Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър
Купон с другари, глезотийки, спа процедури с половинката или нов чифт дънки... Чудя се какво да си подаря за рождения ден. А за какво не екскурзия до остров?! Никога не съм била на остров. Трябва единствено да е по-близко, тъй като разполагам едвам с 3 свободни дни. Би било добре там да е по-топло, в сравнение с е в България през месец април. По метода на изключването (и включването) предпочитам остров Тасос – зелено парченце в северната част на Егейско море.
Първата ни спирка е Кавала. Небето малко се мръщи и крайбрежието въобще не наподобява окъпано в светлина, а единствено леко понаплискано. Движим се в групичка по стръмни, тесни улички. Оттук-оттам долавям гръцка тирада, което ме кара да се усещам като в реклама на първокласен зехтин. Екскурзоводката споделя за огромната постройка пред нас – църквата „ Света Богородица ”, в която били събирани и обучавани децата, останали сирачета.
Докато другите реят погледи към високите здания, аз се впечатлявам от котките, които са на всеки ъгъл. Особено гальовни – очевидно привикнали с непрекъснатите посетители на града. На върха на стръмната уличка ни посреща паметникът на Мохамед Али Паша – султанът, яхнал наедрял бронзов кон и вдигнал ятаган в ръка. Обявен за асистент
на Високата врата, той кани 480 мамелюкски бейове в двореца си, с цел да договорят мирните връзки с Египет. Вместо кулинарна фиеста, вечерята се трансформира в кървясъл потоп, тъй като всички бейове са изклани. През дребните каменни ниши се открива превъзходна панорама към пристанището. Не разполагаме с доста време, тъй като би трябвало да се качваме на ферибота за Тасос. Все отново съумявам да взема магнитче за ледник като сувенир от гръцкия град. Не се удивлявам, че продавачката в дребното магазинче се оказва българка – та ние сме на всички места.
За пръв път се качвам на ферибот и ми е забавно по какъв начин мощната машина пори вълните. Бялата пяната се строява в редички, само че след няколко минути те просто изчезват. Влизам вътре единствено с цел да си взема сок. После никой не може да ме прибере от палубата. Дърпам дебелите текелажни въжета, отгръщам платнищата, с цел да видя лодките под тях и се заглеждам във водата, с цел да видя делфини – имало към острова.
Тасос ни посреща обгърнат в мъгла. Ниските облаци като че ли са се нанизали на раззеленяващите се баири и наподобяват на казанлъшки понички. Какви ти понички – Казанлък е на към 350 км от тук:) Автобусът ни води до кокетно хотелче на брега на морето. Все още сме отвън дейния туристически сезон и островът не кипи в нормалното си лятно раздвижване. За сметка на това ни посрещат кафяви козички и червеникави кокошки – идилия! Навсякъде в дворовете се вият стеблата на маслините. По-старите към този момент не дават плод, само че са задоволително красиви, с цел да бъдат непокътнати от притежателите си. Откъсната от дървото маслината няма изключително прелестен усет – твърда и горчива е. Това, което я овкусява в действителност, е саламурата, в която се слага при обработка. Със сигурност през летните жеги сянката на дърветата дава приятна хладина. Пролетта е оцветила в сочно зелено короните им, тревата към тях и хълмовете в далечината. Вместо култивиран плет къщите са разграничени с редички от смокини. Сега разбирам за какво назовават Тасос Изумрудения остров. Продължава:
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Първата ни спирка е Кавала. Небето малко се мръщи и крайбрежието въобще не наподобява окъпано в светлина, а единствено леко понаплискано. Движим се в групичка по стръмни, тесни улички. Оттук-оттам долавям гръцка тирада, което ме кара да се усещам като в реклама на първокласен зехтин. Екскурзоводката споделя за огромната постройка пред нас – църквата „ Света Богородица ”, в която били събирани и обучавани децата, останали сирачета.
Докато другите реят погледи към високите здания, аз се впечатлявам от котките, които са на всеки ъгъл. Особено гальовни – очевидно привикнали с непрекъснатите посетители на града. На върха на стръмната уличка ни посреща паметникът на Мохамед Али Паша – султанът, яхнал наедрял бронзов кон и вдигнал ятаган в ръка. Обявен за асистент
на Високата врата, той кани 480 мамелюкски бейове в двореца си, с цел да договорят мирните връзки с Египет. Вместо кулинарна фиеста, вечерята се трансформира в кървясъл потоп, тъй като всички бейове са изклани. През дребните каменни ниши се открива превъзходна панорама към пристанището. Не разполагаме с доста време, тъй като би трябвало да се качваме на ферибота за Тасос. Все отново съумявам да взема магнитче за ледник като сувенир от гръцкия град. Не се удивлявам, че продавачката в дребното магазинче се оказва българка – та ние сме на всички места. За пръв път се качвам на ферибот и ми е забавно по какъв начин мощната машина пори вълните. Бялата пяната се строява в редички, само че след няколко минути те просто изчезват. Влизам вътре единствено с цел да си взема сок. После никой не може да ме прибере от палубата. Дърпам дебелите текелажни въжета, отгръщам платнищата, с цел да видя лодките под тях и се заглеждам във водата, с цел да видя делфини – имало към острова.
Тасос ни посреща обгърнат в мъгла. Ниските облаци като че ли са се нанизали на раззеленяващите се баири и наподобяват на казанлъшки понички. Какви ти понички – Казанлък е на към 350 км от тук:) Автобусът ни води до кокетно хотелче на брега на морето. Все още сме отвън дейния туристически сезон и островът не кипи в нормалното си лятно раздвижване. За сметка на това ни посрещат кафяви козички и червеникави кокошки – идилия! Навсякъде в дворовете се вият стеблата на маслините. По-старите към този момент не дават плод, само че са задоволително красиви, с цел да бъдат непокътнати от притежателите си. Откъсната от дървото маслината няма изключително прелестен усет – твърда и горчива е. Това, което я овкусява в действителност, е саламурата, в която се слага при обработка. Със сигурност през летните жеги сянката на дърветата дава приятна хладина. Пролетта е оцветила в сочно зелено короните им, тревата към тях и хълмовете в далечината. Вместо култивиран плет къщите са разграничени с редички от смокини. Сега разбирам за какво назовават Тасос Изумрудения остров. Продължава:
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ