Кой с каквото е богат, това и дава
Купил си един човек къща - огромна, красива, с чудна и плодоносна овощна градина. Съседът му се оказал обаче неприятен и злорад, непрекъснато кроял проекти по какъв начин да помрачи усмивката на лицето му. Изхвърлял боклука си пред вратата му, разнасял злепоставящи неистини по негов адрес, вършел гнусота след гнусота.
Новодомецът обаче нито един път не се ядосал. И по този начин, един ден се събудил още веднъж в положително въодушевление, излязъл на входа, да се порадва на утрото, а там - ведро с мръсотия. Човекът взел ведрото, почистил го, напълнил го с вкусни и сочни ябълки от градината си и тръгнал към съседа.
А оня, като чул, че някой чука на вратата му, злорадо потрил ръце: " Най-накрая го вбесих! "
Отворил вратата подготвен за скандал, а съседът му подал ведрото с ябълките усмихнал се и споделил: " Заповадяй съседе и да ти е сладко! Кой с каквото е богат, това и дава! "
