Явор Митов, РИМ – Кюстендил: Битката при Велбъжд от 1330 година е събитие, обърнало хода на историята на целите Балкани
Кюстендил. Битката при Велбъжд от 1330 година е събитие, обърнало хода на историята на задачите Балкани. Това сподели пред Радио „ Фокус ” – Кюстендил историкът в Регионален исторически музей – Кюстендил Явор Митов. Битката е станала на 28 юли 1330 година сред войските на България и Сърбия. „ Самата борба е една от най-големите сражения по това време. От страна на българите вземат участие 15 хиляди души дружно с наемници. Такъв е бил броят и на сърбите, а такива военни формирования за първата половина на 14 век са рядко срещани ”, акцентира Митов. Според него аргументите за борбата при Велбъжд са сложни, свързани с разрива в връзките сред Българското царство и Сръбското кралство, накърняването на българските ползи и прекъсването на вноса на търговски артикули.
„ Битката се е случила във времето на подписано еднодневно помирение сред двете армии. Това било време за подготовка и окомплектовка на войските. Подкрепленията на сръбския държател пристигнали по-рано и той решил да предприеме нахлуване в оповестения съботен ден за помирение ”, сподели Явор Митов. Според историческите извори в тази борба българският цар Михаил ІІІ Шишман бил ранен и по-късно умрял от раните си. „ Това се отразило негативно на българската армия. Голяма част от нея била избита. Един сръбски хронист загатва, че реката Струма по това време станала в червен цвят от кръвта на избитите български бойци ”, уточни Митов. По думите му, борбата при Велбъжд предопределила последващата политика сред България и Сърбия, която се трансформирала в дипломация сред двете страни, а не както до този миг във военни дейности.
Венцеслав ИЛЧЕВ
„ Битката се е случила във времето на подписано еднодневно помирение сред двете армии. Това било време за подготовка и окомплектовка на войските. Подкрепленията на сръбския държател пристигнали по-рано и той решил да предприеме нахлуване в оповестения съботен ден за помирение ”, сподели Явор Митов. Според историческите извори в тази борба българският цар Михаил ІІІ Шишман бил ранен и по-късно умрял от раните си. „ Това се отразило негативно на българската армия. Голяма част от нея била избита. Един сръбски хронист загатва, че реката Струма по това време станала в червен цвят от кръвта на избитите български бойци ”, уточни Митов. По думите му, борбата при Велбъжд предопределила последващата политика сред България и Сърбия, която се трансформирала в дипломация сред двете страни, а не както до този миг във военни дейности.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




