Културната комисия в СОС реши да се премести Паметника на съветската армия
Културната комисия в СОС реши да се реалокира Паметника на руската войска от Княжеската градина. По време на гласуването съветниците от Българска социалистическа партия напуснаха залата, Вътрешна македонска революционна организация гласоподаваха " въздържал се ", а действително " срещу " не гласоподава никой, заяви Дневник.
Докладът с предлагането е импортиран от " Демократична България на 26 март 2020 година и от този момент чака да бъде позволен за разглеждане. След като Бойко Борисов във връзка една година от началото на войната в Украйна зна 24 февруари съобщи, че монументът би трябвало да се махне, групата на ГЕРБ-СДС в общинския съвет се зае с казуса. Миналата седмица на председателски съвет, където се взема решение кои отчети да се придвижат за разискване в комисиите, за първи път този отчет е включен в дневния ред. " Председателят на общинския съвет Георги Георгиев (ГЕРБ) предложи отчета ни, а преди този момент няколко пъти съм го питала за какво не се преглежда и не получавах отговор ", изясни Грети Стефанова, ръководител на групата на " Демократична България " в Столичния общински съвет (СОС).
Какво е бъдещето на монумента
В отчета се предлага кметът на София да изиска от страната да реалокира " монумента " Паметник на Съветската войска " (държавна благосъстоятелност според Акт за държавна благосъстоятелност от 1947 г.), като не се указва тъкмо къде. Идеята е скулптурните композиции да се запазят в музей, а бъдещето на фундамента, висок 37 м, да се реши с архитектурен конкурс за цялото пространство на Княжеската градина, само че без паметника. Самият монумент е държавна благосъстоятелност, само че е в аграрен парцел, обществена общинска благосъстоятелност, според акт от 25 септември 2012 година
Към това предложение на " Демократична България " бе прибавен нов план за решение от групата на ГЕРБ-СДС, импортиран на 6 март. С него, с изключение на направените към този момент оферти, се прецизира скулптурните композиции да се реалокират в Музея на социалистическото изкуство и да са на непрекъсната експозиция там. Също по този начин се изисква от регионалния шеф на София град да предприеме всички в действителност и правни дейности за преместването на паметника.
Докладът, признат от комисията по обучение и просвета през днешния ден следва да се прегледа и от други общински комисии преди да бъде включен в дневния ред на някоя от идните сесии на СОС.
Княжеската градина е основана през 1887 година
Паметникът на руската войска е повдигнат през 1954 година в Княжеската градина, чиято биография стартира през 1887 година Тогава княз Фердинанд взема решение да сътвори Ботаническа градина на мястото, наречено от шопите Стамболова морава, което е било отвън града. " Фердиданд кани един градинар от Пловдив - Люсиен Шевалас, швейцарец, който я построява. В нея работят и други ботаници като Йозеф Фрай и в нея са засадени редки ботанически типове. През 1891 година арх.Грюнангер прибавя цветни оранжерии. Няколко години по-късно там е издигната първата зоологическа градина. Херцог Ернст декор Кобург завещава животните от своя зоопарк в град Кобург, Австрия, на княз Фердинанд. През 1898 година е построена постройка за зимуването им. От 1896 година до кончината си през 1931 година неин шеф е Бернхард Курцис. Тогава тя е приета за най-големия зоопарк на Балканския полуостров ", описа проф. Вили Лилков, който е проучил историята на Княжеската градина.
В нея е построен и първият алпинеум на Балканите от Йохан Келелер. Той посвещава живота си на градината до Орлов мост, живее в дървена къщурка в нея, и засажда редки растения от Рила и Пирин. " Тук-там и в този момент има следи от алпинеумите на Келелер в градината ", уточни Лилков. Друг ботаник, Йосиф Цолихофер, донася и засажда растителни типове от Кавказ и Мала Азия, а известният арх. Георги Фингов проектира чугунена решетъчна ограда с каменни стълбове в жанр сецесион. След 1944 година тя е съборена и употребена за ограда на резиденция " Лозенец ". Фердиданд е възнамерявал там да построи новия си замък, само че крахът в Първата международна война осуетява желанието.
Докладът с предлагането е импортиран от " Демократична България на 26 март 2020 година и от този момент чака да бъде позволен за разглеждане. След като Бойко Борисов във връзка една година от началото на войната в Украйна зна 24 февруари съобщи, че монументът би трябвало да се махне, групата на ГЕРБ-СДС в общинския съвет се зае с казуса. Миналата седмица на председателски съвет, където се взема решение кои отчети да се придвижат за разискване в комисиите, за първи път този отчет е включен в дневния ред. " Председателят на общинския съвет Георги Георгиев (ГЕРБ) предложи отчета ни, а преди този момент няколко пъти съм го питала за какво не се преглежда и не получавах отговор ", изясни Грети Стефанова, ръководител на групата на " Демократична България " в Столичния общински съвет (СОС).
Какво е бъдещето на монумента
В отчета се предлага кметът на София да изиска от страната да реалокира " монумента " Паметник на Съветската войска " (държавна благосъстоятелност според Акт за държавна благосъстоятелност от 1947 г.), като не се указва тъкмо къде. Идеята е скулптурните композиции да се запазят в музей, а бъдещето на фундамента, висок 37 м, да се реши с архитектурен конкурс за цялото пространство на Княжеската градина, само че без паметника. Самият монумент е държавна благосъстоятелност, само че е в аграрен парцел, обществена общинска благосъстоятелност, според акт от 25 септември 2012 година
Към това предложение на " Демократична България " бе прибавен нов план за решение от групата на ГЕРБ-СДС, импортиран на 6 март. С него, с изключение на направените към този момент оферти, се прецизира скулптурните композиции да се реалокират в Музея на социалистическото изкуство и да са на непрекъсната експозиция там. Също по този начин се изисква от регионалния шеф на София град да предприеме всички в действителност и правни дейности за преместването на паметника.
Докладът, признат от комисията по обучение и просвета през днешния ден следва да се прегледа и от други общински комисии преди да бъде включен в дневния ред на някоя от идните сесии на СОС.
Княжеската градина е основана през 1887 година
Паметникът на руската войска е повдигнат през 1954 година в Княжеската градина, чиято биография стартира през 1887 година Тогава княз Фердинанд взема решение да сътвори Ботаническа градина на мястото, наречено от шопите Стамболова морава, което е било отвън града. " Фердиданд кани един градинар от Пловдив - Люсиен Шевалас, швейцарец, който я построява. В нея работят и други ботаници като Йозеф Фрай и в нея са засадени редки ботанически типове. През 1891 година арх.Грюнангер прибавя цветни оранжерии. Няколко години по-късно там е издигната първата зоологическа градина. Херцог Ернст декор Кобург завещава животните от своя зоопарк в град Кобург, Австрия, на княз Фердинанд. През 1898 година е построена постройка за зимуването им. От 1896 година до кончината си през 1931 година неин шеф е Бернхард Курцис. Тогава тя е приета за най-големия зоопарк на Балканския полуостров ", описа проф. Вили Лилков, който е проучил историята на Княжеската градина.
В нея е построен и първият алпинеум на Балканите от Йохан Келелер. Той посвещава живота си на градината до Орлов мост, живее в дървена къщурка в нея, и засажда редки растения от Рила и Пирин. " Тук-там и в този момент има следи от алпинеумите на Келелер в градината ", уточни Лилков. Друг ботаник, Йосиф Цолихофер, донася и засажда растителни типове от Кавказ и Мала Азия, а известният арх. Георги Фингов проектира чугунена решетъчна ограда с каменни стълбове в жанр сецесион. След 1944 година тя е съборена и употребена за ограда на резиденция " Лозенец ". Фердиданд е възнамерявал там да построи новия си замък, само че крахът в Първата международна война осуетява желанието.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ