Кризисните центрове притискат съдии От Фейсбук профила на адвокат Пламен

Кризисните центрове притискат съдии
От Facebook профила на юрист Пламен Борисов

Майка не може да убеди страната, че е родственик и непосредствен на децата си и Отделът за протекция на детето (ЗАКРИЛАТА) отхвърля да настани двете ѝ деца - жертви на домашно принуждение от татко им при нея.

Може да ви звучи необикновено, само че десетки пъти в моята процедура съм имал случаи като този в Монтана - да желая от ЗАКРИЛАТА да настани децата, при другия родител като приложат мярката за протекция по Чл. 4 ал.1 т. 2 от Закона за протекция на детето, а точно „ настаняване в семейство на родственици или близки “, а ЗАКРИЛАТА отхвърля да настани детето при другия родител, тъй като съгласно ЗАКРИЛАТА (представете си) родителят не бил родственик или непосредствен.

Не стига това, само че имаме ново удивително събитие - майката не трябва позволена да види най-малко, настанените деца в спешен център за жертви на домашно принуждение, тъй като имало дело.

Честно казано, не за първи път се запитвам дали Закона за отбрана на домашното принуждение е изработен за отбрана на жертвите на домашно принуждение или в услуга на нововъзникналия бизнес - настаняване на жертви на домашно принуждение в спешен център?

Правело ми е усещане, че на съдиите се оказва непозволен напън по каузи за домашно принуждение от тези спешни центрове - ограниченията за отбрана за бъдат по-строги, с цел да може центърът да си получи финансирането.

Чуйте тази майка и не си запушвайте ушите. Системата би трябвало да закриля нуждаещите се от протекция, а не комфорта на служителите и субсидираните организации.