Омъжена на 12 в Иран: Екзекуция за убийството на насилник или хил...
Кухкан е от белуджското малцинство – една от най-бедните и дискриминирани общности в Иран. Омъжена е за братовчед си на 12 години, става майка на 13. Живяла е години наред под физическо и психическо принуждение. Когато един път избягала при родителите си, татко ѝ ѝ споделил: „ Дъщеря ми е излязла отсам в бяла рокля – ще се върне единствено в саван “.
Когато е на 18 години, тя е задържана след гибелта на брачна половинка си, който се пробвала да спре да бие петгодишния им наследник. Без юрист, необразована и под напън, тя подписва признания. Осъдена е на гибел посредством обесване. Единствената ѝ вяра е „ кървавото обезщетение “ – в случай че заплати желаната сума, фамилията на жертвата може да ѝ елементарни.
Симптом, не изключение
„ Голи Кухкан е жена, бедна и принадлежи към етническо малцинство – тя е най-беззащитната в иранското общество, “ споделя Махмуд Амири-Могадам от основаната в Норвегия организация Iran Human Rights, написа The Guardian.
„ Нейната присъда е знак на това по какъв начин управляващите употребяват смъртното наказване за заплашване и поддържане на страха “.
По данни на правозащитните организации, Иран е страната с най-вече екзекутирани дами в света. Само през 2024 година са изпълнени минимум 31 смъртни присъди против дами – най-високият брой за последните 15 години. От началото на 2025 година са екзекутирани най-малко 30.
В страната детските бракове са законни – девойките могат да бъдат омъжвани от 13 години с позволение на татко или арбитър. Жените нямат равни права в съда, не могат да пътуват без единодушие на брачна половинка си, а домашното принуждение рядко се санкционира.
Безгласни и забравени
Организацията Bramsh, която пази дамите от Белуджистан, показва, че казусът на Кухкан не е изолиран:
„ Никой не знае за тях, никой не се интересува. Жените би трябвало да се подчиняват, да търпят, да се омъжват по волята на фамилиите си. Момичета се продават поради беднотия “, споделя Зиба Бактияри от организацията.
Миналата година сходни ориси имаха и други дами: Самира Сабзиан Фард, Фатеме Салбехи и Зейнаб Секаанванд – всички наказани и екзекутирани за убийството на съпрузите си, след години принуждение и изтезания, постоянно без юрист и с самопризнания, изтръгнати под напън.
Системата, която санкционира жертвите
За интернационалните правозащитници казусът на Голи Кухкан е емблема на систематичната дискриминация в Иран – против дами, небогати и малцинства.
Подобни каузи демонстрират освен какъв брой постоянно жертвите на принуждение се трансформират в обвинени, само че и по какъв начин управляващите употребяват закона за „ възмездието “ (qisas), с цел да поддържат надзор посредством боязън.
Докато държавното управление ускорява наблюдението над дамите, вкарва цифрови системи за следене на носенето на хиджаб и санкционира „ аморалното държание “, животът на стотици дами в Иран зависи не от правото, а от случайността – или от сумата, която могат да съберат, с цел да купят личното си оцеляване.
Когато е на 18 години, тя е задържана след гибелта на брачна половинка си, който се пробвала да спре да бие петгодишния им наследник. Без юрист, необразована и под напън, тя подписва признания. Осъдена е на гибел посредством обесване. Единствената ѝ вяра е „ кървавото обезщетение “ – в случай че заплати желаната сума, фамилията на жертвата може да ѝ елементарни.
Симптом, не изключение
„ Голи Кухкан е жена, бедна и принадлежи към етническо малцинство – тя е най-беззащитната в иранското общество, “ споделя Махмуд Амири-Могадам от основаната в Норвегия организация Iran Human Rights, написа The Guardian.
„ Нейната присъда е знак на това по какъв начин управляващите употребяват смъртното наказване за заплашване и поддържане на страха “.
По данни на правозащитните организации, Иран е страната с най-вече екзекутирани дами в света. Само през 2024 година са изпълнени минимум 31 смъртни присъди против дами – най-високият брой за последните 15 години. От началото на 2025 година са екзекутирани най-малко 30.
В страната детските бракове са законни – девойките могат да бъдат омъжвани от 13 години с позволение на татко или арбитър. Жените нямат равни права в съда, не могат да пътуват без единодушие на брачна половинка си, а домашното принуждение рядко се санкционира.
Безгласни и забравени
Организацията Bramsh, която пази дамите от Белуджистан, показва, че казусът на Кухкан не е изолиран:
„ Никой не знае за тях, никой не се интересува. Жените би трябвало да се подчиняват, да търпят, да се омъжват по волята на фамилиите си. Момичета се продават поради беднотия “, споделя Зиба Бактияри от организацията.
Миналата година сходни ориси имаха и други дами: Самира Сабзиан Фард, Фатеме Салбехи и Зейнаб Секаанванд – всички наказани и екзекутирани за убийството на съпрузите си, след години принуждение и изтезания, постоянно без юрист и с самопризнания, изтръгнати под напън.
Системата, която санкционира жертвите
За интернационалните правозащитници казусът на Голи Кухкан е емблема на систематичната дискриминация в Иран – против дами, небогати и малцинства.
Подобни каузи демонстрират освен какъв брой постоянно жертвите на принуждение се трансформират в обвинени, само че и по какъв начин управляващите употребяват закона за „ възмездието “ (qisas), с цел да поддържат надзор посредством боязън.
Докато държавното управление ускорява наблюдението над дамите, вкарва цифрови системи за следене на носенето на хиджаб и санкционира „ аморалното държание “, животът на стотици дами в Иран зависи не от правото, а от случайността – или от сумата, която могат да съберат, с цел да купят личното си оцеляване.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ