Един от последните острови без асфалтови пътища в Европа
Ла Грасиоса публично е част от Канарските острови едвам от няколко години
Ла Грасиоса дава отговор изцяло на името си - в превод Грациозната. Малкото парче суша с вулканичен генезис беше прието от испанското държавно управление за осмия от Канарските острови едвам през 2018 година и през днешния ден към момента е недокоснат парадайс. С повърхност от едвам 29 квадратни километра, островът е населяван от 700 поданици и е наличен само по вода от Лансароте.
Два километра е дистанцията, което фериботът би трябвало да измине през пролива Ел Рио, с цел да стигнете от оживения канарски остров Лансароте до застиналия във времето Ла Грасиоса. Пътуването стартира от пристанището в Орсола на остров Лансароте и трае към 25 минути.
На острова има две селца - Калета де Себо (в единия му край има и къмпинг) и ваканционното населено място Касас де Педро Барба. Останалата част от Ла Грасиоса се ръководи от испанската работа на националните паркове. Всяко лято на острова идват любопитни туристи, които желаят да видят с очите си едно от последните места в Европа, където няма асфалтови пътища. Улиците и пътищата са от пясък, а броят на колите е строго стеснен до няколко със специфични функционалности.
Къщите на острова блестят в бяло
Снимка: iStock by Getty Images
Въпреки това тук има поща, учебно заведение, аптека, банка, супермаркети, непретенциозни питейни заведения и луксозни вулканични плажове със дребен бял пясък и тюркоазена вода (най-известен измежду тях е Плая де ла Косина в югозападната част на острова). След плажовете идват черните вулканични скали, пясъчни дюни, крайбрежни пътечки и безкрайният Атлантически океан, който се простира докъдето ви стига погледът. Можете да се изкачите на най-високото нагорнище на острова - (Агухас Грандес, 266 м) за панорамна панорама към Лансароте и безкрайното море. Тук напредването е единствено пешком или с колело, само че неналичието на асфалтирани пътища обезмисля бързането - и времето като че ли стопира. През 1986 година Ла Грасиоса е разгласен за естествен парк и морски резерват, а напъните за запазване на природата му са забележими и през днешния ден.
Поглед от Лансароте към Ла Грасиоса
Снимка: iStock by Getty Images
На Ла Грасиоса няма асфалтирани пътища
Снимка: iStock by Getty Images
Под водата е не по-малко забавно. Запалените по гмуркането ще видят освен богат морски живот, само че и забавни вулканични формирания като подводни пещери и тунели.
Островът е заселен през 1880 година, когато на него е издигната фабрика за осолена риба и поданици от Лансароте се реалокират, с цел да работят в нея. Днес са останали към 20 фамилии на потомствени риболовци, които към момента се занимават с обичаен лов на риба. Да си поръчате риба тук е наложително. А в случай че желаете да останете за повече от няколко часа, би трябвало да резервирате овреме - местата за настаняване са малко, тъй като Ла Грасиоса желае да си остане недокоснат.
Ла Грасиоса дава отговор изцяло на името си - в превод Грациозната. Малкото парче суша с вулканичен генезис беше прието от испанското държавно управление за осмия от Канарските острови едвам през 2018 година и през днешния ден към момента е недокоснат парадайс. С повърхност от едвам 29 квадратни километра, островът е населяван от 700 поданици и е наличен само по вода от Лансароте.
Два километра е дистанцията, което фериботът би трябвало да измине през пролива Ел Рио, с цел да стигнете от оживения канарски остров Лансароте до застиналия във времето Ла Грасиоса. Пътуването стартира от пристанището в Орсола на остров Лансароте и трае към 25 минути.
На острова има две селца - Калета де Себо (в единия му край има и къмпинг) и ваканционното населено място Касас де Педро Барба. Останалата част от Ла Грасиоса се ръководи от испанската работа на националните паркове. Всяко лято на острова идват любопитни туристи, които желаят да видят с очите си едно от последните места в Европа, където няма асфалтови пътища. Улиците и пътищата са от пясък, а броят на колите е строго стеснен до няколко със специфични функционалности.
Къщите на острова блестят в бяло
Снимка: iStock by Getty Images
Въпреки това тук има поща, учебно заведение, аптека, банка, супермаркети, непретенциозни питейни заведения и луксозни вулканични плажове със дребен бял пясък и тюркоазена вода (най-известен измежду тях е Плая де ла Косина в югозападната част на острова). След плажовете идват черните вулканични скали, пясъчни дюни, крайбрежни пътечки и безкрайният Атлантически океан, който се простира докъдето ви стига погледът. Можете да се изкачите на най-високото нагорнище на острова - (Агухас Грандес, 266 м) за панорамна панорама към Лансароте и безкрайното море. Тук напредването е единствено пешком или с колело, само че неналичието на асфалтирани пътища обезмисля бързането - и времето като че ли стопира. През 1986 година Ла Грасиоса е разгласен за естествен парк и морски резерват, а напъните за запазване на природата му са забележими и през днешния ден.
Поглед от Лансароте към Ла Грасиоса
Снимка: iStock by Getty Images
На Ла Грасиоса няма асфалтирани пътища
Снимка: iStock by Getty Images
Под водата е не по-малко забавно. Запалените по гмуркането ще видят освен богат морски живот, само че и забавни вулканични формирания като подводни пещери и тунели.
Островът е заселен през 1880 година, когато на него е издигната фабрика за осолена риба и поданици от Лансароте се реалокират, с цел да работят в нея. Днес са останали към 20 фамилии на потомствени риболовци, които към момента се занимават с обичаен лов на риба. Да си поръчате риба тук е наложително. А в случай че желаете да останете за повече от няколко часа, би трябвало да резервирате овреме - местата за настаняване са малко, тъй като Ла Грасиоса желае да си остане недокоснат.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ