Прозрачността за корупцията, престъпността и обществените поръчки - скромна към нулева
Куп рецензии могат да бъдат прочетени в профилирания отчет на Партньорството за отворено ръководство (ПОУ). Докладът разяснява до каква степен е стигнала България във връзка с самодейността ПОУ, като прави преглед на интервала 2016 – 2017 година.
Без изненада, няма кой знае какъв прогрес що се отнася до корупционния риск и оценките му. Понастоящем процесът на инспекция е инцидентен, неефикасен и изисква ръчна инспекция на огромен брой обстоятелства и регистри. По ангажимент на държавното управление обаче би трябвало да работи Информационна система за разбор на корупционния риск, която да е централна система за администрацията и да проучва съответния корупционен риск посредством разбор на информация от разнообразни източници – ГРАО, Национална агенция за приходите, декларациите за имущество и спор на ползи, Търговския указател, Имотния указател и МОН. Отделно системата следва да поддържа и систематизиран обществен указател. Самата осведомителна система обаче не е планувано да е обществена, тъй че изгодата що се отнася до транспарантното ръководство ще е лимитирана, тъй като само декларациите за спор на ползи ще могат да бъдат видени свободно.
Дори в случай, че не приказваме за напълно обществена система, то правосъдното министерство въобще не е почнало осъществяването на уговорката , гласи заключението на ПОУ. Няма и информация по отношение на детайлностите, концепцията, оценката на влияние. Системата би трябвало да бъде модифицирана в съотвествие с новия антикорупционен закон. Всъщност даже що се отнася до декларациите на лицата на обществени дължности към момента няма изясненост, тъй като регистърът би трябвало да се поддържа от Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество, само че това към този момент не е по този начин и има единствено списък в Сметната палата, до 2017 година.
Що се отнася до успеваемостта на правораздаването ни , само че освен във връзка с корупцията, следва да има рационализиране на Единната осведомителна система за противопоставяне на престъпността (ЕИСПП). По разпоредба, ЕИСПП е цялост от автоматизирани осведомителни системи и се състои от централна съставния елемент (ядро) на системата, обвързвана със системи на правосъдната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния развой и осъществяването на наказванията и в целокупност реализират единно осведомително обезпечаване на активността по противопоставяне на престъпността. Понастоящем обаче данни за работата на правоприлагащите органи (МВР, ДАНС, прокуратурата, съдилишщата, отбранителното министерство, финансовото министерство) не се разгласяват в отворен, машинно четим формат . Няма никаква информация за действителното осъществяване на уговорката, което е институционална оценка. Все отново е допустимо разширението на плана да стане факт по времето, за което е планувана – ноември, 2018 година. Отговорен орган е Висш съдебен съвет, само че съветът не дава отговор за поддръжката и развиването на ЕИСПП – това в този момент е задача на прокуратурата.
До 30 юни, 2018 година пък е трябвало да има промени в Закона за публичните поръчки, с които да се планува предварителна инспекция на претенденти за поръчки над избрана минимална сума и откриване на крайния притежател на съответния крандидат. Оказва се обаче, че този ангажимент въобще не е стартират и липсва социална информация какво се прави. Не е ясно кои са звената, които би трябвало да рапортуват до каква степен е стигнало осъществяването. А в Закона за публичните поръчки и в Закона за достъп до социална информация липсва определение що е то " огромна социална поръчка " т.е. такава поръчка, поради която действителните притежатели на претендентите да я вземат би трябвало да бъдат обществено известни.
България стартира формалното си присъединяване в ПОУ през септември 2011 година, когато Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов, съобщи желанието на страната да взе участие в самодейността.
Без изненада, няма кой знае какъв прогрес що се отнася до корупционния риск и оценките му. Понастоящем процесът на инспекция е инцидентен, неефикасен и изисква ръчна инспекция на огромен брой обстоятелства и регистри. По ангажимент на държавното управление обаче би трябвало да работи Информационна система за разбор на корупционния риск, която да е централна система за администрацията и да проучва съответния корупционен риск посредством разбор на информация от разнообразни източници – ГРАО, Национална агенция за приходите, декларациите за имущество и спор на ползи, Търговския указател, Имотния указател и МОН. Отделно системата следва да поддържа и систематизиран обществен указател. Самата осведомителна система обаче не е планувано да е обществена, тъй че изгодата що се отнася до транспарантното ръководство ще е лимитирана, тъй като само декларациите за спор на ползи ще могат да бъдат видени свободно.
Дори в случай, че не приказваме за напълно обществена система, то правосъдното министерство въобще не е почнало осъществяването на уговорката , гласи заключението на ПОУ. Няма и информация по отношение на детайлностите, концепцията, оценката на влияние. Системата би трябвало да бъде модифицирана в съотвествие с новия антикорупционен закон. Всъщност даже що се отнася до декларациите на лицата на обществени дължности към момента няма изясненост, тъй като регистърът би трябвало да се поддържа от Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество, само че това към този момент не е по този начин и има единствено списък в Сметната палата, до 2017 година.
Що се отнася до успеваемостта на правораздаването ни , само че освен във връзка с корупцията, следва да има рационализиране на Единната осведомителна система за противопоставяне на престъпността (ЕИСПП). По разпоредба, ЕИСПП е цялост от автоматизирани осведомителни системи и се състои от централна съставния елемент (ядро) на системата, обвързвана със системи на правосъдната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния развой и осъществяването на наказванията и в целокупност реализират единно осведомително обезпечаване на активността по противопоставяне на престъпността. Понастоящем обаче данни за работата на правоприлагащите органи (МВР, ДАНС, прокуратурата, съдилишщата, отбранителното министерство, финансовото министерство) не се разгласяват в отворен, машинно четим формат . Няма никаква информация за действителното осъществяване на уговорката, което е институционална оценка. Все отново е допустимо разширението на плана да стане факт по времето, за което е планувана – ноември, 2018 година. Отговорен орган е Висш съдебен съвет, само че съветът не дава отговор за поддръжката и развиването на ЕИСПП – това в този момент е задача на прокуратурата.
До 30 юни, 2018 година пък е трябвало да има промени в Закона за публичните поръчки, с които да се планува предварителна инспекция на претенденти за поръчки над избрана минимална сума и откриване на крайния притежател на съответния крандидат. Оказва се обаче, че този ангажимент въобще не е стартират и липсва социална информация какво се прави. Не е ясно кои са звената, които би трябвало да рапортуват до каква степен е стигнало осъществяването. А в Закона за публичните поръчки и в Закона за достъп до социална информация липсва определение що е то " огромна социална поръчка " т.е. такава поръчка, поради която действителните притежатели на претендентите да я вземат би трябвало да бъдат обществено известни.
България стартира формалното си присъединяване в ПОУ през септември 2011 година, когато Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов, съобщи желанието на страната да взе участие в самодейността.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ