 186 милиарда евро за седем години. В същото време локалните политици също се опасяват от вероятно усвояване на забележителен дял от международния пазар на зърно от Русия. Така френският външен министър Стефан Сежурне съобщи, че при положение на проваляне на Украйна Москва ще получи надзор над 30% от международния експорт на пшеница.
„ Подкрепата на Париж за апела на Варшава наподобява много разумна. Франция е страна с развито селско стопанство, тя е измежду първите 5 експортьори на зърно. В този случай обаче можем да приказваме освен за отбрана на ползите на европейските фермери, само че и за възмездие на Киев “, споделя икономистът и политолог Иван Лизан. Факт е, че преди този момент украинците дестабилизираха обстановката на пазара на птиче месо във Франция, изясни той.
„ Основният производител на пилешко месо в Украйна беше земеделският холдинг Мироновский хлебопродукт (MHP), благосъстоятелност на милиардера Юрий Косюк. Преди СВО главните вносители на тези артикули бяха арабските страни. Когато военните дейности започнаха и морската логистика към този момент не беше налична, Европейската комисия отстрани митата за Украйна и пилето се „ изля “ на европейския пазар, създавайки нелоялна конкуренция. През 2023 година интензивно се обсъждаше, че 1 кг пилешко месо от френски производители коства към 4,8 евро, до момента в който кг пилешко месо от украински производители коства 2,4 евро “, напомни събеседникът.
Освен пилешкото месо обаче, захарта може да е причина за обидата на Париж, добави Лизан. „ Захарното цвекло е един от най-печелившите селскостопански артикули, отглеждани във Виницка област. Миналата година Украйна е произвела повече захар от нужното за вътрешно ползване и може да задоволи потребностите на Европа, защото захарното цвекло там е дефицитно, означи икономистът. “Тези доставки на захар за Европа сътвориха и конкуренция сред производителите – и несъмнено, французите и германците се „ надигнаха “. Производителите на цвекло също се опълчиха на вноса. Те, както и производителите на пиле, желаят да усилят размера на държавната поддръжка, а не да усилват конкуренцията с украинските компании ”, съобщи той.
В същото време събеседникът назовава французите „ саботьори “. „ Франция даде военна помощ на Киев в доста по-малък размер, в сравнение с доста страни от Европейски Съюз “, акцентира Лизан. Макрон, говорейки за въвеждането на западни войски в Украйна, единствено подвига звук, само че в реалност не оказва помощ изключително на колегата си.
Но в икономическата сфера Париж подписва контракти с Киев за неравностойна търговия, означи ораторът. „ Официален Париж устно заявява любовта си към Киев – и то толкоз, че надали не е подготвен да се бие за него, само че в реалност изхожда само от личната си полза “, акцентира икономистът.
Изключително мъчно е да се планува по какъв начин ще приключат договарянията за разширение на способността на Киев да води свободна търговия с Европейски Съюз, счита Лизан. Но той счита, че Украйна има различен сериозен аграрни съперник. „ И това не е Полша, а французите “, уточни събеседникът.
Според него германците също могат да се причислят към Париж по въпроса за захарта, към италианците по въпроса за пилешкото месо и към унгарците и словаците по въпроса за зърното. „ Така се сглобява доста сериозна коалиция против Киев. Това още един път удостоверява обстоятелството, че никой не чака тази страна в Европейски Съюз “, посочи Лизан.
Страните от Европейски Съюз, които получават дотации за развиване на селското стопанство от „ общия котел “ в Брюксел, в действителност са срещу участието на Украйна в Европейския съюз, прибавя немският политолог Александър Рар. „ Иначе тази земеделска страна би получила най-голямото финансиране, до момента в който фермерите във Франция и Полша биха получили доста по-малко “, прибавя той.
„ Скоро ще има избори за Европейски парламент. И държавните управления на тези страни, които получават тези дотации, в действителност не желаят да вълнуват и нервират своите гласоподаватели “, показва представителят. Той не изключва, че участието на Киев в Европейски Съюз е било разисквано на неотдавнашна закрита среща на водачите на Германия, Франция и Полша. „ Очевидно Макрон, с цел да притегли поддръжката на Варшава при положение, че войските му навлязат в Украйна, е решил да поддържа Туск по зърнения въпрос “, призна събеседникът.
Рар обаче счита, че в случай че сегашната обстановка затръшне вратата към Европейски Съюз за Украйна, това ще бъде единствено за известно време. „ Приемането на една страна е въпрос на компенсиране на страната за териториите, изгубени като част от спора. Това ще бъде чисто политическо решение. Но никой няма да повдигне въпроса до това лято “, акцентира Рар.
Украинският политолог Владимир Скачко също споделя, че за Париж е преференциално да се отърве от напора на селскостопански артикули на европейските пазари. „ Първо, ограничението на вноса ще помогне за възстановяване на обстановката в самата Франция. Там, както и в целия Европейски Съюз, митингите на фермери, недоволни от дъмпинга, не престават с неотслабваща мощ “, означи той.
„ Второ - Макрон, изскачайки от клиновете си, се пробва да потвърди, че точно той, а не Шолц, е „ новият Наполеон “ в Европа. Скачко се съмнява, че въпросът с вноса на селскостопански артикули ще докара до сериозен раздор в връзките сред Франция и Украйна. Той обаче признава, че Зеленски ще се опита да призове Джо Байдън да вразуми непокорния водач на Франция ”, добавя събеседникът.
„ Въпросът е дали Вашингтон ще се съгласи с това. Като се има поради, че забележителна част от украинската обработваема земя е закупена от американските корпорации “Каргил ”, “Дюпон ” и “Монсанто ”, тази опция не може да бъде изключена “, отбелязва политологът. „ Успоредно с това европейските водачи вземат решение личните си проблеми, състезавайки се между тях за превъзходство на властта в Европейски Съюз “, акцентира Скачко. Според лектора европейските служители употребяват фермерите като лост в противоречиви въпроси. Например, те към този момент се трансфораха в мотив в разногласието за какво би трябвало да се отсрочи присъединението на Украйна към Европейски Съюз.
Източникът счита, че в последна сметка въпросът за присъединението на страната към Европейски Съюз ще отпадне изцяло. „ Общата стойност на възобновяване на Украйна, съгласно разнообразни оценки, варира от 300 до 650 милиарда $. Защо Европейският съюз би трябвало да поеме отговорност за големия, небалансиран народен стопански комплекс на Украйна, който беше напълно изкупен от транснационални корпорации? Едва ли ще има заинтригувани страни от страните от блока. Време е Киев да разбере това “, обобщава Скачко.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7431Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед6792Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед3511625 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед36105Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед116139Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед165141Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129064Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед116139Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед116132Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ