Меглена Плугчиева: Проблемът е в начина на управление, който води до тотално неуправление и занемаряване на Природен парк Витоша
Кризата с боклука може да обхване цяла София, откакто изтекат договорите в 18-те региона, а това е до един-два месеца, към този момент няма изгледи да се реши, а се задълбочава. Тази и други тематики коментира Меглена Плугчиева, някогашен вицепремиер по европейските фондове, депутат в три състава на Народното събрание и заместител министър на земеделието и горите, дълготраен дипломат в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора, в предаването България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Поканих ви, тъй като преди 15 години огромната рецесия за боклука в София беше по времето, в което вие преди малко бяхте поели поста вицепремиер. Как тогава я решихте?
Така и допуснах, че за това ме канете да споделя опит. Дано той да бъде потребен и за тези, които би трябвало да вземат решения, а и за жителите на София. Вярно е, че това беше 2008-2009 година и тогава цяла София тънеше в отпадък, в боклуци, като нещата бяха доста съществени и дори аз като вицепремиер и досегашен тогава дипломат в Германия, бях поискала подпомагане от Германия и бяхме получили дори предложения балите с отпадък, които растяха като планина на площадките в Кремиковци, да бъдат извозени с влакови композиции и да бъдат изгаряни в пещите в Германия.
Слава богу не се стигна до такава степен, само че това беше спешна обстановка, и несъмнено при спешни обстановки постоянно се търси изцяло взаимоотношение и сложно решение на въпроса, без значение кой в каква политическа партия членува. И аз считам, че това е едно значимо обръщение и към през днешния ден ръководещите, изключително към управлението на Общината и към кмета Терзиев. Освен това, още един образец бих се разрешила да дам, и то на база на дългогодишния ми и управнически, и политически опит. Точно тогава, като поех като вицепремиер, за първи път тази служба беше основана, тъй като бяха спрени над 500 милиона евросредства и надлежно трябваше да се излезе от тази спешна обстановка.
Аз като вицепремиер естествено първото ме посещаване беше в Брюксел и първата вест, с която де факто най-лошото, което можеше да получа като информация, беше, че губим над 300 милиона за завода за отпадък, тъй като държавното управление на Сергей Станишев не може да откри разговор с Общината, където кмет беше Бойко Борисов, и че това са орел рак и щука и никога не може да се стигне до решение, и заради тази причина ще загубим средствата. Признавам се, че като се върнах, аз помолих там за дребна пролонгация, и като се върнах, първото нещо, което направих, е с плановете да отида в Общината при Борисов.
Това беше за тогавашното време сензация, че вицепремиер от Българска социалистическа партия отива на крайници на Борисов от ГЕРБ. Разбира се, това не остана без последствия и в държавното управление, че получих определяна рецензия, само че значимото беше, че се откри решението и заводът беше издигнат, и той работи. Сега, какво би трябвало в допълнение да се прави, ремонт или акомодация, или промени, това е различен въпрос.
Но мисълта ми е, прибирам се на тематиката, че в спешни обстановки, когато става дума за милионен град, като София, е значимо ползата на хората да бъде подложен преди всичко. И съм сюрпризирана от реакцията на кмета Терзиев, че той е отхвърля всякаква помощ, още повече, той си скапе връзките и със личните си сътрудници в обединението. Аз си припомням когато встъпиха в служба, господин Бонев беше оповестил, че в действителност три от най-горещите и проблематични и рискови тематики на София са: превоз, отпадък и " Топлофикация София “
И вместо това да се вземе поради и навреме да се реагира, което би означавало, че не може да се чака първа неточност, че не може да се чака единствено няколко дни преди да изтекат договорите, тогава да се афишира социална поръчка. Това е липса на безспорна проницателност и това демонстрира липса на управнически опит и предвидливост. Второ, не може в изискванията на публичната поръчка да не се сложат таванни цени, а единствено планирани. Разлика има. И надлежно, виждате, поредност от управнически неточности доведоха до това състояние да тънят няколко основни квартала, региона в София в отпадък. И освен това, жителите да излязат и да чистят сами и да носят със личните си коли торби с боклуци при заплахата от болест и от заболявания.
От един регион в различен.
От един регион в различен, и камо ли не това да се приписва като мъжество на кмета, и той да бъде в ролята и на жертва, и в ролята на воин. Че това са неуместни обстановки за XXI век. Това демонстрира, за жалост, само липса на подготвеност, липса на управнически опит и визия, тъй като един кмет на един милионен град би трябвало постоянно да гледа две крачки минимум напред и да има своите различни решения, в случай че се изпадне в спешна обстановка. Нито едното, нито другото. Аз нощес слушах по бТВ господин Терзиев и това, което най-вече ме тревожи, е самочувствието и високомерието, с което той приказва, и подценява, и не е подготвен на никаква самокритичност, че са позволени груби неточности, на които в този момент софиянци берат плодовете. И жителите би трябвало да се възмутят и надлежно да не се включат в такава акция. Ако господин Терзиев желае да остане в историята с Терзиеви съботници, това е друго, или по този метод да се прави акция, само че дано да бъдем съществени и виновни.
И би трябвало да има изясненост в този момент, освен да се каже до среда ще има решение, а да се каже какви са разновидностите за решение – непосредствено договаряне ли, кои са компаниите с които ще се договаря или ще се водят договаряния, каква помощ държавното управление е предложило и за какво тя не се приема. Изобщо всичко това, жителите на София, всички ние би трябвало да знаем какво се случва, да има задоволително бистрота, с цел да може да не осъмне единствено след един или два месеца цяла София в отпадък и надлежно, не дай си Боже, и затрупана със сняг.
Но двете години, които стават от ръководството на господин Терзиев, за жалост, не можем да покажем някакви впечатляващи резултати, а в противен случай, останаха горчилката от безусловно неуместните паркоместа по бул. " Витоша “, по " Опълченска “ изсечените дървета и ремонт, който се оказа непотребен. Да не приказваме, че при бурята, която мина преди зимата, клоните останаха по този начин да изгният на място и доста други, да не приказвам и квартали, какъвто е " Манастирския ливади “, където тъне в отпадък и в неуредено въобще улично състояние в един подобен нов и водещ се влиятелен квартал.
Г-жо Плугчиева, и за още нещо желая да ви попитам – вие разполагате с предисторията: по какъв начин бе наложено почистването на София да се става единствено с външни компании, без намесата на общинска?
Много добър въпрос, тъй като в случай че би трябвало пък напълно да върнем историята обратно, защото аз съм от тези може би политически динозаври, които през цялото време на Прехода са в политиката, би трябвало да признаем, че тази неверна политика, всичко да бъде приватизирано, пристигна като обвързване от Брюксел. Това беше още при започване на 90-те години, когато се сподели: и водоснабдяване, и тематиката за боклука, и електрификация, всичко това би трябвало да мине в частни ръце. И въобще беше оповестена като една реликва приватизацията във всичко.
След години, отново от Брюксел, от Еврокомисията се призна, че действия, които са публично значими, тъкмо водоснабдяване, тъкмо оползотворяване или събиране и оползотворяване на боклуци, както и надлежно електрификация или всичко обвързвано с елзахранване, това са извънредно чувствителни, публично значими тематики и е редно те да останат под ръководството на Общината, в общински сдружения, в общински компании, с цел да има и публичен надзор. И надлежно, когато настъпят изключителни обстановки, да има бърза реакция, тъй като на частния бизнес вие не може да му разпоредите, на частния бизнес не може да му се сърдите, че той търси своята облага и не слага публичния интерес преди всичко.
В тази част на диалога ще поговорим за един подобен проблем на този с отпадъците, който следва да гръмне в действителност като една сериозна бомба – 90 години след основаването си, Природен парк " Витоша “ е изправен пред освен съществени проблеми, изправен е пред своето заличаване. Има несъгласия в нормативната уредба, казусът е сложен, Витоша е в рамките на 4 общини и 3 области, върху нея упражняват правото си на ръководство 4 министерства и 2 организации – " доста баби, хилаво дете “. Какво става с Природен парк " Витоша “, един от най-старите в Европа, от 1934 година? Така ли е, дипломат Плугчиева?
Така е и приветствие, че поставяте този въпрос, който е тотално излязъл от поле зрението на обществеността, само че за жалост и от вниманието на заинтригуваните и задължени, оправомощени институции. Природен парк " Витоша “ би трябвало да се направи настрана предаване и да се съберат на една кръгла маса всички, които носят отговорност. Тя, една кръгла маса няма да стигне, тъй като те са доста всички тези, които носят отговорност и поради това има групова безнаказаност, както и вие споменахте.
Проблемът е точно в метода на ръководство, който води до тотално неуправление и пренебрегване на Природния парк " Витоша “, защото на тази територия, с изключение на изброените четири общини, Министерство на земеделието и горите в лицето на Държавно горско стопанство " София “ има своите отговорности за стопанисване на територията, там има дирекция " Природен парк “, която също носи отговорност за избрани действия в парка, Министерството на околната среда и водите пък има своите пълномощия във връзка с резерватите в естествения парк и Община София, Перник, Самоков, всички те имат някакво отношение и в последна сметка както виждате, имаме съществени проблеми както с заплаха от пожари, а те не бяха и спестени, изключително предходната година, има огромен проблем с вредители, с корояди и умира едни от най-ценните екосистеми, изключително в резервата Бистришко бранище.
И надлежно един спор на ползи, тъй като и проектът за ръководство на парка е тотално стар, той е повече от 15-20-годишен. И опитите, които са правени преди 15 години, доколкото ми е известно, да се актуализира проектът за ръководство, по този начин и не стига до края. Така че моят зов е това да бъде част по-скоро преодоляно, тъй като отново пострадали са софиянци, оттова потегли и диалога, както софиянци, по този начин и гостите на София за това, че няма проект за ръководство, за това, че няма съответния модел на такова ръководство на парка, което да сплотява ползите на всички тези разнообразни притежатели, които се включват на територията на парка. Модел има.
Как да се излезе от този обаян кръг?
Има модел и този модел черпихме на времето като опит от Германия, тъкмо край една такава агломерация, един милионен град като Франкфурт в Федералната република, има Природен парк " Таунус “, и там са обединени ползите на другите типове притежатели, дори и частни притежатели в една конструкция, която има своето единно управление и има написан проект за ръководство, като в този проект за ръководство са дадени и отговорностите на всички тези обособени притежатели. Но всичко е под една шапка и по този метод парка действа и се употребява от жителите на цялата агломерация на Франкфурт, което би могло умерено и би трябвало да се направи и за София. А към това да не забравяме, че има и ски писти и лифтове, които…
Не работят.
В София, да, на Витоша не работят. И всичко това вършат нещата безусловно неуместни. И всички чужденци, които идват, и искащи да се качат до Витоша, изпадат в една безусловно неуместна обстановка да им се изяснява, че няма достъп до тази естествена съкровищница. Затова това е един въпрос, който заслужава особено внимание, както и парка " Врана “.
Затова ще ви поопитам. Защо се случва по този начин, дипломат Плугчиева, че занемарихме огромните паркове на София? Големи, красиви, скъпи паркове.
Само едно изречение. Ние страдаме както и при парка Витоша, по този начин и при ръководството на водите, точно от най-различни институции, които носят или единствено на хартия носят отговорност, само че те са в спор или с спорни ползи. И ето виждате, драмата и нещастието, това не е единствено драма, и нещастието, която се случи на Елените, и освен, в какъв брой обитаеми места, и в Царево, и предходната година, от тези разнопосочни послания или неналичието на отговорност и неналичието на единоначалие на една институция, която да ръководи тези естествени запаси. Това е при водите, това е и в парка " Витоша “. И към вашия въпрос за парка " Врана “. Знаете, че това е държавна благосъстоятелност, само че беше предоставена за стопанисване на Община София.
Между краткотрайно очевидно междуличностни или някакви други, уповавам се да не са меркантилни ползи, доведоха до такава степен, че регионалният шеф де факто взе ръководството и стопанисването на парка " Врана “ назад към регионалната администрация, а де факто той не разполага нито с капацитет на фрагменти, нито с капацитет на техника, и де факто в този момент той е получил някакъв финансов запас и ще отдава по линия на публичните поръчки стопанисване на такава съкровищница. Това не е магазин, това не е обособена постройка, това е един жив организъм парка " Врана “, както и парка " Витоша “, където има потребност от подготвеност на специалисти, на експерти по дендрология, по ботаника, по ландшафтна архитектура, които да се произнесат.
И това не е единствено за два дни да се изсекат две или пет дървета, тук става дума за една цялостна идея за стабилно стопанисване на тази територия. А сега заплахата да се изгубят редки, скъпи типове, които са основани, импортирани в България от преди 100 години, и те са в окаяно положение и умират, тъй като паркът не е стопанисван тук в последните години, рискът е голям. Ето виждате, това са в действителност живите дробове, това е въздухът, това е климатът на София. И по тази причина не се прави нужното, а всичко се свежда до пари или до партийни или междуличностни ползи и несъгласия.
Ще ви задам въпрос и апелирам за къс отговор: Как се случи по този начин, че в ръководството във всички браншове на страната няма подредена визия? Няма проект за деяние, няма устройствени проекти, няма метод? Как се случи по този начин? Който и бранш да вземем, то е същото.
Случи се по този начин, тъй като съвсем на всички места бяха изтласкани експертите, специалистите и бяха сменени с партийно лоялни, правилни лица и хора, които обаче нямат никаква визия, и естествено грешките не закъсняват. Това е, за жалост, горчивата логичност и плодовете, които берем, не са инцидентни.
Поканих ви, тъй като преди 15 години огромната рецесия за боклука в София беше по времето, в което вие преди малко бяхте поели поста вицепремиер. Как тогава я решихте?
Така и допуснах, че за това ме канете да споделя опит. Дано той да бъде потребен и за тези, които би трябвало да вземат решения, а и за жителите на София. Вярно е, че това беше 2008-2009 година и тогава цяла София тънеше в отпадък, в боклуци, като нещата бяха доста съществени и дори аз като вицепремиер и досегашен тогава дипломат в Германия, бях поискала подпомагане от Германия и бяхме получили дори предложения балите с отпадък, които растяха като планина на площадките в Кремиковци, да бъдат извозени с влакови композиции и да бъдат изгаряни в пещите в Германия.
Слава богу не се стигна до такава степен, само че това беше спешна обстановка, и несъмнено при спешни обстановки постоянно се търси изцяло взаимоотношение и сложно решение на въпроса, без значение кой в каква политическа партия членува. И аз считам, че това е едно значимо обръщение и към през днешния ден ръководещите, изключително към управлението на Общината и към кмета Терзиев. Освен това, още един образец бих се разрешила да дам, и то на база на дългогодишния ми и управнически, и политически опит. Точно тогава, като поех като вицепремиер, за първи път тази служба беше основана, тъй като бяха спрени над 500 милиона евросредства и надлежно трябваше да се излезе от тази спешна обстановка.
Аз като вицепремиер естествено първото ме посещаване беше в Брюксел и първата вест, с която де факто най-лошото, което можеше да получа като информация, беше, че губим над 300 милиона за завода за отпадък, тъй като държавното управление на Сергей Станишев не може да откри разговор с Общината, където кмет беше Бойко Борисов, и че това са орел рак и щука и никога не може да се стигне до решение, и заради тази причина ще загубим средствата. Признавам се, че като се върнах, аз помолих там за дребна пролонгация, и като се върнах, първото нещо, което направих, е с плановете да отида в Общината при Борисов.
Това беше за тогавашното време сензация, че вицепремиер от Българска социалистическа партия отива на крайници на Борисов от ГЕРБ. Разбира се, това не остана без последствия и в държавното управление, че получих определяна рецензия, само че значимото беше, че се откри решението и заводът беше издигнат, и той работи. Сега, какво би трябвало в допълнение да се прави, ремонт или акомодация, или промени, това е различен въпрос.
Но мисълта ми е, прибирам се на тематиката, че в спешни обстановки, когато става дума за милионен град, като София, е значимо ползата на хората да бъде подложен преди всичко. И съм сюрпризирана от реакцията на кмета Терзиев, че той е отхвърля всякаква помощ, още повече, той си скапе връзките и със личните си сътрудници в обединението. Аз си припомням когато встъпиха в служба, господин Бонев беше оповестил, че в действителност три от най-горещите и проблематични и рискови тематики на София са: превоз, отпадък и " Топлофикация София “
И вместо това да се вземе поради и навреме да се реагира, което би означавало, че не може да се чака първа неточност, че не може да се чака единствено няколко дни преди да изтекат договорите, тогава да се афишира социална поръчка. Това е липса на безспорна проницателност и това демонстрира липса на управнически опит и предвидливост. Второ, не може в изискванията на публичната поръчка да не се сложат таванни цени, а единствено планирани. Разлика има. И надлежно, виждате, поредност от управнически неточности доведоха до това състояние да тънят няколко основни квартала, региона в София в отпадък. И освен това, жителите да излязат и да чистят сами и да носят със личните си коли торби с боклуци при заплахата от болест и от заболявания.
От един регион в различен.
От един регион в различен, и камо ли не това да се приписва като мъжество на кмета, и той да бъде в ролята и на жертва, и в ролята на воин. Че това са неуместни обстановки за XXI век. Това демонстрира, за жалост, само липса на подготвеност, липса на управнически опит и визия, тъй като един кмет на един милионен град би трябвало постоянно да гледа две крачки минимум напред и да има своите различни решения, в случай че се изпадне в спешна обстановка. Нито едното, нито другото. Аз нощес слушах по бТВ господин Терзиев и това, което най-вече ме тревожи, е самочувствието и високомерието, с което той приказва, и подценява, и не е подготвен на никаква самокритичност, че са позволени груби неточности, на които в този момент софиянци берат плодовете. И жителите би трябвало да се възмутят и надлежно да не се включат в такава акция. Ако господин Терзиев желае да остане в историята с Терзиеви съботници, това е друго, или по този метод да се прави акция, само че дано да бъдем съществени и виновни.
И би трябвало да има изясненост в този момент, освен да се каже до среда ще има решение, а да се каже какви са разновидностите за решение – непосредствено договаряне ли, кои са компаниите с които ще се договаря или ще се водят договаряния, каква помощ държавното управление е предложило и за какво тя не се приема. Изобщо всичко това, жителите на София, всички ние би трябвало да знаем какво се случва, да има задоволително бистрота, с цел да може да не осъмне единствено след един или два месеца цяла София в отпадък и надлежно, не дай си Боже, и затрупана със сняг.
Но двете години, които стават от ръководството на господин Терзиев, за жалост, не можем да покажем някакви впечатляващи резултати, а в противен случай, останаха горчилката от безусловно неуместните паркоместа по бул. " Витоша “, по " Опълченска “ изсечените дървета и ремонт, който се оказа непотребен. Да не приказваме, че при бурята, която мина преди зимата, клоните останаха по този начин да изгният на място и доста други, да не приказвам и квартали, какъвто е " Манастирския ливади “, където тъне в отпадък и в неуредено въобще улично състояние в един подобен нов и водещ се влиятелен квартал.
Г-жо Плугчиева, и за още нещо желая да ви попитам – вие разполагате с предисторията: по какъв начин бе наложено почистването на София да се става единствено с външни компании, без намесата на общинска?
Много добър въпрос, тъй като в случай че би трябвало пък напълно да върнем историята обратно, защото аз съм от тези може би политически динозаври, които през цялото време на Прехода са в политиката, би трябвало да признаем, че тази неверна политика, всичко да бъде приватизирано, пристигна като обвързване от Брюксел. Това беше още при започване на 90-те години, когато се сподели: и водоснабдяване, и тематиката за боклука, и електрификация, всичко това би трябвало да мине в частни ръце. И въобще беше оповестена като една реликва приватизацията във всичко.
След години, отново от Брюксел, от Еврокомисията се призна, че действия, които са публично значими, тъкмо водоснабдяване, тъкмо оползотворяване или събиране и оползотворяване на боклуци, както и надлежно електрификация или всичко обвързвано с елзахранване, това са извънредно чувствителни, публично значими тематики и е редно те да останат под ръководството на Общината, в общински сдружения, в общински компании, с цел да има и публичен надзор. И надлежно, когато настъпят изключителни обстановки, да има бърза реакция, тъй като на частния бизнес вие не може да му разпоредите, на частния бизнес не може да му се сърдите, че той търси своята облага и не слага публичния интерес преди всичко.
В тази част на диалога ще поговорим за един подобен проблем на този с отпадъците, който следва да гръмне в действителност като една сериозна бомба – 90 години след основаването си, Природен парк " Витоша “ е изправен пред освен съществени проблеми, изправен е пред своето заличаване. Има несъгласия в нормативната уредба, казусът е сложен, Витоша е в рамките на 4 общини и 3 области, върху нея упражняват правото си на ръководство 4 министерства и 2 организации – " доста баби, хилаво дете “. Какво става с Природен парк " Витоша “, един от най-старите в Европа, от 1934 година? Така ли е, дипломат Плугчиева?
Така е и приветствие, че поставяте този въпрос, който е тотално излязъл от поле зрението на обществеността, само че за жалост и от вниманието на заинтригуваните и задължени, оправомощени институции. Природен парк " Витоша “ би трябвало да се направи настрана предаване и да се съберат на една кръгла маса всички, които носят отговорност. Тя, една кръгла маса няма да стигне, тъй като те са доста всички тези, които носят отговорност и поради това има групова безнаказаност, както и вие споменахте.
Проблемът е точно в метода на ръководство, който води до тотално неуправление и пренебрегване на Природния парк " Витоша “, защото на тази територия, с изключение на изброените четири общини, Министерство на земеделието и горите в лицето на Държавно горско стопанство " София “ има своите отговорности за стопанисване на територията, там има дирекция " Природен парк “, която също носи отговорност за избрани действия в парка, Министерството на околната среда и водите пък има своите пълномощия във връзка с резерватите в естествения парк и Община София, Перник, Самоков, всички те имат някакво отношение и в последна сметка както виждате, имаме съществени проблеми както с заплаха от пожари, а те не бяха и спестени, изключително предходната година, има огромен проблем с вредители, с корояди и умира едни от най-ценните екосистеми, изключително в резервата Бистришко бранище.
И надлежно един спор на ползи, тъй като и проектът за ръководство на парка е тотално стар, той е повече от 15-20-годишен. И опитите, които са правени преди 15 години, доколкото ми е известно, да се актуализира проектът за ръководство, по този начин и не стига до края. Така че моят зов е това да бъде част по-скоро преодоляно, тъй като отново пострадали са софиянци, оттова потегли и диалога, както софиянци, по този начин и гостите на София за това, че няма проект за ръководство, за това, че няма съответния модел на такова ръководство на парка, което да сплотява ползите на всички тези разнообразни притежатели, които се включват на територията на парка. Модел има.
Как да се излезе от този обаян кръг?
Има модел и този модел черпихме на времето като опит от Германия, тъкмо край една такава агломерация, един милионен град като Франкфурт в Федералната република, има Природен парк " Таунус “, и там са обединени ползите на другите типове притежатели, дори и частни притежатели в една конструкция, която има своето единно управление и има написан проект за ръководство, като в този проект за ръководство са дадени и отговорностите на всички тези обособени притежатели. Но всичко е под една шапка и по този метод парка действа и се употребява от жителите на цялата агломерация на Франкфурт, което би могло умерено и би трябвало да се направи и за София. А към това да не забравяме, че има и ски писти и лифтове, които…
Не работят.
В София, да, на Витоша не работят. И всичко това вършат нещата безусловно неуместни. И всички чужденци, които идват, и искащи да се качат до Витоша, изпадат в една безусловно неуместна обстановка да им се изяснява, че няма достъп до тази естествена съкровищница. Затова това е един въпрос, който заслужава особено внимание, както и парка " Врана “.
Затова ще ви поопитам. Защо се случва по този начин, дипломат Плугчиева, че занемарихме огромните паркове на София? Големи, красиви, скъпи паркове.
Само едно изречение. Ние страдаме както и при парка Витоша, по този начин и при ръководството на водите, точно от най-различни институции, които носят или единствено на хартия носят отговорност, само че те са в спор или с спорни ползи. И ето виждате, драмата и нещастието, това не е единствено драма, и нещастието, която се случи на Елените, и освен, в какъв брой обитаеми места, и в Царево, и предходната година, от тези разнопосочни послания или неналичието на отговорност и неналичието на единоначалие на една институция, която да ръководи тези естествени запаси. Това е при водите, това е и в парка " Витоша “. И към вашия въпрос за парка " Врана “. Знаете, че това е държавна благосъстоятелност, само че беше предоставена за стопанисване на Община София.
Между краткотрайно очевидно междуличностни или някакви други, уповавам се да не са меркантилни ползи, доведоха до такава степен, че регионалният шеф де факто взе ръководството и стопанисването на парка " Врана “ назад към регионалната администрация, а де факто той не разполага нито с капацитет на фрагменти, нито с капацитет на техника, и де факто в този момент той е получил някакъв финансов запас и ще отдава по линия на публичните поръчки стопанисване на такава съкровищница. Това не е магазин, това не е обособена постройка, това е един жив организъм парка " Врана “, както и парка " Витоша “, където има потребност от подготвеност на специалисти, на експерти по дендрология, по ботаника, по ландшафтна архитектура, които да се произнесат.
И това не е единствено за два дни да се изсекат две или пет дървета, тук става дума за една цялостна идея за стабилно стопанисване на тази територия. А сега заплахата да се изгубят редки, скъпи типове, които са основани, импортирани в България от преди 100 години, и те са в окаяно положение и умират, тъй като паркът не е стопанисван тук в последните години, рискът е голям. Ето виждате, това са в действителност живите дробове, това е въздухът, това е климатът на София. И по тази причина не се прави нужното, а всичко се свежда до пари или до партийни или междуличностни ползи и несъгласия.
Ще ви задам въпрос и апелирам за къс отговор: Как се случи по този начин, че в ръководството във всички браншове на страната няма подредена визия? Няма проект за деяние, няма устройствени проекти, няма метод? Как се случи по този начин? Който и бранш да вземем, то е същото.
Случи се по този начин, тъй като съвсем на всички места бяха изтласкани експертите, специалистите и бяха сменени с партийно лоялни, правилни лица и хора, които обаче нямат никаква визия, и естествено грешките не закъсняват. Това е, за жалост, горчивата логичност и плодовете, които берем, не са инцидентни.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ