Дойде ли 1989 година и за Куба?
Куба е обхваната от митинги. Това не се случва за първи път, само че този път мащабът им е непостижим с всичко, следено до момента. Пътищата за развиване са два – или управляващите да съумеят да ги потушат, както са правели и различен път, или за комунистическия режим на карибския остров да е пристигнала най-накрая 1989 година.
Последният път, когато в страната се надигна намерено неодобрение, бе през далечната 1994 година, когато Куба изживяваше така наречен специфичен интервал. Това бе миг на тотални ограничения и недостиг след сриването на главния настойник - Съветския съюз, тъй като една трета от брутния вътрешен артикул на Куба безусловно се изпари. И въпреки режимът на тока да бе непрекъснат, а храна по магазините да нямаше, митингите бяха доста по-скромни от сегашните - няколкостотин души в столицата Хавана и толкова.
Сега икономическата рецесия надалеч не е толкоз пагубна, само че митингите са и по-големи, и по-застрашителни. Това ненапълно може и да се дължи на гибелта на Фидел Кастро през 2016 година.
След
безредиците през 1994 година,
водачът на кубинската гражданска война персонално разгласи, че позволява на всеки, на който не му харесва животът на острова, да го напусне. През идващите няколко месеца над 30 000 кубинци, натоварени на салове, се насочиха за Съединените щати, само че се озоваха... в лагер в Гуантанамо бей.
След съмнения, траяли няколко месеца, най-после президентът Бил Клинтън разреши на множеството кубинските емигранти да влязат в Съединени американски щати. Междувременно обаче протестният възторг на острова бе понижен, а престижът на Кастро се оказа задоволителен за възобновяване на реда и дисциплината.
Друга основна разлика са обществените мрежи. Сегашните митинги започнаха в Сан Антонио де лос Баньос. Жителите на това градче, намиращо се на 30-ина километра от Хавана, излязоха на улицата, недоволни от режима на тока и дефицита на ваксини против Ковид-19 на фона на мощното разгръщане на епидемията. Кадри от протичащото се бързо се разпространиха в интернет, тъй като те бяха запечатали нещо невиждано и нечувано в Куба -
стачкуващи замерят полицията с камъни,
скандират " Долу диктатурата " и ... прекатурват автомобила на един партиен секретар.
Протестът обхвана бързо цялата страна – от Хавана (на запад) до Сантяго де Куба (на изток). А управляващите се пробваха да потушат пожара с единствения си потребен ход – отрязаха достъпа до итернет съвсем на всички места.
От много време ръководещите среди в Куба са наясно, че техният модел на държавна стопанска система не работи добре. Каза го и самият Фидел Кастро през 2011 година в изявление с американския публицист Джефри Голдбърг. Още през 2008 година, след отдръпването на Фидел от властта, по-малкият му брат Раул Кастро се опита да реформира плановата стопанска система - посредством либерализиране на редица браншове и доближаване с администрацията на Барак Обама.
Тези два хода доведоха до невиждан пробив в интернационална икономическа изолираност,
възобновяване на дипломатическите връзки
сред Куба и Съединени американски щати и събаряне на множеството от американските наказания.
През 2016 година обаче президент на Съединени американски щати стана Доналд Тръмп и глобите против Куба бяха възобновени.
Едновременно с това икономическите промени, утвърдени на Шестия конгрес на Кубинската комунистическа партия през 2009 година под натиска на Раул Кастро, последователно започнаха да срещат все по-сериозна опозиция от страна на партийните хардлайнери, до момента в който най-после не забуксуваха.
Така се стигна до 2018 година, когато 86-годишният Раул Кастро съобщи властта на определения от него правоприемник – Мигел Диас-Канел, дълготраен партиен функционер и вицепрезидент от 2013-а.
Новият кубински водач се врече на " приемствеността " (т.е. на прословутите завещания на Фидел), което прозвуча добре в ушите на консервативните партийни приятели, само че не и на изтощените от недостиг и безперспективност по-млади кубинци.
Всичко е проведено от американците, разгласи Мигел Диас-Канел
Пандемията още повече утежни икономическите проблеми.
Въпреки че през първата половина на 2020 година Куба впечатли света с ограничението на болестта - с едвам 2726 разболели се и 88 умряли до месец август, през последните седмици случаите на инфектирани се усилиха. При това толкоз внезапно, че известната с успеваемостта си здравна система на острова се задъха по този начин, че 90-процентната успеваемост на
локалната анти коронавирус ваксина
" Абдала " не зарадва съвсем никого - освен поради дългия път, който би трябвало да бъде извървят от одобряването й до всеобщото й използване.
През последните десетилетия огромна част от приходите на Куба идва от туризма.
След като от година и половина международният туризъм е на процедура мъртъв, кубинската стопанска система понесе тежък удар.
През 2011-а тя се сви с 11 на 100 – най-големия срив от прекъсването на руската помощ през 90-те години. Диас-Канел вкара пакет от изключителни стопански ограничения и усили заплатите, само че това докара и до внезапен скок на цените на питателните артикули. Възможно е в околните месеци те да скочат с сред 500 и 900 %, считат анализатори.
Така се стигна до сегашните митинги.
Ако име нещо несъмнено, то е, че те са невиждани. Дори в най-тежките моменти на " специфичния интервал "
нищо толкоз непринудено и толкоз всеобщо
не се е случвало.
Все още е рано да се каже дали за кубинския режим е пристигнала 1989-а - годината, в която социалистическият лагер в Източна Европа се срина вечно. Управляващите в Хавана обаче бързо се приближават до кръстопътя, пред който бяха изправени източноевропейските им сътрудници по това време: в случай че либерализират системата - губят властта по кротичък път, в случай че не либерализират системата - отново губят властта, само че по другия метод. Вече е потвърдено: разновидността със силовото смазване на митингите и стягане на контрола благодарение на армията прави работа, само че за година-две най-вече. И то единствено при положение че в партийните глъбини няма ядро от " прагматици ", които да побутнат страната по пътя на " прехода ".
Ситуацията е такава, че да се продължи както досега и да се желае от кубинците да търпят нови и нови ограничения в името на прашасали идеали става все по-трудно. Фидел към този момент го няма, брат му е на напреднала възраст, а авторитетното потомство на старите революционери от Сиера Маестра става все по-малобройно. А по-младите генерации в Куба все по-малко ги е боязън от властта...
Последният път, когато в страната се надигна намерено неодобрение, бе през далечната 1994 година, когато Куба изживяваше така наречен специфичен интервал. Това бе миг на тотални ограничения и недостиг след сриването на главния настойник - Съветския съюз, тъй като една трета от брутния вътрешен артикул на Куба безусловно се изпари. И въпреки режимът на тока да бе непрекъснат, а храна по магазините да нямаше, митингите бяха доста по-скромни от сегашните - няколкостотин души в столицата Хавана и толкова.
Сега икономическата рецесия надалеч не е толкоз пагубна, само че митингите са и по-големи, и по-застрашителни. Това ненапълно може и да се дължи на гибелта на Фидел Кастро през 2016 година.
След
безредиците през 1994 година,
водачът на кубинската гражданска война персонално разгласи, че позволява на всеки, на който не му харесва животът на острова, да го напусне. През идващите няколко месеца над 30 000 кубинци, натоварени на салове, се насочиха за Съединените щати, само че се озоваха... в лагер в Гуантанамо бей.
След съмнения, траяли няколко месеца, най-после президентът Бил Клинтън разреши на множеството кубинските емигранти да влязат в Съединени американски щати. Междувременно обаче протестният възторг на острова бе понижен, а престижът на Кастро се оказа задоволителен за възобновяване на реда и дисциплината.
Друга основна разлика са обществените мрежи. Сегашните митинги започнаха в Сан Антонио де лос Баньос. Жителите на това градче, намиращо се на 30-ина километра от Хавана, излязоха на улицата, недоволни от режима на тока и дефицита на ваксини против Ковид-19 на фона на мощното разгръщане на епидемията. Кадри от протичащото се бързо се разпространиха в интернет, тъй като те бяха запечатали нещо невиждано и нечувано в Куба -
стачкуващи замерят полицията с камъни,
скандират " Долу диктатурата " и ... прекатурват автомобила на един партиен секретар.
Протестът обхвана бързо цялата страна – от Хавана (на запад) до Сантяго де Куба (на изток). А управляващите се пробваха да потушат пожара с единствения си потребен ход – отрязаха достъпа до итернет съвсем на всички места.
От много време ръководещите среди в Куба са наясно, че техният модел на държавна стопанска система не работи добре. Каза го и самият Фидел Кастро през 2011 година в изявление с американския публицист Джефри Голдбърг. Още през 2008 година, след отдръпването на Фидел от властта, по-малкият му брат Раул Кастро се опита да реформира плановата стопанска система - посредством либерализиране на редица браншове и доближаване с администрацията на Барак Обама.
Тези два хода доведоха до невиждан пробив в интернационална икономическа изолираност,
възобновяване на дипломатическите връзки
сред Куба и Съединени американски щати и събаряне на множеството от американските наказания.
През 2016 година обаче президент на Съединени американски щати стана Доналд Тръмп и глобите против Куба бяха възобновени.
Едновременно с това икономическите промени, утвърдени на Шестия конгрес на Кубинската комунистическа партия през 2009 година под натиска на Раул Кастро, последователно започнаха да срещат все по-сериозна опозиция от страна на партийните хардлайнери, до момента в който най-после не забуксуваха.
Така се стигна до 2018 година, когато 86-годишният Раул Кастро съобщи властта на определения от него правоприемник – Мигел Диас-Канел, дълготраен партиен функционер и вицепрезидент от 2013-а.
Новият кубински водач се врече на " приемствеността " (т.е. на прословутите завещания на Фидел), което прозвуча добре в ушите на консервативните партийни приятели, само че не и на изтощените от недостиг и безперспективност по-млади кубинци.
Всичко е проведено от американците, разгласи Мигел Диас-Канел
Пандемията още повече утежни икономическите проблеми.
Въпреки че през първата половина на 2020 година Куба впечатли света с ограничението на болестта - с едвам 2726 разболели се и 88 умряли до месец август, през последните седмици случаите на инфектирани се усилиха. При това толкоз внезапно, че известната с успеваемостта си здравна система на острова се задъха по този начин, че 90-процентната успеваемост на
локалната анти коронавирус ваксина
" Абдала " не зарадва съвсем никого - освен поради дългия път, който би трябвало да бъде извървят от одобряването й до всеобщото й използване.
През последните десетилетия огромна част от приходите на Куба идва от туризма.
След като от година и половина международният туризъм е на процедура мъртъв, кубинската стопанска система понесе тежък удар.
През 2011-а тя се сви с 11 на 100 – най-големия срив от прекъсването на руската помощ през 90-те години. Диас-Канел вкара пакет от изключителни стопански ограничения и усили заплатите, само че това докара и до внезапен скок на цените на питателните артикули. Възможно е в околните месеци те да скочат с сред 500 и 900 %, считат анализатори.
Така се стигна до сегашните митинги.
Ако име нещо несъмнено, то е, че те са невиждани. Дори в най-тежките моменти на " специфичния интервал "
нищо толкоз непринудено и толкоз всеобщо
не се е случвало.
Все още е рано да се каже дали за кубинския режим е пристигнала 1989-а - годината, в която социалистическият лагер в Източна Европа се срина вечно. Управляващите в Хавана обаче бързо се приближават до кръстопътя, пред който бяха изправени източноевропейските им сътрудници по това време: в случай че либерализират системата - губят властта по кротичък път, в случай че не либерализират системата - отново губят властта, само че по другия метод. Вече е потвърдено: разновидността със силовото смазване на митингите и стягане на контрола благодарение на армията прави работа, само че за година-две най-вече. И то единствено при положение че в партийните глъбини няма ядро от " прагматици ", които да побутнат страната по пътя на " прехода ".
Ситуацията е такава, че да се продължи както досега и да се желае от кубинците да търпят нови и нови ограничения в името на прашасали идеали става все по-трудно. Фидел към този момент го няма, брат му е на напреднала възраст, а авторитетното потомство на старите революционери от Сиера Маестра става все по-малобройно. А по-младите генерации в Куба все по-малко ги е боязън от властта...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ