Историята на „некомерсиалната“ лаборатория OpenAI, която твърде много хареса парите
Лабораторията OpenAI е основана на 11-ти декември 2015 година като организация с нестопанска цел, която работи в интерес на цялото човечество. Напълно безкористно, в интерес на цялата цивилизация, като разгласява своите разработки в отворени складове за всички хора. Основната концепция бе загрижеността, че в бъдеще един мощен изкуствен интелект може да се окаже частна благосъстоятелност на някоя корпорация – а това не може да се допусне. Ето за какво бе основана „ публичната лаборатория “.
Но с течение на времето обстановката се промени. Първо, през 2019 година се наложи да се записва дъщерната конструкция OpenAI LP (limited partnership), която има право на комерсиална активност и облага. Структурата беше нужна „ чисто официално “, с цел да се узаконят напряавените в компанията вложения, които тя е длъжна да върне от бъдещите си облаги. Тъй като лабораторията с нестопанска цел по формулировка няма облага, тя „ се наложи “ да записва LP. Само с цел да получи инвестицията или вложенията.
Другата причина за регистрирането на компания за облага е била да отбрани чиновниците си, които са били привличани от съперници като Гугъл Brain, DeepMind и Фейсбук с огромни суми и награди.
Минават четири години – и бизнесът на OpenAI върви с цялостна мощ. Днес съвсем никой не си спомня, че организацията в началото е била основана като научна институция с нестопанска цел….
Основаването на „ лабораторията с нестопанска цел “
Основателите на лабораторията с нестопанска цел OpenAI са запалянковци, учени, разработчици и бизнесмени в региона на машинното образование, измежду които Сам Алтман и Илън Мъск (двама съпредседатели), Иля Слуцкер (директор на изследователската активност и един от водещите международни специалисти в региона на ML), Грег Брокман (главен механически директор), Питър Тийл, AWS, Y Combinator (всички посочени като спонсори на основателите) и доста други. Към момента на основаването на организацията са събрани дарения на обща стойност 1 милиарда $.
Оригиналният документ на OpenAI за генеративното авансово образование на LLM (Large language model – огромен езиков модел), основано на трансформъри, от Алек Радфорд и сътрудниците му бе оповестен като предпечатна обява в уеб страницата на OpenAI на 11-ти юни 2018 година В него се демонстрира по какъв начин генеративният езиков модел придобива познания за света и обработва далечни зависимости посредством авансово образование върху разнороден текстов корпус с дълги сектори от непрестанен текст. Това е моделът GPT-1.
Що се отнася до съпредседателите, Сам Алтман написва на формалния уеб страница програмния документ „ Планиране на AGI и по-късно “, в който се показва формалната политика на OpenAI за построяването на мощен изкуствен интелект и нейната корпоративна задача.
Първоначално организацията е научна и с нестопанска цел. Но през 2019 година се стигна до радикална смяна на вектора. OpenAI се трансформира в комерсиална компания, подписа съглашение с Microsoft, получи от нея вложения в размер на 1 милиарда $ и се реалокира в електронния облак Azure.
Съоснователите на лабораторията не станаха автоматизирано съсобственици на новата компания. Съвсем не. Така да вземем за пример съоснователят и основен изпълнителен шеф Сам Алтман въобще не има дял и акции в OpenAI. Съществува избран спор сред него и същинските притежатели на компанията, измежду които са Microsoft и други вложители.
Самият Алтман може и да не се интересува от облагите, защото се придържа към концепцията за ефикасен алтруизъм, само че вложителите несъмнено се интересуват от рентабилността и възвръщаемостта.
В същото време Алтман нееднократно е заявявал нуждата от „ насоки за ИИ “ и е планувал, че ИИ в настоящия си тип ще ликвидира милиони работни места. Някои коментатори виждат в Алтман Франкенщайн, който частично съжалява за основаното от него страшилище и в този момент желае от държавните организации да контролират развиването на ИИ, с цел да не се случи нещо неприятно.
Малко след първия кръг Microsoft направи втори кръг от вложения в размер на 10 милиарда $. Тези пари поддържат OpenAI на повърхността. Големият залог е изработен върху корпоративните клиенти, за които неотдавна бе въведена специфичната услуга ChatGPT Enterprise (GPT-4 с 32 хиляди подтекста и тълковник Advanced Data Analysis). Над 80% от фирмите от Fortune 500 към този момент употребяват този LLM.
Сървърите на ChatGPT: 700 000 $ на ден
Понастоящем OpenAI харчи към 700 хиляди $ дневно за сървърите на ChatGPT (без да включваме DALL-E2). Дори Алтман е сюрпризиран от актуалните разноски (въпреки че не показва съответна цифра).
Платените абонаменти към момента не могат да покрият тази сума, тъй че компанията работи на минус. В края на 2023 година се чакат доходи в размер на 200 млн. $, които не покриват разноските. Но още в края на идващите 12 месеца (септември 2023 година – септември 2024 г.) се чакат доходи в размер на 1 милиарда $.
През месец май 2023 година кумулативната загуба на OpenAI от основаването на лабораторията се удвоява до 540 млн. $.
Отделен проблем за OpenAI е фактът, че първичният звук към ChatGPT завърши и аудиторията стартира да понижава от юни 2023 година насам. Може би повода е началото на студентските и ученическите ваканции (аудиторията на Hubra също обичайно спада с към 30% през лятото). От друга страна, това може да е знак, че хората са почнали да овладяват други модели като Llama 2 и да ги пускат на свои лични сървъри.
Към края на юли аудиторията спада още по-рязко:
От върховата стойност от 1,9 милиарда души аудиторията е спаднала до 1,5 милиарда души, без потребителите на API. Спадът през юли сочи по-сериозни аргументи за спада от отпуските и ваканциите. Може би повода е канибализацията на API, когато достъпът до OpenAI се обезпечава посредством посредническите услуги на трети страни и софтуера на трети страни, в който са интегрирани съответните API.
Списъкът с проблеми не свършва дотук. Все повече писатели подават правосъдни искове, в които упрекват OpenAI в нелегално потребление на техните творби в образованието на GPT, което може да докара до огромен групов правосъден иск.
Изброените нагоре закани носят опасности за финансовото положение на компанията, заради което някои медии плашат със опасността от банкрут на OpenAI до 2024 година, въпреки че това е по-скоро голословна паника.
Разходите от 700 хиляди $ дневно са единствено 256 млн. $ годишно. Като се има поради инвестицията на Microsoft в размер на 10 милиарда $, тези пари са повече от задоволителни за покриване на оперативните разноски за няколко години, даже в случай че разноските набъбнат. Дългосрочната тактика на OpenAI е да резервира вложенията си допустимо най-дълго, след което да излезе на облага и да стане обществена компания.
Според някои специалисти за OpenAI и други водещи компании в региона на изкуствения разсъдък (Anthropic, Inflection AI) е прекомерно рано да излизат на борсата, защото е минало прекомерно малко време от началото на активността им.
Ефективният алтруизъм
Сам Алтман е прочут като един от апологетите на концепцията за ефикасен алтруизъм, която значително изяснява претекстовете и смисъла на неговите дейности.
Според формалната формулировка ефикасният алтруизъм е област на проучване и общественост от практици, които имат за цел да открият най-хубавите способи да се оказва помощ на другите и да ги приложат на процедура.
„ Всеки желае да прави положително, само че огромна част от методите за това са неефективни “, споделят последователите на ЕА. „ Общността на ЕА се концентрира върху намирането на способи за правене на положителни каузи, които в действителност работят “.
Тази логичност към този момент е довела до появяването на доста хрумвания. Например, фокусиране върху хрумвания, които в действителност работят. Използване на професионалната ви кариера за положителни цели. Да не се губи време за безполезни професионални занимания. Извършване единствено на работата, която има значение.
И най-важното – да се сведе до най-малко рискът от заличаване на живота на Земята.
Преди две години Сам Алтман формулира „ Законът на Мур за всичко “, който в действителност съставлява проект за новия софтуерен пейзаж през 2020-те и 2030-те години, в това число някои хрумвания за ефикасен алтруизъм:
През идващите пет години интелигентният компютърен програмен продукт ще се научи да чете правни документи и да дава медицински препоръки. През идващото десетилетие той ще извършва елементарните задания и евентуално ще се трансформира в ИИ придружител на индивида. А през идващите десетилетия той ще прави съвсем всичко, в това число нови научни открития, които ще разширят разбирането ни за всичко.
Няма по какъв начин да спрем софтуерната гражданска война. Тя към този момент напредва в експоненциален мащаб (което значи, че през идващите 100 години ще има толкоз нововъведения, колкото в цялата предходна човешка история), само че ще се форсира още повече с рекурсивен цикъл, при който умните машини оказват помощ за основаването на още по-умни. Това има три значими последици:
Тази гражданска война ще докара до основаването на феноменално благосъстояние. Цената на доста типове труд (която дефинира цената на стоките и услугите) ще падне до нулата, когато към труда се причисли задоволително мощен изкуствен интелект. Намаляването на цената на стоките и услугите ще усили благосъстоянието даже на най-бедните хора. И този развой ще продължи: стоките и услугите ще поевтиняват на половина всеки интервал от време – това е законът на Мур за всичко, безспорното обилие.
Светът ще се промени толкоз бързо и коренно, че ще е нужна също толкоз радикална смяна в политиката, с цел да се разпредели това благосъстояние и да се даде опция на повече хора да живеят живота, който желаят. Това значи нова данъчна скица – облагане на капитала на корпорациите въз основа на размера на тяхното благосъстояние, а не на размера на техните приходи.
Чрез повсеместен американски фонд за дялово присъединяване парите и акциите, събрани от притежателите на земя и корпорациите (при 2,5% от капитализацията всяка година посредством спомагателна емисия), ще бъдат разпределени отмерено по сметките на всички жители над 18-годишна възраст. По този метод безусловно всеки жител, даже и най-бедният, ще получи директна облага от просперитета на капитализма в страната, своя дял от облагите на най-богатите олигарси и корпорации. Това ще сплоти хората и доста ще понижи общественото неравноправие и разделяне.
Капитализацията на американските компании сега е към 50 трилиона $, а през идващото десетилетие ще се удвои. При корпоративен налог от 2,5% след 10 години всеки пълновръстен жител ще може да получава 13 500 $ под формата на дивиденти освен това безусловно всяка година.
Ако го създадем вярно, ще можем повече от всеки път да повишим виталния стандарт на хората.
Такива са в резюме концепциите на Сам Алтман
Във втората част ще се спрем върху хардуера на близкото бъдеще – идващите десетина години и конкуренцията на огромните компании за обгръщането на това бъдеще. Ще забележим прогнозите по кое време изкуственият разсъдък ще премине авторитетният IQ-тест на MENSA (2025 година), а през 2026 година се чака ИИ да може независимо да създава нови невронни мрежи. Очакванията са до 2040 година да се появи ИИ, неразграничим от човешкия разсъдък. Разбира се, ще отделим особено внимание на неизбежното комерсиализиране на OpenAI.
