Изгряващата звезда на германската левица
Кризата в Украйна дърпа нагоре рейтингите на политиците, които се застъпват за договаряния на враждуващите страни и са срещу изпращане на оръжие на Въоръжените сили на Украйна в ущърб на добруването на личните жители. Левите партии в Европа, които обичайно са пацифистки, могат да се възползват от тази наклонност, стига да показват непреклонност и неотстъпчивост в убежденията си.
Днес евродепутатът и някогашен ръководител на Лявата партия на Германия Сара Вагенкнехт се е наредила измежду най-популярните политици в Бундесрепубликата. Местните политолози я дефинират за изгряваща звезда в политиката и предсказват, че в бъдеще страната ще й отеснее и ще стане политик с общоевропейско значение. Същевременно може да се назова прелестен образец за опциите на дамите в политиката.
Флагманът на немската преса " Билд " взаимно със социологическата организация " Исаф " излезе неотдавна с изследване на публичното мнение и доверието в политиците в страната. Поради икономическите проблеми и ястребовата си политика канцлерът Олаф Шолц и зелената калинка външен министър Аналена Бербок са на скромните 11-то и 12 място в изследването. На първо място е считаният за експерт в сферата си и деликатно стъпващ във връзка с въоръжаването на Украйна боен министър Борис Писториус. На второ място е министър председателят на Бавария, ръководител на Християн-социалния съюз Маркус Зьодер, който преди рецесията в Украйна поддържаше положителни връзки с Кремъл. На трето място е Сара Вагенкнехт с 42% поддръжка - което е същинска сензация за Германия, поради това, че нейната Лява партия до момента се смяташе за маргинална.
Нейният триумф е резултат от тежък и непрекъснат труд. През последната година и половина тя на всички места, където можеше, с мирен, само че корав звук настояваше, че икономическата война, отприщена от ръководещата коалиция, не носи мир на Украйна и в същото време
вреди повече на самата Германия,
в сравнение с Русия. Същевременно тя напомня и по какъв начин приключва последния път пращането на танкове с немския кръст в степите на Украйна преди близо 80 години.
Парадоксално, само че на същата позиция във връзка с методите за решение на рецесията и изпращането на оръжие като Вагенкнехт е популистката " Алтернатива за Германия ". Още по-парадоксално е, че измежду последователите на въпросната партия Вагенкнехт е също толкоз известна, колкото партийните водачи Алис Вайдел и Тино Хрупала.
В момента настойчиво се носят клюки, че Вагенкнехт, напуснала заради вътрешнопартийни дрязги Лявата партия, ще излезе на идващите избори за Бундестаг през 2025 година със личен нов политически план, който ще сплоти и левия и десния протестен електорат. Амбициите са огромни, само че съгласно локалните наблюдаващи - постижими: нейната политическа мощ би могла да заеме нишата на " Алтернатива за Германия " и да стане действителен съперник на настоящето държавно управление, управлявано от хайверения социалист Олаф Шолц. Бонус и дава, в случай че използваме думите на Владимир Ленин, че с изключение на за мир тя приказва и за самун.
Откакто е на политическата сцена Вагенкнехт постоянно се е застъпвала за обществена правдивост и за ограничение на произвола и класовия терор на огромните локални и трансокеански корпорации. Същевременно се афишира и против всеобщата миграция към Германия от страните от Третия свят, само че не употребява реториката на дясната " Алтернатива за Германия ", където едвам прикриват привързаността си към забравени преди 70-80 години расови теории за предимство, а от позиция на лявото придвижване и класовата битка. Накратко: Страната не би трябвало да внася толкоз доста мигранти, тъй като ще подбият пазара на труда на локалната работническа класа. Допълнително по въпроса за джендъра, а тук отново приказваме за Германия, където сходно държание е на границата на допустимото, тя постоянно отклонява тематиката, потвърждавайки че страната си има има доста по-важни въпроси за разискване.
И по този начин, въоръжена с опит в политиката, пацифизъм и
политически възгледи на здравия разсъдък
Вагенкнехт има огромни шансове с новия си план да получи повече от положителни резултати на изборите. Реално има късмет да притегли освен членовете на своята някогашна Левица, само че и гласоподаватели, разочаровани от националистическия уклон на " Алтернатива за Германия ", а също към този момент някогашни симпатизанти на Германската социалдемократическа партия, обезверени от нейната безпринципност, запуснатост, либерализиране и атлантизиране. За един немски служащ или просто жител с ляв политически уклон има значение дали на следващия ден ще има работно място, търпими сметки за комуналните услуги. А ГСДП, за жал, през днешния ден мисли повече за Въоръжените сили на Украйна, за половите малцинства, за половите малцинства във ВСУ, само че не и за личния си народ.
Междувременно се вижда, че методът на Вагенкнехт работи и на други места в Европа. Така някогашният словашки министър председател Роберт Фицо, ръководител на социалдемократическата партия СМЕР-СД се чака да се върне на власт на бял кон на идващите избори, залагайки точно на нежеланието на междинния словак да се изпраща оръжие в чужбина за взаимно изтребване на два приятелски славянски народа.
Водачът на крайнолявата " Непокорна Франция " Жан-Люк Меланшон печели политически дивиденти, като приказва за мир по света, за желанието си Петата република най-сетне да се сети, че е самостоятелна страна, която да не споделя безропотно " Да " на всяка волност на Вашингтон. Говори за това, че
мигрантите са в действителност проблем,
само че решим посредством възстановяване на ситуацията в родните им места, което най-лесно ще се реализира, в случай че просто бъдат оставени на мира, а не посредством " филантропични " интервенции.
А почитателите на противоположния метод получават тъкмо противоположните резултати. Левите партии в Европа, които считат, че изпращането на оръжие в Украйна може да реши рецесията, които се пробват да потушават интернационалния пожар, заливайки го с бензин, през днешния ден или падат от власт, както последно стана в Испания с нейния министър председател Педро Санчес, или се " радват " на много унили рейтинги, както в Германия.
В умозаключение и поглеждайки към България, можем да се радваме. Макар и нерешително, Българска социалистическа партия, сходно на юнака в приказките, е избрала вярното отклонение по кръстопътя. Просто би трябвало да крачи по определения път него по-шумно и по-категорично. >
Днес евродепутатът и някогашен ръководител на Лявата партия на Германия Сара Вагенкнехт се е наредила измежду най-популярните политици в Бундесрепубликата. Местните политолози я дефинират за изгряваща звезда в политиката и предсказват, че в бъдеще страната ще й отеснее и ще стане политик с общоевропейско значение. Същевременно може да се назова прелестен образец за опциите на дамите в политиката.
Флагманът на немската преса " Билд " взаимно със социологическата организация " Исаф " излезе неотдавна с изследване на публичното мнение и доверието в политиците в страната. Поради икономическите проблеми и ястребовата си политика канцлерът Олаф Шолц и зелената калинка външен министър Аналена Бербок са на скромните 11-то и 12 място в изследването. На първо място е считаният за експерт в сферата си и деликатно стъпващ във връзка с въоръжаването на Украйна боен министър Борис Писториус. На второ място е министър председателят на Бавария, ръководител на Християн-социалния съюз Маркус Зьодер, който преди рецесията в Украйна поддържаше положителни връзки с Кремъл. На трето място е Сара Вагенкнехт с 42% поддръжка - което е същинска сензация за Германия, поради това, че нейната Лява партия до момента се смяташе за маргинална.
Нейният триумф е резултат от тежък и непрекъснат труд. През последната година и половина тя на всички места, където можеше, с мирен, само че корав звук настояваше, че икономическата война, отприщена от ръководещата коалиция, не носи мир на Украйна и в същото време
вреди повече на самата Германия,
в сравнение с Русия. Същевременно тя напомня и по какъв начин приключва последния път пращането на танкове с немския кръст в степите на Украйна преди близо 80 години.
Парадоксално, само че на същата позиция във връзка с методите за решение на рецесията и изпращането на оръжие като Вагенкнехт е популистката " Алтернатива за Германия ". Още по-парадоксално е, че измежду последователите на въпросната партия Вагенкнехт е също толкоз известна, колкото партийните водачи Алис Вайдел и Тино Хрупала.
В момента настойчиво се носят клюки, че Вагенкнехт, напуснала заради вътрешнопартийни дрязги Лявата партия, ще излезе на идващите избори за Бундестаг през 2025 година със личен нов политически план, който ще сплоти и левия и десния протестен електорат. Амбициите са огромни, само че съгласно локалните наблюдаващи - постижими: нейната политическа мощ би могла да заеме нишата на " Алтернатива за Германия " и да стане действителен съперник на настоящето държавно управление, управлявано от хайверения социалист Олаф Шолц. Бонус и дава, в случай че използваме думите на Владимир Ленин, че с изключение на за мир тя приказва и за самун.
Откакто е на политическата сцена Вагенкнехт постоянно се е застъпвала за обществена правдивост и за ограничение на произвола и класовия терор на огромните локални и трансокеански корпорации. Същевременно се афишира и против всеобщата миграция към Германия от страните от Третия свят, само че не употребява реториката на дясната " Алтернатива за Германия ", където едвам прикриват привързаността си към забравени преди 70-80 години расови теории за предимство, а от позиция на лявото придвижване и класовата битка. Накратко: Страната не би трябвало да внася толкоз доста мигранти, тъй като ще подбият пазара на труда на локалната работническа класа. Допълнително по въпроса за джендъра, а тук отново приказваме за Германия, където сходно държание е на границата на допустимото, тя постоянно отклонява тематиката, потвърждавайки че страната си има има доста по-важни въпроси за разискване.
И по този начин, въоръжена с опит в политиката, пацифизъм и
политически възгледи на здравия разсъдък
Вагенкнехт има огромни шансове с новия си план да получи повече от положителни резултати на изборите. Реално има късмет да притегли освен членовете на своята някогашна Левица, само че и гласоподаватели, разочаровани от националистическия уклон на " Алтернатива за Германия ", а също към този момент някогашни симпатизанти на Германската социалдемократическа партия, обезверени от нейната безпринципност, запуснатост, либерализиране и атлантизиране. За един немски служащ или просто жител с ляв политически уклон има значение дали на следващия ден ще има работно място, търпими сметки за комуналните услуги. А ГСДП, за жал, през днешния ден мисли повече за Въоръжените сили на Украйна, за половите малцинства, за половите малцинства във ВСУ, само че не и за личния си народ.
Междувременно се вижда, че методът на Вагенкнехт работи и на други места в Европа. Така някогашният словашки министър председател Роберт Фицо, ръководител на социалдемократическата партия СМЕР-СД се чака да се върне на власт на бял кон на идващите избори, залагайки точно на нежеланието на междинния словак да се изпраща оръжие в чужбина за взаимно изтребване на два приятелски славянски народа.
Водачът на крайнолявата " Непокорна Франция " Жан-Люк Меланшон печели политически дивиденти, като приказва за мир по света, за желанието си Петата република най-сетне да се сети, че е самостоятелна страна, която да не споделя безропотно " Да " на всяка волност на Вашингтон. Говори за това, че
мигрантите са в действителност проблем,
само че решим посредством възстановяване на ситуацията в родните им места, което най-лесно ще се реализира, в случай че просто бъдат оставени на мира, а не посредством " филантропични " интервенции.
А почитателите на противоположния метод получават тъкмо противоположните резултати. Левите партии в Европа, които считат, че изпращането на оръжие в Украйна може да реши рецесията, които се пробват да потушават интернационалния пожар, заливайки го с бензин, през днешния ден или падат от власт, както последно стана в Испания с нейния министър председател Педро Санчес, или се " радват " на много унили рейтинги, както в Германия.
В умозаключение и поглеждайки към България, можем да се радваме. Макар и нерешително, Българска социалистическа партия, сходно на юнака в приказките, е избрала вярното отклонение по кръстопътя. Просто би трябвало да крачи по определения път него по-шумно и по-категорично. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ