Ескалация на напрежението в Куба: Масови протести срещу недостига и високите цени
Куба се изправя пред една от най-тежките си обществени и стопански рецесии през последните години. Вълна от гражданско неодобрение обхвана страната, като най-сериозните конфликти бяха регистрирани в централния град Морон. Протестиращи нападнаха постройката на Комунистическата партия след проява против фрапантното повишаване на храните и непрекъснатите спирания на електричеството. По данни на вътрешното министерство петима души са задържани след вандалски прояви против партийните офиси през нощта.
Според държавния вестник Invasor недоволството в Морон е почнало спокойно, само че бързо е прераснало в принуждение. Демонстранти са хвърляли камъни по входа на партийната постройка и са запалили мебели от приемната на улицата. При безредиците са потърпевши и други държавни обекти, в това число локална аптека и държавен пазар. Властите оповестяват за обилни материални вреди, до момента в който в обществените мрежи се появиха изказвания за ранен стачкуващ, които формалните източници отхвърлят.
Кризата се задълбочава от сериозния дефицит на горива и медикаменти. Кубинското държавно управление увеличи цените на бензина с над 500%, достигайки 6,51 $ за литър, а цената на електричеството скочи с 25%. Президентът Мигел Диас-Канел призна пред обществеността, че през последните три месеца в страната не е пристигнало ново гориво. Страната е съвсем изцяло подвластна от импорт за производството на електрическа енергия, което води до часове наред живот в мрачевина за милиони кубинци.
Протестите не се ограничиха единствено до Морон. На 17 и 18 март всеобщи акции бяха проведени в градове като Сантяго де Куба, Ел Кобре, Баямо и Матансас. Участниците организираха „ кастрюлни маршове “ и скандираха лозунги като „ Patria y Vida “, „ Свобода! “ и „ Долой комунизма! “. За да овладеят обстановката и да спрат разпространяването на информация, управляващите ограничиха достъпа до мобилен интернет в регионите на демонстрациите.
Президентът Мигел Диас-Канел дефинира настояванията на жителите като „ законни “, само че акцентира, че страната няма да толерира вандализъм. Той още веднъж уточни американската петролна обсада като съществена причина за енергийния колапс.
Разочарованието, провокирано от продължителните спирания на електрозахранването измежду нашия народ, е разбираемо – то е последица от енергийната обсада на Съединени американски щати, която през последните месеци се ускори грубо. Жалбите и настояванията са основателни, стига да се показват с образование и почитание към реда.
В опит да тушира напрежението, Хавана стартира договаряния със Съединени американски щати за намаляване на глобите. Като жест на благосклонност бяха освободени 51 политически пандизчии. Въпреки това заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Коссио упрекна Вашингтон в опити за дестабилизация на страната. Президентът Доналд Тръмп разяснява, че Куба се намира в „ дълбока рецесия “ и загатна за нужда от политическа смяна на острова.
Въпреки че конституцията от 2019 година официално разрешава митинги, те остават огромна необичайност в Куба. Честотата на демонстрациите през последните седмици обаче демонстрира, че разочарованието на популацията доближава сериозни равнища. Икономическото оцеляване на острова остава под въпрос без незабавни доставки на гориво и стабилизиране на цените на главните артикули.
