Кризата в Сирия изостря българските страхове, симпатиите към Русия не

Кризата в Сирия изостря българските страхове, благосклонностите към Русия не се усилват, само че бележат значителен растеж антизападните настроения. Това са изводите от последното изследване на организация АФИС направено в интервала 13-ти - 17-ти април, интервюирани са над 1000 пълнолетни жители. 
Над половината - 55% от интервюираните са на мнение, че  напрежението сред Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства. На противоположното, че ще спадне са едвам 17 на 100. 30% счита, че градуса на напрежението ще се резервира на настоящето равнище. На въпроса кой съгласно вас се стреми към сходен спор 44% дават отговор, че основно Запада желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противопоставен отговор, основно Русия.На въпроса, в случай че сходно напрежение се резервира или нарасне каква би трябвало да бъде позицията на България, изрично преобладаващия отговор на 64 % от хората е допустимо най-неутрална. 11% Смятат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а 25% дават отговор на страната на Русия.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно влияние на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Спад на доверието се записва по отношение на Европейския съюз и българската войска, надлежно с девет и пет пункта в границите на последния месец. За сметка на това с пет пункта се е покачило доверието в президентската институция. 
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи -  Бойко Борисов, Корнелия Нинова, и изненадващо, споделят социолозите, към Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с три пункта за премиера и с по 5 пункта за Нинова и Сидеров.Доверието във всички останали политически водачи спада.