Зарков срещу референдума: Новият символ на страхливата политика
Крум Зарков – страхливецът на статуквото, който ненавижда референдуми и национална воля
Зарков бяга. Не от корупцията. Не от беззаконието. Бяга от най-голямата опасност за статуквото – народа.
В понеделник Крум Зарков ще подаде оставка като секретар на президента по правните въпроси. Не тъй като е осъзнал, че е непотребен. Не тъй като е видял моралния си неуспех. А тъй като президентът Радев дръзна да предложи референдум – да пита хората дали желаят България да вкара еврото. Това за Зарков е неприемливо. Не бива народът да приказва. Народът, съгласно него, не схваща. Народът, съгласно него, би трябвало да мълчи, да се подчинява, да се „ ръководи “.
Крум Зарков отбрани най-грозното лице на политическия хайлайф – това, което се опасява от същинската народна власт. Което желае всичко да се взема решение в стеснен кръг на самозабравили се адвокати и служители. Което желае да размени гласа на народа с процедурни хватки и „ конституционни тълкувания “. Зарков не просто избяга от отговорност – той се опита да удуши народовластието.
Не за първи път Крум Зарков демонстрира, че има проблем с чувството за съчувствие, морал и човещина. В общественото пространство нееднократно са излизали тревожни сигнали за предишното му – в това число изказвания, че още като възпитаник е бил забъркан в случаи на свирепост към животни. Темата потъна, както потъват всички неуместни истини за „ нашите хора “. Но народът помни. Помни и през днешния ден вижда – този човек няма място нито в президентството, нито в политиката.
Сега Крум „ ще се прибере при мама “, по негови думи. Да се гушне. Да се скрие от действителността, от народа, от бъдещето. Един човек, който се провали в едно – да бъде представител на демокрацията. Защото когато пристигна време да бъде питан народът – Зарков си потегли. И сподели същинското си лице – страхливец на статуквото, юрист на евробюрокрацията, зложелател на суверенитета.
Но народът остава. И той желае да приказва.
Призоваваме всички български политици – чуйте гласа на хората! Организирайте референдум! Позволете на народа да реши самичък дали и по кое време желае да вкара еврото. Демокрацията не е слугиня на Брюксел, тя е власт на народа! Крум Зарков може да се гуши при мама, само че България няма да се скрие. И няма да мълчи.
Зарков бяга. Не от корупцията. Не от беззаконието. Бяга от най-голямата опасност за статуквото – народа.
В понеделник Крум Зарков ще подаде оставка като секретар на президента по правните въпроси. Не тъй като е осъзнал, че е непотребен. Не тъй като е видял моралния си неуспех. А тъй като президентът Радев дръзна да предложи референдум – да пита хората дали желаят България да вкара еврото. Това за Зарков е неприемливо. Не бива народът да приказва. Народът, съгласно него, не схваща. Народът, съгласно него, би трябвало да мълчи, да се подчинява, да се „ ръководи “.
Крум Зарков отбрани най-грозното лице на политическия хайлайф – това, което се опасява от същинската народна власт. Което желае всичко да се взема решение в стеснен кръг на самозабравили се адвокати и служители. Което желае да размени гласа на народа с процедурни хватки и „ конституционни тълкувания “. Зарков не просто избяга от отговорност – той се опита да удуши народовластието.
Не за първи път Крум Зарков демонстрира, че има проблем с чувството за съчувствие, морал и човещина. В общественото пространство нееднократно са излизали тревожни сигнали за предишното му – в това число изказвания, че още като възпитаник е бил забъркан в случаи на свирепост към животни. Темата потъна, както потъват всички неуместни истини за „ нашите хора “. Но народът помни. Помни и през днешния ден вижда – този човек няма място нито в президентството, нито в политиката.
Сега Крум „ ще се прибере при мама “, по негови думи. Да се гушне. Да се скрие от действителността, от народа, от бъдещето. Един човек, който се провали в едно – да бъде представител на демокрацията. Защото когато пристигна време да бъде питан народът – Зарков си потегли. И сподели същинското си лице – страхливец на статуквото, юрист на евробюрокрацията, зложелател на суверенитета.
Но народът остава. И той желае да приказва.
Призоваваме всички български политици – чуйте гласа на хората! Организирайте референдум! Позволете на народа да реши самичък дали и по кое време желае да вкара еврото. Демокрацията не е слугиня на Брюксел, тя е власт на народа! Крум Зарков може да се гуши при мама, само че България няма да се скрие. И няма да мълчи.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ