България се нуждае от структурни реформи въпреки еврото
Лъчезар Богданов предизвестява за риск от " закотвяне " в междинните приходи без структурни промени
Приемането на еврото не замества нуждата от промени и не отстранява потребността от благоразумна фискална политика. Това разяснява Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система, в поместената в последния бюлетин на ИПИ обява " Това беше единствено загрявка: какво следва за България след еврото ".
Експертът напомня, че действителният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията съгласно паритета на покупателната дарба в България все още е 66 % от междинния в Европейски Съюз. Затова той дефинира като краткосрочна задача пред страната присъединението ѝ към групата от страни в Централна и Източна Европа, където съотношението доближава сред 70-90 % от междинното ниво.
" Това е изцяло допустимо, само че допуска реализиране на висок стопански напредък, учреден на непрекъснато повишаване на продуктивността и то в продължение на доста години, " твърди Богданов. Според него държавните управления би трябвало да следват политики, насърчаващи предприемачеството, нововъведенията, вложенията и прехвърлянето на високи технологии.
Структурни проблеми в стопанската система
Анализът на ИПИ изброява редица области, които се нуждаят от промени. Средата за бизнес и вложения в България страда от неефективно функционираща обществена администрация и незадоволително самостоятелни регулатори.
Липсата на битка с корупцията лимитира конкуренцията и растежа на сполучливите и производителните предприятия. Обществените поръчки не са задоволително транспарантни и не подсигуряват дейно вложение на обществените средства.
В енергийния бранш са нужни вложения и възстановяване на ръководството в електропреносната мрежа, а либерализацията на енергийните доставки е основна за дълготрайна резистентност и конкурентоспособност на цялата стопанска система.
Предупреждения за фискалната политика
В сферата на обществените финанси Богданов приканва към виновното им ръководство и напомня, че е илюзия да се счита, че фискалните правила важат само за кандидат-членовете за еврозоната.
" Рискът от загуба на надзор върху все по-разхитителното харчене е действителен и към този момент забележим в бюджета за тази година и средносрочния фискално-структурен проект, който чертае нерадостна траектория за повишаване на държавния дълг, " твърди той.
Икономистът напомня дерогацията при правилото за недостига по отношение на по-високите разноски за защита и предизвестява, че повишението на кредитния рейтинг от Standard & Poor's и Fitch Ratings може да донесе лъжливо утешение.
Риск от икономическа рецесия
" Идеята да се харчи, единствено тъй като е на ниска цена да се взима назаем, бързо може да катастрофира в рецесия, изходът от която е 'спасяване' със заеми и наложена стратегия за промени от Европейския стабилизационен механизъм и по-високи налози, " позволява Богданов.
Затова той написа в умозаключение, че присъединението към еврозоната е късмет за увеличаване на евентуалните позитивни резултати от рационалното ръководство на обществените финанси и промени върху растежа, само че не анулира потребността от тях.
" Просперираща България е допустима единствено с вложения в развиването на човешкия капитал, икономическа независимост и господство на правото, " заключава макроикономистът. В противоположен случай България рискува да остане " закотвена " на територията на " междинните приходи " поради стагнираща продуктивност.
Приемането на еврото не замества нуждата от промени и не отстранява потребността от благоразумна фискална политика. Това разяснява Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система, в поместената в последния бюлетин на ИПИ обява " Това беше единствено загрявка: какво следва за България след еврото ".
Експертът напомня, че действителният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията съгласно паритета на покупателната дарба в България все още е 66 % от междинния в Европейски Съюз. Затова той дефинира като краткосрочна задача пред страната присъединението ѝ към групата от страни в Централна и Източна Европа, където съотношението доближава сред 70-90 % от междинното ниво.
" Това е изцяло допустимо, само че допуска реализиране на висок стопански напредък, учреден на непрекъснато повишаване на продуктивността и то в продължение на доста години, " твърди Богданов. Според него държавните управления би трябвало да следват политики, насърчаващи предприемачеството, нововъведенията, вложенията и прехвърлянето на високи технологии.
Структурни проблеми в стопанската система
Анализът на ИПИ изброява редица области, които се нуждаят от промени. Средата за бизнес и вложения в България страда от неефективно функционираща обществена администрация и незадоволително самостоятелни регулатори.
Липсата на битка с корупцията лимитира конкуренцията и растежа на сполучливите и производителните предприятия. Обществените поръчки не са задоволително транспарантни и не подсигуряват дейно вложение на обществените средства.
В енергийния бранш са нужни вложения и възстановяване на ръководството в електропреносната мрежа, а либерализацията на енергийните доставки е основна за дълготрайна резистентност и конкурентоспособност на цялата стопанска система.
Предупреждения за фискалната политика
В сферата на обществените финанси Богданов приканва към виновното им ръководство и напомня, че е илюзия да се счита, че фискалните правила важат само за кандидат-членовете за еврозоната.
" Рискът от загуба на надзор върху все по-разхитителното харчене е действителен и към този момент забележим в бюджета за тази година и средносрочния фискално-структурен проект, който чертае нерадостна траектория за повишаване на държавния дълг, " твърди той.
Икономистът напомня дерогацията при правилото за недостига по отношение на по-високите разноски за защита и предизвестява, че повишението на кредитния рейтинг от Standard & Poor's и Fitch Ratings може да донесе лъжливо утешение.
Риск от икономическа рецесия
" Идеята да се харчи, единствено тъй като е на ниска цена да се взима назаем, бързо може да катастрофира в рецесия, изходът от която е 'спасяване' със заеми и наложена стратегия за промени от Европейския стабилизационен механизъм и по-високи налози, " позволява Богданов.
Затова той написа в умозаключение, че присъединението към еврозоната е късмет за увеличаване на евентуалните позитивни резултати от рационалното ръководство на обществените финанси и промени върху растежа, само че не анулира потребността от тях.
" Просперираща България е допустима единствено с вложения в развиването на човешкия капитал, икономическа независимост и господство на правото, " заключава макроикономистът. В противоположен случай България рискува да остане " закотвена " на територията на " междинните приходи " поради стагнираща продуктивност.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ