Обекти до Венера заплашват Земята
Квазиспътник на Венера, открит през 2022 година, и още няколко летящи към „ сестрата на Земята " небесни тела накараха астрономите да подозират, че подобен обект може да напусне необикновената си орбита и да се насочи към нашата планета. Според учените ние може да не разберем за това чак до момента в който метеоритът не се приближи до Земята: той ще се движи от страната на Слънцето и ще се скрие в неговата светлина от телескопите.
Уроци за Земята
За нуждата да наблюдават вътрешните елементи на Слънчевата система за евентуално рискови метеорити на астрономите напомнило събитието в Челябинск през 2013 година Тогава човечеството научи за съществуването на това почти 17-метрово небесно тяло едвам сега, когато то прелетя през земната атмосфера с плач, разруши се на части и падна. Невъзможно било да се наблюдава астероидът по-рано - той се появил от „ сляпата зона " - т.е. откъм Слънцето.
Още един урок станал метеоритът 2019 OK: той се оказал почти 100-метров и бил открит единствено ден преди оптималното му доближаване до Земята. Обектът прелетя на 71 хиляди километра от нашата планета на 25 юли 2019 година Той се оказа елементарен метеорит от групата на Аполоните, който се върти към Слънцето и през множеството време стои по-далеч от него, в сравнение с Земята или даже Марс, само че съответно в този миг прелетял през вътрешната част на системата.
Квазиспътникът Зоозве
И най-после, третата причина за сходни размисли станали скорошни наблюдения на покрайнините на Венера и по-специално на любопитен обект с прозвището Зоозве - 2002 VE68. Това е квазиспътник на Венера, аналог на обекта (469219) Камоалева, който лети към Земята. Всъщност и двата обекта са спътници на Слънцето, само че до момента в който се движат по орбитите си, се основава илюзията за техните обиколки към планетата. Това събитие е краткотрайно, като и в двата случая се предвижда, че това ще продължи няколкостотин години.
Особено удивително за Зоозве е това, че на всеки осем години се оказва на почти шест милиона километра от Земята. На такива дистанции метеорит с размер 100 метра или повече към този момент се смята за евентуално рисков. Диаметърът на Зоозве се прави оценка на над 230 метра.
Затова учените си задали въпроса: какво ще стане, в случай че по някаква причина такава венерианска квазилуна ненадейно промени „ лъжливата " си орбита и влезе в траектория на конфликт със Земята? Освен Зоозве, покрай Венера се следят още две дузини метеорити. Те не са квазилуни, само че също съпровождат планетата. Такива обекти се назовават коорбитални. Междувременно за наблюдаване на Венера и покрайнините ѝ откъм Земята, както е известно, най-често имаме разполагаем единствено няколко минути призори и след залез-слънце в условия на разсеяна в атмосферата светлина.
Опасности откъм " сляпата зона "
Затова астрономи от Бразилия, Франция и Италия неотдавна посредством калкулации се пробвали да нарисуват картина на вероятното положение на нещата към Венера. Те са показали резултатите си в публикация, оповестена на сървъра за препринти arXiv.org. Изследователите моделирали 14 382 разнообразни орбитални разновидността на несъществуващи метеорити в покрайнините на Венера.
Оказало се, че от Земята надали бихме забелязали повече от половината от тях, тъй като те съвсем постоянно остават на равнището на Венера и не напущат „ слънчевата страна ". Разбира се, единствено няколко от тях могат да станат коорбитални, само че изчисленията ни разрешават да подозираме внушителна незнайна популация от такива обекти. Тези, които се следят в реалност, са открити с помощта на мощно удължените им орбити и това наподобява по-скоро като изключение от общото предписание.
Изследователите са оценили вероятността сходни близковенериански обекти да паднат върху нашата планета като общо взето ниска и все пак упорстват за нуждата от засилено наблюдаване на по този начин наречената сестра на Земята. Те разпореждат особени очаквания на галактическите телескопи, като да вземем за пример инфрачервения NEO Surveyor, чието изстрелване е планувано за 2027 година
Уроци за Земята
За нуждата да наблюдават вътрешните елементи на Слънчевата система за евентуално рискови метеорити на астрономите напомнило събитието в Челябинск през 2013 година Тогава човечеството научи за съществуването на това почти 17-метрово небесно тяло едвам сега, когато то прелетя през земната атмосфера с плач, разруши се на части и падна. Невъзможно било да се наблюдава астероидът по-рано - той се появил от „ сляпата зона " - т.е. откъм Слънцето.
Още един урок станал метеоритът 2019 OK: той се оказал почти 100-метров и бил открит единствено ден преди оптималното му доближаване до Земята. Обектът прелетя на 71 хиляди километра от нашата планета на 25 юли 2019 година Той се оказа елементарен метеорит от групата на Аполоните, който се върти към Слънцето и през множеството време стои по-далеч от него, в сравнение с Земята или даже Марс, само че съответно в този миг прелетял през вътрешната част на системата.
Квазиспътникът Зоозве
И най-после, третата причина за сходни размисли станали скорошни наблюдения на покрайнините на Венера и по-специално на любопитен обект с прозвището Зоозве - 2002 VE68. Това е квазиспътник на Венера, аналог на обекта (469219) Камоалева, който лети към Земята. Всъщност и двата обекта са спътници на Слънцето, само че до момента в който се движат по орбитите си, се основава илюзията за техните обиколки към планетата. Това събитие е краткотрайно, като и в двата случая се предвижда, че това ще продължи няколкостотин години.
Особено удивително за Зоозве е това, че на всеки осем години се оказва на почти шест милиона километра от Земята. На такива дистанции метеорит с размер 100 метра или повече към този момент се смята за евентуално рисков. Диаметърът на Зоозве се прави оценка на над 230 метра.
Затова учените си задали въпроса: какво ще стане, в случай че по някаква причина такава венерианска квазилуна ненадейно промени „ лъжливата " си орбита и влезе в траектория на конфликт със Земята? Освен Зоозве, покрай Венера се следят още две дузини метеорити. Те не са квазилуни, само че също съпровождат планетата. Такива обекти се назовават коорбитални. Междувременно за наблюдаване на Венера и покрайнините ѝ откъм Земята, както е известно, най-често имаме разполагаем единствено няколко минути призори и след залез-слънце в условия на разсеяна в атмосферата светлина.
Опасности откъм " сляпата зона "
Затова астрономи от Бразилия, Франция и Италия неотдавна посредством калкулации се пробвали да нарисуват картина на вероятното положение на нещата към Венера. Те са показали резултатите си в публикация, оповестена на сървъра за препринти arXiv.org. Изследователите моделирали 14 382 разнообразни орбитални разновидността на несъществуващи метеорити в покрайнините на Венера.
Оказало се, че от Земята надали бихме забелязали повече от половината от тях, тъй като те съвсем постоянно остават на равнището на Венера и не напущат „ слънчевата страна ". Разбира се, единствено няколко от тях могат да станат коорбитални, само че изчисленията ни разрешават да подозираме внушителна незнайна популация от такива обекти. Тези, които се следят в реалност, са открити с помощта на мощно удължените им орбити и това наподобява по-скоро като изключение от общото предписание.
Изследователите са оценили вероятността сходни близковенериански обекти да паднат върху нашата планета като общо взето ниска и все пак упорстват за нуждата от засилено наблюдаване на по този начин наречената сестра на Земята. Те разпореждат особени очаквания на галактическите телескопи, като да вземем за пример инфрачервения NEO Surveyor, чието изстрелване е планувано за 2027 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ