Чети го всеки път, когато някой те вбеси
Купил си човек нова къща, освежил я, направил я два пъти по-красива, в сравнение с, когато я купил. Цветните лехи греели, асмата правела гъста и прохладна сянка, а вечер излизал на лятната тераса и се любувал на песента на щурците.
Но до него живеел злорад комшия. Това благополучие и берекет, което се стелело у новия му комшия, никак не му се нравело. Ту подхвърлял отпадък в двора му, ту друга гнусота и бил удовлетворен от стореното.
Един ден индивидът се събудил, както нормално в положително въодушевление, излязъл на прясно окосената зелена ливада пред къщата си, протегнал ръце настрана, с цел да посрещне новия ден и видял следващия подарък от своя комшия – ведро с мръсотия. Той взел ведрото, излял помията, измил го, напълнил го с най-хубавите червени ябълки от градината си и тръгнал към съседа.
Почукал ведро на вратата, а оня от вътрешната страна изкривил физиономията си със злорада усмивка и си помислил: „ А по този начин, най-сетне съумях да го предизвикам! “. Отворил вратата, а неговия нов комшия му подал ведрото с богатства усмивка и рекъл:
- Кой с каквото е богат, това и дели с другите!
