7 май 558 г. Куполът на Света София рухва
Куполът на катедралата Света София в Константинопол се срутва. Император Юстиниан I подрежда реконстукция.
Зад построяването на църквата стоят двама архитекти – Исидор от Милет и Антимий от Трал. До построяването на катедралата в Севиля през 1520 година „ Света София “ в Константинопол е била най-голямата катедрала в света.
Света София е издигната за извънредно малко време - по-малко от шест години. Това е голямо достижение за времето си, имайки поради мащабността на плана. За съпоставяне би трябвало да се означи обстоятелството, че да вземем за пример за построяването на „ Нотр Дам” в Париж е било належащо съвсем цяло столетие, макар че парижката катедрала е строена доста по-късно. Строежът на колосалната за времето си катедрала, обаче, не минава безпроблемно.
Както написа Прокопий, един от известните хроникьори от епохата, строителите се изправят пред сложната задача с укрепването на големия купол на постройката, който съвсем изцяло се срутва малко преди катедралата да бъде приключена. За да решат казуса архитектите проектират специфична система от мостови опори, които да разпределят отмерено колосалната тежест на структурата.
За страдание този покрив също не устоя и след към две епохи още веднъж се срутва. След извършените съществени ремонтни работи новият купол просъществува повече от 1400 година, чак до днешни дни.
В момента на откриването на катедралата декорациите във вътрешността са били много семпли (предимно изображения на кръстове), като с течение на времето са добавяни комплицирани и доста детайлни мозайки, портрети на имперското семейство и на Исус Христос. За къс интервал от време (края на VIII в. до началото на IX в.) слагането на други украшения с изключение на кръстове е било неразрешено с имперски декрет от боязън богомолците да не отвличат вниманието си от молитвите, гледайки стенописите. След средата на IX век декорирането на интериора е обновено, като всеки от идващите императори прибавя своя облик. Една от най-известните мозайки се намира в апсидата на църквата, на 30 м. височина, и съставлява 4 метрова фигура на Божията майка, държаща дребния Исус в ръцете си.
Говори се, че след завършването на Света София, император Юстиниан възкликнал „ Соломоне, аз те надминах”, визирайки храма на цар Соломон в Йерусалим.
След като през 1453 година Константинопол пада в ръцете на султан Мехмед II, това поставя завършек на съществуването на Византийската империя. Въпреки това, султанът бил толкоз впечатлен от внушителната структура, че взема решение да я трансформира в джамия, каквато тя остава до 1931 година Добавени са четири минарета високи 60 м., които са едни от най-високите строени в миналото. Промените във вътрешността също са обилни. Строителите покриват всички мозайки с жълта багра, оставяйки единствено облика на Божията майка в апсидата. Също по този начин върху подпорните колони под апсидата са добавени монограмите на четирите халифа на отоманската империя. През 1934 година турското държавно управление одържавява църковният парцел и го трансформира в музей.
Зад построяването на църквата стоят двама архитекти – Исидор от Милет и Антимий от Трал. До построяването на катедралата в Севиля през 1520 година „ Света София “ в Константинопол е била най-голямата катедрала в света.
Света София е издигната за извънредно малко време - по-малко от шест години. Това е голямо достижение за времето си, имайки поради мащабността на плана. За съпоставяне би трябвало да се означи обстоятелството, че да вземем за пример за построяването на „ Нотр Дам” в Париж е било належащо съвсем цяло столетие, макар че парижката катедрала е строена доста по-късно. Строежът на колосалната за времето си катедрала, обаче, не минава безпроблемно.
Както написа Прокопий, един от известните хроникьори от епохата, строителите се изправят пред сложната задача с укрепването на големия купол на постройката, който съвсем изцяло се срутва малко преди катедралата да бъде приключена. За да решат казуса архитектите проектират специфична система от мостови опори, които да разпределят отмерено колосалната тежест на структурата.
За страдание този покрив също не устоя и след към две епохи още веднъж се срутва. След извършените съществени ремонтни работи новият купол просъществува повече от 1400 година, чак до днешни дни.
В момента на откриването на катедралата декорациите във вътрешността са били много семпли (предимно изображения на кръстове), като с течение на времето са добавяни комплицирани и доста детайлни мозайки, портрети на имперското семейство и на Исус Христос. За къс интервал от време (края на VIII в. до началото на IX в.) слагането на други украшения с изключение на кръстове е било неразрешено с имперски декрет от боязън богомолците да не отвличат вниманието си от молитвите, гледайки стенописите. След средата на IX век декорирането на интериора е обновено, като всеки от идващите императори прибавя своя облик. Една от най-известните мозайки се намира в апсидата на църквата, на 30 м. височина, и съставлява 4 метрова фигура на Божията майка, държаща дребния Исус в ръцете си.
Говори се, че след завършването на Света София, император Юстиниан възкликнал „ Соломоне, аз те надминах”, визирайки храма на цар Соломон в Йерусалим.
След като през 1453 година Константинопол пада в ръцете на султан Мехмед II, това поставя завършек на съществуването на Византийската империя. Въпреки това, султанът бил толкоз впечатлен от внушителната структура, че взема решение да я трансформира в джамия, каквато тя остава до 1931 година Добавени са четири минарета високи 60 м., които са едни от най-високите строени в миналото. Промените във вътрешността също са обилни. Строителите покриват всички мозайки с жълта багра, оставяйки единствено облика на Божията майка в апсидата. Също по този начин върху подпорните колони под апсидата са добавени монограмите на четирите халифа на отоманската империя. През 1934 година турското държавно управление одържавява църковният парцел и го трансформира в музей.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ