Христо Иванов: Културата трябва да бъде разглеждана като част от националната сигурност
“Културата в българската политика се утвърди като нещо, за което политиците се сещат най-после - обичайно е да се каже нещо за културата, да се покаже известна просвета, да се обещаят пари тук и там и по този начин да отбележим тази тематика. Мисля, че би трябвало да се обърнем към всички гилдии с предложение за стратегическо съдействие ”, с тези думи Христо Иванов 
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския откри полемиката “Защо просвета??? ” проведена от “Продължаваме промяната-Демократична България ”. Основно условие към участниците в 4-часовия формат беше да оферират решения на проблемите.
Българската културата може да има същински стратегическа роля, счита водачът на “Да, България ”, който риторично попита: Какъв по-добър инструмент за една страна, която има извънреден имиджов проблем? Какво по-добро за едно общество, което е толкоз разграничено и толкоз потиснато от безперспективност? Какъв по-добър инструмент за икономическо развиване, с риск да прозвуча необичайно, от културата?
Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския е уверен, че би трябвало да гледаме на културата като на безусловно интегрална, значима част от модела на икономическо развиване. И също по този начин, че културата би трябвало да бъде обсъждана като част от националната сигурност в необятния смисъл на думата.
“Това не значи, че лица с очевидни или скрити пагони би трябвало да се влеят в културния бранш. Но в случай че България е интелигентна, тя би трябвало да може, през развиването на своите културни браншове, да пречупи външната си политика и стратегическите си връзки със страни, които са ни сътрудници, и не толкоз сътрудници ”, добави той.
Според него е нужен не просто някакъв набор от ограничения, разходи и хрумвания, а направени и осмислени стратегически консенсуси, за това по какъв начин да развиваме институции - техния потенциал. Само по този начин са вероятни планомерни дълготрайни политики, които могат в действителност да отговорят на стратегическите цели обрисувани в полемиката.
“Политиката стартира оттова, докъдето е стигнало публично единодушие за политиките. В този смисъл, в действителност е доста значимо ние да излезем пред вас и освен да ви кажем, че ще дадем 1% за просвета от бюджета, само че и да дадем визия за това какви институции би трябвало да имаме, по какъв начин ще развиваме потенциала им, какъв ще е моделът на тяхното действие, по какъв начин ще отчитаме тяхната успеваемост, сподели водачът на „ “ и лидер на листата на „ ПП-ДБ “ в 24-ти МИР – София.
“Ще бъда прям - имаме стратегия, в която има записани доста неща.Там са и читалищата, и високата просвета, и археологията, и достъп до просвета за младежите, и единия % сме намерили метод да го включим. само че най-важното съгласно мен е това, че ние сме записали е, че би трябвало да има тактика с най-малко 10-годишен небосвод. На мен този небосвод дори ми е дребен, тъй като знам, че този вид политики изискват доста по-дългосрочен генерационен небосвод, с цел да могат да проработят. Без тактика няма устойчива политика. А без устойчива политика не може да има резултати. Голямата задача, която сме си сложили - да променим България. Няма да стане без просвета ”, добави той.
В умозаключение водачът на “Да,България ” заключи: Няма да имаме лукса да си разделим България на две и да кажем: “Това тука е нашата част, по-хубавата, по-просветената. Там са едни други, тях ги изключваме ”. Ще би трябвало да си приказваме с всички регистри на това общество, ще би трябвало да го научим това нещо и точно в това е големият капацитет на този диалог, който водихме тук.
От в полемиката се включиха претенденти за народни представители Манол Пейков и Александра Стеркова. Артистичните гилдии показа сходни проблеми като изчезнало или остаряло законодателство, нужда от координация на политики със повече министерства, регистри и картографиране, цифровизация и реституция на културната памет, музейна съгласуваност, данъчни облекчения за меценатството, нова тактика за показва на българските имена в чужбина, политики за експорт на изкуство и принадлежности за интернационално позициониране(експорт офис), пространства, в които да се случва живото изкуство и др.
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския откри полемиката “Защо просвета??? ” проведена от “Продължаваме промяната-Демократична България ”. Основно условие към участниците в 4-часовия формат беше да оферират решения на проблемите. Българската културата може да има същински стратегическа роля, счита водачът на “Да, България ”, който риторично попита: Какъв по-добър инструмент за една страна, която има извънреден имиджов проблем? Какво по-добро за едно общество, което е толкоз разграничено и толкоз потиснато от безперспективност? Какъв по-добър инструмент за икономическо развиване, с риск да прозвуча необичайно, от културата?
Христо Иванов
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския е уверен, че би трябвало да гледаме на културата като на безусловно интегрална, значима част от модела на икономическо развиване. И също по този начин, че културата би трябвало да бъде обсъждана като част от националната сигурност в необятния смисъл на думата. “Това не значи, че лица с очевидни или скрити пагони би трябвало да се влеят в културния бранш. Но в случай че България е интелигентна, тя би трябвало да може, през развиването на своите културни браншове, да пречупи външната си политика и стратегическите си връзки със страни, които са ни сътрудници, и не толкоз сътрудници ”, добави той.
Според него е нужен не просто някакъв набор от ограничения, разходи и хрумвания, а направени и осмислени стратегически консенсуси, за това по какъв начин да развиваме институции - техния потенциал. Само по този начин са вероятни планомерни дълготрайни политики, които могат в действителност да отговорят на стратегическите цели обрисувани в полемиката.
“Политиката стартира оттова, докъдето е стигнало публично единодушие за политиките. В този смисъл, в действителност е доста значимо ние да излезем пред вас и освен да ви кажем, че ще дадем 1% за просвета от бюджета, само че и да дадем визия за това какви институции би трябвало да имаме, по какъв начин ще развиваме потенциала им, какъв ще е моделът на тяхното действие, по какъв начин ще отчитаме тяхната успеваемост, сподели водачът на „ “ и лидер на листата на „ ПП-ДБ “ в 24-ти МИР – София.
“Ще бъда прям - имаме стратегия, в която има записани доста неща.Там са и читалищата, и високата просвета, и археологията, и достъп до просвета за младежите, и единия % сме намерили метод да го включим. само че най-важното съгласно мен е това, че ние сме записали е, че би трябвало да има тактика с най-малко 10-годишен небосвод. На мен този небосвод дори ми е дребен, тъй като знам, че този вид политики изискват доста по-дългосрочен генерационен небосвод, с цел да могат да проработят. Без тактика няма устойчива политика. А без устойчива политика не може да има резултати. Голямата задача, която сме си сложили - да променим България. Няма да стане без просвета ”, добави той.
В умозаключение водачът на “Да,България ” заключи: Няма да имаме лукса да си разделим България на две и да кажем: “Това тука е нашата част, по-хубавата, по-просветената. Там са едни други, тях ги изключваме ”. Ще би трябвало да си приказваме с всички регистри на това общество, ще би трябвало да го научим това нещо и точно в това е големият капацитет на този диалог, който водихме тук.
От в полемиката се включиха претенденти за народни представители Манол Пейков и Александра Стеркова. Артистичните гилдии показа сходни проблеми като изчезнало или остаряло законодателство, нужда от координация на политики със повече министерства, регистри и картографиране, цифровизация и реституция на културната памет, музейна съгласуваност, данъчни облекчения за меценатството, нова тактика за показва на българските имена в чужбина, политики за експорт на изкуство и принадлежности за интернационално позициониране(експорт офис), пространства, в които да се случва живото изкуство и др.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ