Планът на Кремъл: завзема украински територии, провежда „референдуми“ и ги обявява за руски земи
Ксения Кирилова, CEPA
Продължителна война в Украйна е преференциална на Владимир Путин като най-малко до момента в който му, обезпечава поддръжката на популацията и служи като съображение за репресии. Но даже изцяло лоялните към Кремъл военни все по-често предизвестяват, че по-нататъшното проточване на военните дейности ще се обърне срещу Русия
В средата на юли самостоятелни социолози от плана „ Хроники “ означават, че за месец и половина броят съветски жители, които декларират цялостна поддръжка за „ военната интервенция “ са намалели с 9%: от 64% до 55%. По думите им, това е исторически най-малко от началото на войната и наклонността ще продължи и в бъдеще.
Интересно, само че към преди месец прокремълските телеграм-канали също признаваха, че в съветското общество се следи отчетливо изразено гледище за допустимо най-бързото преустановяване на „ спецоперацията “ макар високото равнище на патриотични настроения и подготвеност на жителите " за противоборство с целия Запад “. Но за пръв път от началото на войната за нуждата от бързото привършване на дейната фаза на войната заговориха освен социолозите, само че и съветските военни специалисти.
Разбира се, аргументацията на съветските военни е издържана в руслото ва главните пропагандистки разкази за това, че продължителна война е преференциална за Запада и „ киевските националисти “ за да бъде отслабена Русия.
Но все пак, главното обръщение се заключава в това, че сходно нещо не би трябвало да бъде позволено.
В частност, ръководителят на Центъра за проучване на обществено-приложни проблеми на националната сигурност, полковникът от запаса Александър Жилин отбелязва, че резултат от продължителна война ще докара до „ разрушение на стопанската система, обезкръвяване на армията, нанасяне на огромни загуби на капацитета на двете враждуващи страни “ и Русия може да се окаже
„ изхвърлена отвън мейнстрийма на международната политика “
Той съпоставя апелите за усилване на интензивността на бойните дейности с дейностите на Съединени американски щати във Виетнам, признава обстоятелството на гибелта на почтени, невъоръжени хора и приканва да се търси невоенен излаз от обстановката, в случай че Русия въобще възнамерява „ да живее паралелно с Украйна “ и има някакви вероятности за коригиране на връзките.
В края на юли на близкия до съветското Министерство на защитата уебсайт „ Военое обозрение “ се появиха няколко публикации със сходна тема. В една от тях, с директното заглавие: „ Защо не би трябвало да удължаваме периодите на спецоперацията в Украйна “ създателят Александър Одинцов разяснява, че съветската тактика на лимитирано и отдалечено нанасяне на удари по украинските въоръжени сили е достигнала лимита си, до момента в който украинската войска демонстрира непредвидена устойчивост и е подготвена да почине за своите хрумвания.
По думите на Одинцов, в случай че съветската войска възнамерява да отреже украинските войски от тила, с цел да ги отреже изцяло от доставяне, ще би трябвало като най-малко да удвои броя на войските си. Ако Кремъл възнамерява удар в направление Николаев и Одеса за цялостното им обграждане и излизане на Приднестровието, силите ще би трябвало като най-малко да бъдат утроени.
По думите на военния специалист, като цяло, за прехода към решаващо нахлуване, за което упорстват съветските „ военни пропагандисти, Русия ще би трябвало да усили числеността на въоръжените сили като най-малко 1.5 пъти и в къси периоди да възвърне паритета в региона на безпилотните аероплан и батарейната защита.
Ако се тръгне по пътя на постепенно нахлуване и проточване на „ спецоперацията “, създателят предизвестява, че
времето ще стартира да работи срещу Русия,
а Украйна ще продължи да усилва своя капацитет от западно оръжие.
Също по този начин съветските военни специалисти се притесняват, че „ при първия огромен крах отношението на обществото към управляващите ще се промени “, а ресурсите на Москва за продължителна война може просто да не стигнат.
Подобно е и мнението на различен създател на „ Военное обозрение “ Александър Ставер, който подлага на критика пропагандисткия мит за „ славянското приятелство “, акцентира, че основната задача би трябвало да бъде „ освобождението на Донбас “ и предсказва опцията от удари по Кримския мост, Симферопол и Севастопол от страна на Украйна.
Данните на самостоятелните анализатори удостоверяват паниките на съветските военни специалисти. Очевидно, че Москва не разполага с запаси за прекосяване към „ уверено нахлуване “, в това време и опциите с цел да дълга и „ вяла “ война също не са безкрайни.
Освен това съветското общество като цяло е склонно към пасивна поддръжка за войната и не е готово персонално да взе участие в бойни дейности. Именно поради това Кремъл избира тактиката на „ скрита готовност “.
Както отбелязва американският Институт за проучване на войната (Institute for the Study of War), Кремъл, евентуално, е издал заповед за сформирането на „ доброволчески “ батальони за присъединяване във войната вместо да разгласи публично частична или цялостна готовност. По данни на Института, сходни батальони могат да обезпечат към 34 хиляди нови бойци към края на август, в случай че всеки район успее да образува най-малко по една войнска част с бройка от 400 индивида.
Още един нетрадиционен метод за привличане на нови бойци е вербовката на пандизчии, която се реализира най-вече посредством частната военна компания „ Вагнер “.
По данни на самостоятелните медии в Донбас са починали най-малко трима пандизчии, вербувани по този метод. За половин година работа на тях им дават обещание 200 хиляди рубли и прошка, в случай че се върне жив. Както означават родственици на наказани, обещанията не са скрепени по никакъв метод, а на фронта могат да отидат всички искащи, без значение дали имат предходен армейски опит.
Привличането на пандизчии към присъединяване във войната
удостовери и известната съветска правозащитничка Олга Романова. По думите и, вербовката се организира във всички региони на Русия и от всеки съумяват да съберат по няколкостотин души. При това не съществуват никакви юридически учредения тези хора да бъдат изпращани в зоната на военни дейности. Същата информация се удостоверява и от американеца Пол Уилан, който е наказан и изтърпява наказване в затворническа колония в Русия.
В известие до медиите, изпратено от неговия брат Дейвид, се споделя, че почти 10 пандизчията от затворническата колония ИК-17, в която се намира и Уилан, са изпратени на предната линия.
Подобни обстоятелства свидетелстват за дефицит на запаси за водене на война в условия, при които Кремъл по всякакъв начин се пробва да избегне всеобщата готовност. При това Русия сама си отряза опцията за подписване на спокойно съглашение с Украйна на този стадий.
Първо, непрекъснатите нарушавания на договореностите от страна на Русия слагат под въпрос целесъобразността от подписването на каквито и да било нови контракти със страна, която не ги съблюдава.
Второ, пропагандисткия разказ, че „ украинските нацисти ще унищожат проруски настроеното наоселение на югоизточна Украйна “ не разрешава на Москва да отстъпи от завзетите територии.
В очите на потребителите на пропагандата такова оттегляне ще наподобява „ изменничество на съветските хора, които осем години чакат освобождението “. Напротив, управлението на по този начин наречената " ДНР " приканва към „ понататъшно освобождение на съветските градове, в това число Киев “.
Изглежда че Кремъл вижда излаз от тази задънена улица в бързото включване на окупираните територии в състава на Русия. Окупационните управляващи на следената от Москва Запоржска област обявиха към този момент, че още през есента ще се организира „ референдум “ за влизането им в състава на Русия.
Изглежда, Кремъл разчита на това, че страните от Запада няма да се решат да поддържат Украйна в офанзиви против сякаш „ съветска територия “, изключително на фона на заканите за потребление на нуклеарно оръжие.
Москва, евентуално, разчита и на това, че присъединението на новите територии ще докара до нов родолюбив напредък, както се случи през 2014 година след анексирането на Крим. Но по този начин или другояче, посолството на Съединени американски щати в Украйна към този момент даде обещание „ да отговори бързо и изрично “ на сходна анексия.
Продължителна война в Украйна е преференциална на Владимир Путин като най-малко до момента в който му, обезпечава поддръжката на популацията и служи като съображение за репресии. Но даже изцяло лоялните към Кремъл военни все по-често предизвестяват, че по-нататъшното проточване на военните дейности ще се обърне срещу Русия
В средата на юли самостоятелни социолози от плана „ Хроники “ означават, че за месец и половина броят съветски жители, които декларират цялостна поддръжка за „ военната интервенция “ са намалели с 9%: от 64% до 55%. По думите им, това е исторически най-малко от началото на войната и наклонността ще продължи и в бъдеще.
Интересно, само че към преди месец прокремълските телеграм-канали също признаваха, че в съветското общество се следи отчетливо изразено гледище за допустимо най-бързото преустановяване на „ спецоперацията “ макар високото равнище на патриотични настроения и подготвеност на жителите " за противоборство с целия Запад “. Но за пръв път от началото на войната за нуждата от бързото привършване на дейната фаза на войната заговориха освен социолозите, само че и съветските военни специалисти.
Разбира се, аргументацията на съветските военни е издържана в руслото ва главните пропагандистки разкази за това, че продължителна война е преференциална за Запада и „ киевските националисти “ за да бъде отслабена Русия.
Но все пак, главното обръщение се заключава в това, че сходно нещо не би трябвало да бъде позволено.
В частност, ръководителят на Центъра за проучване на обществено-приложни проблеми на националната сигурност, полковникът от запаса Александър Жилин отбелязва, че резултат от продължителна война ще докара до „ разрушение на стопанската система, обезкръвяване на армията, нанасяне на огромни загуби на капацитета на двете враждуващи страни “ и Русия може да се окаже
„ изхвърлена отвън мейнстрийма на международната политика “
Той съпоставя апелите за усилване на интензивността на бойните дейности с дейностите на Съединени американски щати във Виетнам, признава обстоятелството на гибелта на почтени, невъоръжени хора и приканва да се търси невоенен излаз от обстановката, в случай че Русия въобще възнамерява „ да живее паралелно с Украйна “ и има някакви вероятности за коригиране на връзките.
В края на юли на близкия до съветското Министерство на защитата уебсайт „ Военое обозрение “ се появиха няколко публикации със сходна тема. В една от тях, с директното заглавие: „ Защо не би трябвало да удължаваме периодите на спецоперацията в Украйна “ създателят Александър Одинцов разяснява, че съветската тактика на лимитирано и отдалечено нанасяне на удари по украинските въоръжени сили е достигнала лимита си, до момента в който украинската войска демонстрира непредвидена устойчивост и е подготвена да почине за своите хрумвания.
По думите на Одинцов, в случай че съветската войска възнамерява да отреже украинските войски от тила, с цел да ги отреже изцяло от доставяне, ще би трябвало като най-малко да удвои броя на войските си. Ако Кремъл възнамерява удар в направление Николаев и Одеса за цялостното им обграждане и излизане на Приднестровието, силите ще би трябвало като най-малко да бъдат утроени.
По думите на военния специалист, като цяло, за прехода към решаващо нахлуване, за което упорстват съветските „ военни пропагандисти, Русия ще би трябвало да усили числеността на въоръжените сили като най-малко 1.5 пъти и в къси периоди да възвърне паритета в региона на безпилотните аероплан и батарейната защита.
Ако се тръгне по пътя на постепенно нахлуване и проточване на „ спецоперацията “, създателят предизвестява, че
времето ще стартира да работи срещу Русия,
а Украйна ще продължи да усилва своя капацитет от западно оръжие.
Също по този начин съветските военни специалисти се притесняват, че „ при първия огромен крах отношението на обществото към управляващите ще се промени “, а ресурсите на Москва за продължителна война може просто да не стигнат.
Подобно е и мнението на различен създател на „ Военное обозрение “ Александър Ставер, който подлага на критика пропагандисткия мит за „ славянското приятелство “, акцентира, че основната задача би трябвало да бъде „ освобождението на Донбас “ и предсказва опцията от удари по Кримския мост, Симферопол и Севастопол от страна на Украйна.
Данните на самостоятелните анализатори удостоверяват паниките на съветските военни специалисти. Очевидно, че Москва не разполага с запаси за прекосяване към „ уверено нахлуване “, в това време и опциите с цел да дълга и „ вяла “ война също не са безкрайни.
Освен това съветското общество като цяло е склонно към пасивна поддръжка за войната и не е готово персонално да взе участие в бойни дейности. Именно поради това Кремъл избира тактиката на „ скрита готовност “.
Както отбелязва американският Институт за проучване на войната (Institute for the Study of War), Кремъл, евентуално, е издал заповед за сформирането на „ доброволчески “ батальони за присъединяване във войната вместо да разгласи публично частична или цялостна готовност. По данни на Института, сходни батальони могат да обезпечат към 34 хиляди нови бойци към края на август, в случай че всеки район успее да образува най-малко по една войнска част с бройка от 400 индивида.
Още един нетрадиционен метод за привличане на нови бойци е вербовката на пандизчии, която се реализира най-вече посредством частната военна компания „ Вагнер “.
По данни на самостоятелните медии в Донбас са починали най-малко трима пандизчии, вербувани по този метод. За половин година работа на тях им дават обещание 200 хиляди рубли и прошка, в случай че се върне жив. Както означават родственици на наказани, обещанията не са скрепени по никакъв метод, а на фронта могат да отидат всички искащи, без значение дали имат предходен армейски опит.
Привличането на пандизчии към присъединяване във войната
удостовери и известната съветска правозащитничка Олга Романова. По думите и, вербовката се организира във всички региони на Русия и от всеки съумяват да съберат по няколкостотин души. При това не съществуват никакви юридически учредения тези хора да бъдат изпращани в зоната на военни дейности. Същата информация се удостоверява и от американеца Пол Уилан, който е наказан и изтърпява наказване в затворническа колония в Русия.
В известие до медиите, изпратено от неговия брат Дейвид, се споделя, че почти 10 пандизчията от затворническата колония ИК-17, в която се намира и Уилан, са изпратени на предната линия.
Подобни обстоятелства свидетелстват за дефицит на запаси за водене на война в условия, при които Кремъл по всякакъв начин се пробва да избегне всеобщата готовност. При това Русия сама си отряза опцията за подписване на спокойно съглашение с Украйна на този стадий.
Първо, непрекъснатите нарушавания на договореностите от страна на Русия слагат под въпрос целесъобразността от подписването на каквито и да било нови контракти със страна, която не ги съблюдава.
Второ, пропагандисткия разказ, че „ украинските нацисти ще унищожат проруски настроеното наоселение на югоизточна Украйна “ не разрешава на Москва да отстъпи от завзетите територии.
В очите на потребителите на пропагандата такова оттегляне ще наподобява „ изменничество на съветските хора, които осем години чакат освобождението “. Напротив, управлението на по този начин наречената " ДНР " приканва към „ понататъшно освобождение на съветските градове, в това число Киев “.
Изглежда че Кремъл вижда излаз от тази задънена улица в бързото включване на окупираните територии в състава на Русия. Окупационните управляващи на следената от Москва Запоржска област обявиха към този момент, че още през есента ще се организира „ референдум “ за влизането им в състава на Русия.
Изглежда, Кремъл разчита на това, че страните от Запада няма да се решат да поддържат Украйна в офанзиви против сякаш „ съветска територия “, изключително на фона на заканите за потребление на нуклеарно оръжие.
Москва, евентуално, разчита и на това, че присъединението на новите територии ще докара до нов родолюбив напредък, както се случи през 2014 година след анексирането на Крим. Но по този начин или другояче, посолството на Съединени американски щати в Украйна към този момент даде обещание „ да отговори бързо и изрично “ на сходна анексия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ