Диана Андреева-Попйорданова: Културата е приоритет и пиар на политиците ни единствено на 24 май
Културата е приоритет и политически PR на българските политици само на 24 май. Утре всички ще чуем политическите дитирамби, че културата, образованието и науката са неоспорим приоритет. Това сподели шефът на Обсерватория по стопанска система на културата Диана Андреева-Попйорданова в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Според социологическото проучване " Достъп до просвета “, извършено от " Алфа Рисърч “ измежду повече от 1000 души, над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека нито един път, 63% не са били на спектакъл, 56% не са влизали в киносалон, а 82% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет.
" Голяма част от държавните управления, управлявали в последните 35 години, не виждат смисъл в една комплицирана политика, която изисква проект за деяние, който надвишава управническия мандат в границите на четири години. Ето за какво взехме решение в последните три години да създадем това национално представително проучване, с цел да покажем какво е присъединяване на българските жители в културни действия “, изясни Диана Андреева-Попйорданова.
Целта на това проучване е българската културна политика да се преструктурира. Вместо това обаче трета поредна година нито Министерство на културата, нито Комисията по просвета и медии в Народното събрание демонстрират интерес към данните. " Това са проблеми, които не ги вълнуват – дали българският жител има своето конституционно, неотменно право да взе участие в културни действия, да му бъде обезпечен достъп, и той да не бъде изключван по обществени, стопански и географски аргументи. Няма целенасочена политика за създаване на аудиторията от най-ранна детска възраст.
Последните 35 години са белязани от тази липса и виждаме резултата – 63% от българските жители не посещават културни събития “, разяснява шефът на Обсерваторията по стопанска система на културата.
40% от респондентите показват като съществена причина за безучастие в културни действия неналичието на финансови средства. " Ценовата политика е възпиращ фактор, изключително в дребните обитаеми места и изключително в някои от възрастовите групи, които са предпочитани на Европейската комисия – групата 65+. При възрастовата група 18-29 пък няма построени привички. В селата и градовете отвън регионалните центрове неучастието в културни действия е 80% “, уточни Диана Андреева-Попйорданова.
Добра международна процедура е въвеждане на културни паспорти за деца и младежи от 6 до 26-годишна възраст. Такъв културен паспорт на стойност 100 лв. би коствал на страната към 130 милиона годишно и би обхванал 1,3 милиона български деца и младежи. " Това е най-голямата инвестиция, която ще има многократна възвращаемост “, акцентира гостът.
Според социологическото проучване " Достъп до просвета “, извършено от " Алфа Рисърч “ измежду повече от 1000 души, над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека нито един път, 63% не са били на спектакъл, 56% не са влизали в киносалон, а 82% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет.
" Голяма част от държавните управления, управлявали в последните 35 години, не виждат смисъл в една комплицирана политика, която изисква проект за деяние, който надвишава управническия мандат в границите на четири години. Ето за какво взехме решение в последните три години да създадем това национално представително проучване, с цел да покажем какво е присъединяване на българските жители в културни действия “, изясни Диана Андреева-Попйорданова.
Целта на това проучване е българската културна политика да се преструктурира. Вместо това обаче трета поредна година нито Министерство на културата, нито Комисията по просвета и медии в Народното събрание демонстрират интерес към данните. " Това са проблеми, които не ги вълнуват – дали българският жител има своето конституционно, неотменно право да взе участие в културни действия, да му бъде обезпечен достъп, и той да не бъде изключван по обществени, стопански и географски аргументи. Няма целенасочена политика за създаване на аудиторията от най-ранна детска възраст.
Последните 35 години са белязани от тази липса и виждаме резултата – 63% от българските жители не посещават културни събития “, разяснява шефът на Обсерваторията по стопанска система на културата.
40% от респондентите показват като съществена причина за безучастие в културни действия неналичието на финансови средства. " Ценовата политика е възпиращ фактор, изключително в дребните обитаеми места и изключително в някои от възрастовите групи, които са предпочитани на Европейската комисия – групата 65+. При възрастовата група 18-29 пък няма построени привички. В селата и градовете отвън регионалните центрове неучастието в културни действия е 80% “, уточни Диана Андреева-Попйорданова.
Добра международна процедура е въвеждане на културни паспорти за деца и младежи от 6 до 26-годишна възраст. Такъв културен паспорт на стойност 100 лв. би коствал на страната към 130 милиона годишно и би обхванал 1,3 милиона български деца и младежи. " Това е най-голямата инвестиция, която ще има многократна възвращаемост “, акцентира гостът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ