4-те кулинарни грешки при тиквите, които всички допускат
Кухните ни още веднъж греят във превъзходни оранжеви тонове, тъй като е сезонът на тиквите. Но всяка година позволяваме още веднъж и още веднъж 4 съществени неточности при приготовлението им.
Докато едни сякаш владеят изкуството за подготвяне на тиквата, за други тя е твърд залък. Всъщност не е толкоз мъчно, колкото си мислите. Ето кои са най-честите неточности, които домакините вършат.
1. Белене на тиквата
Изпотявате се единствено при мисълта, че ви следва да белите тиква? Това е изцяло ненужно, тъй като по принцип тиквата няма потребност от белене. Повечето елементарни тикви могат да се ядат с кората. Тя се бели единствено при приготовлението на някои специфични ястия. Но когато печете тиква на фурна или готвите тиквена чорба, не се постанова да махате кората. Тиквата Хокайдо също в никакъв случай не се бели и е желана за кремсупи, сосове и сладкиши, както и за плънка на баници. Вкусът й е сладостен, леко орехов и даже кестенов.
2. Супата е прекомерно гъста
Супата от тиква е обичано ядене – нищо чудно, че може да се подготвя по безчет разнообразни способи, в това число с портокалов сок или кокосово мляко. Спокойно прибавете един черпак повече течност в тенджерата, тъй като нормално тиквената чорба става прекомерно гъста и замязва на пюре. Винаги може да я разредите с вода или бульон, в случай че се сгъсти прекомерно след това. Вероятно ще се наложи единствено да добавите още подправки.
3. Варене на тиквата
Не е доста добра концепция да се вари тиквата, тъй като като се изключи че самата тя пуска сок, попива в допълнение вода от тенджерата и става доста водниста. При варене се губи и част от потребните субстанции, които тя съдържа. Затова е по-добре да се пече, като по този начин ще се резервира и усетът, и текстурата. Дори когато тиквата ви би трябвало за пюре или плънка, за предпочитане е да я печете, вместо да я варите. Разбира се, за някои предписания се прави изключение.
4. Съхраняване в ледник
Много е значимо тиквата да се съхранява вярно. Ако я държим в ледник, би трябвало да е нарязана и увита във фолио. В противоположен случай се окислява и витамините й се губят. Не бива и да се замразява, тъй като потребните й съставки се разграждат. Цяла при стайна температура тиквата устоя 3 седмици, а в хладни и тъмни пространства – даже няколко месеца.
