Брокер: С имотите в България ще се повтори това, което стана в Хърватия
Купувачите чакат спад в цените след въвеждането на еврото, до момента в който продавачите са на противоположното мнение и плануват повишаване
На жилищния пазар в София се обрисува краткотрайно усмиряване след присъединението на България към еврозоната. Причината – съществено разминаване сред упованията на купувачи и продавачи, коментира пред Bloomberg TV Даниела Грозева, новоизбран ръководител на Национално съдружие " Недвижими парцели “ (НСНИ).
Купувачите чакат спад в цените след въвеждането на еврото, до момента в който продавачите са на противоположното мнение и плануват повишаване. Това разминаване евентуално ще докара до по-ниска интензивност и по-умерени ценови придвижвания в първите месеци на 2026 година, счита Грозева.
По време на националната конференция на НСНИ представители от Хърватия, Литва, Латвия и Словакия показаха, че в техните страни не са настъпвали обилни разтърсвания на имотните пазари след прекосяването към еврото.
" Опитът от Хърватия демонстрира, че внезапно повишаване е имало преди присъединението, а по-късно растежът се връща към естествени равнища. Смятам, че това ще се случи и в България. “, добави Александър Бочев, ръководител на НСНИ за интервала 2023–2025 година
По думите на Бочев актуалната година евентуално ще приключи с рекордно нарастване на цените – към 17–18% на национално равнище. В идващите 2–3 години обаче темпът ще се успокои до 5–10%.
Достъпността на жилищата продължава да се утежнява. В София брутната междинна заплата е повишена с едвам 3% сред декември предходната година и септември 2024 година – от 3388 на 3494 лева За същия интервал жилищните цени в столицата са скочили с 3% през първото тримесечие и с 5% през второто.
Въпреки това специалистите акцентират, че междинната работна заплата не е прецизен ориентир за имотния пазар.
" Тези приходи получават едвам 2–3% от заетите. Реалните купувачи са хора с приходи над междинните – същите, които са дейни на пазара през последните години “, уточни Бочев.
Според НСНИ главните мотори остават демографските промени и вътрешната миграция. Традиционното предпочитание на българите да имат личен дом също ще продължи да поддържа търсенето.
" През 2026 година на пазара ще излязат хората, купуващи главно за жилищни потребности “, сподели Грозева.
Още една смяна ще пристигна с еврото – банките ще актуализират методологията за установяване на лихвите по ипотечните заеми. В еврозоната междинните лихви са сред 3% и 3.5%, до момента в който в България все още са към 2.47%.
Бочев е безапелационен, че даже лихвите да се покачат до 3%, това няма да докара до потрес на пазара:
" През 2007–2008 година, когато имаше най-вече покупко-продажби, лихвите бяха към 8%. “
От 1 януари 2026 година се планува повишение на осигурителната тежест – по-високи ставки за фонд " Пенсии “, по-висок най-много на осигурителния приход и нарастване на налог дял. Това значи по-ниски чисти приходи за огромна част от заетите, в случай че работодателите не компенсират разликата.
Според Грозева това ще докара до " ослушване “ и известно закъснение на пазара при започване на годината.
Въпреки рисковете има и позитивни знаци. Според Бочев приходите действително са се повишили през последните 12 месеца, а след присъединението към еврозоната България може да стане по-привлекателна за непознати вложители.
На жилищния пазар в София се обрисува краткотрайно усмиряване след присъединението на България към еврозоната. Причината – съществено разминаване сред упованията на купувачи и продавачи, коментира пред Bloomberg TV Даниела Грозева, новоизбран ръководител на Национално съдружие " Недвижими парцели “ (НСНИ).
Купувачите чакат спад в цените след въвеждането на еврото, до момента в който продавачите са на противоположното мнение и плануват повишаване. Това разминаване евентуално ще докара до по-ниска интензивност и по-умерени ценови придвижвания в първите месеци на 2026 година, счита Грозева.
По време на националната конференция на НСНИ представители от Хърватия, Литва, Латвия и Словакия показаха, че в техните страни не са настъпвали обилни разтърсвания на имотните пазари след прекосяването към еврото.
" Опитът от Хърватия демонстрира, че внезапно повишаване е имало преди присъединението, а по-късно растежът се връща към естествени равнища. Смятам, че това ще се случи и в България. “, добави Александър Бочев, ръководител на НСНИ за интервала 2023–2025 година
По думите на Бочев актуалната година евентуално ще приключи с рекордно нарастване на цените – към 17–18% на национално равнище. В идващите 2–3 години обаче темпът ще се успокои до 5–10%.
Достъпността на жилищата продължава да се утежнява. В София брутната междинна заплата е повишена с едвам 3% сред декември предходната година и септември 2024 година – от 3388 на 3494 лева За същия интервал жилищните цени в столицата са скочили с 3% през първото тримесечие и с 5% през второто.
Въпреки това специалистите акцентират, че междинната работна заплата не е прецизен ориентир за имотния пазар.
" Тези приходи получават едвам 2–3% от заетите. Реалните купувачи са хора с приходи над междинните – същите, които са дейни на пазара през последните години “, уточни Бочев.
Според НСНИ главните мотори остават демографските промени и вътрешната миграция. Традиционното предпочитание на българите да имат личен дом също ще продължи да поддържа търсенето.
" През 2026 година на пазара ще излязат хората, купуващи главно за жилищни потребности “, сподели Грозева.
Още една смяна ще пристигна с еврото – банките ще актуализират методологията за установяване на лихвите по ипотечните заеми. В еврозоната междинните лихви са сред 3% и 3.5%, до момента в който в България все още са към 2.47%.
Бочев е безапелационен, че даже лихвите да се покачат до 3%, това няма да докара до потрес на пазара:
" През 2007–2008 година, когато имаше най-вече покупко-продажби, лихвите бяха към 8%. “
От 1 януари 2026 година се планува повишение на осигурителната тежест – по-високи ставки за фонд " Пенсии “, по-висок най-много на осигурителния приход и нарастване на налог дял. Това значи по-ниски чисти приходи за огромна част от заетите, в случай че работодателите не компенсират разликата.
Според Грозева това ще докара до " ослушване “ и известно закъснение на пазара при започване на годината.
Въпреки рисковете има и позитивни знаци. Според Бочев приходите действително са се повишили през последните 12 месеца, а след присъединението към еврозоната България може да стане по-привлекателна за непознати вложители.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ