От 10% до 50% спад на клиентите отчитат веригите в различните периоди на кризата
Кризата, провокирана от Ковид-19, докара до спад на клиенти те в огромните търговски вериги , намаляване на обороти те – по-слабо при питателните вериги и по-ясно изразено при нехранителните, смяна на потребителските привички на хората и усложнения в връзките на вериги те с основни сътрудници като търговски центрове, страната и общините. Все отново огромните ритейлъри у нас сполучливо се оправиха с провокациите, не позволиха недостиг на артикули и празни лавици, приспособиха бизнес моделите си към новата обстановка и резервираха всички свои чиновници.
Това демонстрират резултатите от анкета на тематика „ Как карантината повлия на модерната търговия? “, в която взеха присъединяване осем от членовете на Сдружението за съвременна търговия ( СМТ ) - Аванти, Billa, Deichmann, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, Фантастико и Хиполенд. Пет от фирмите са от хранителния бранш, а три - от нехранителния, като някои от тях бяха принудени да затворят част от магазините си по време на изключителното състояние.
Участниците в анкетата, които са измежду водещите ритейлъри в България с пазарен дял от над 30%, регистрират над 23% междинен спад на броя на клиенти те в границите на първите шест месеца на 2020 година. Цифрите варират межди 10% и 50% за другите вериги за другите интервали на рецесията, провокирана от корона вируса. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на обороти те от приблизително 11% за осемте компании през първата половина на годината.
Участниците в изследването споделиха, че след първичния пик на презапасяване, хората са почнали да пазарят по-рядко, само че по повече продукти и по-прагматично. По време на изключителното състояние вериги те са съумели бързо да приспособяват бизнес моделите си и не са позволили дефицити от хранителни и други артикули от първа нужда. Освен това в къси периоди са изпълнили предписанията на здравните управляващи и са обезпечили сигурността на своите клиенти и чиновници. В последна сметка, макар спад овете в оборота и броя клиенти , като виновни работодатели, членовете на СМТ не са освободили чиновници поради Ковид-19 и по този начин повече от 20 000 българи са запазили работните си места.
В рецесията българите пазариха артикули от първа нужда
През първата половина на годината беше регистриран междинен спад от над 23% на броя на клиенти те в обектите на участниците в анкетата. При питателните вериги , чиито магазини работиха по време на рецесията цифрите варират сред 10% и 50% или приблизително - малко над 16%. Това намаляване се дължи главно на устрема на хората по-рядко да посещават публични места и на въведените ограничавания на броя на пазаруващите в магазините.
При трите нехранителни вериги , които по време на карантината затвориха 36 от своите 59 магазина, понижението на броя на клиенти те е приблизително с малко над 30%. Най-голямо намаляване беше регистрирано от „ Deichmann ” – 50% поради затварянето на 19 от 21 обекта.
По време на рецесията, провокирана от Ковид-19 българите са пазарували главно артикули от първа нужда на положителни цени като храни, варива и консерви, хигиенични материали и артикули на промоция.
Друга смяна на потребителските привички е обвързвана с извършването на покупки по авансово готови описи, за да се прекарва по-малко време в магазините, и покупката на повече артикули. В бранш „ Направи си самичък “ хората са проучвали продуктите онлайн и са посещавали комерсиалния обект, с цел да видят и тестват на място съответни артикули.
Оборотите спад наха приблизително с над 11%
По време на изключителното състояние оборотът на участниците в анкетата е спад нал приблизително с над 11%. При някои от питателните вериги спад ът е най-малък, при други е 5%-10%. В началото на рецесията, при презапасяването със артикули, са били регистрирани растежи на обороти те, които са били последвани от по-съществени спад ове в интервала април-май. В бранша на търговията с нехранителни артикули междинният спад е с повече от 30%. Най-големите спад ове са били регистрирани при „ Хиполенд “ и „ Дайхман “, заради затварянето на магазини и отлагането на покупки на детски артикули, дрехи и обувки.
Кризата промени модела на работа на комерсиалните вериги
Корона вирусът принуди комерсиалните вериги извънредно бързо да приспособяват процесите си на работа в две направления. Първата беше да се обезпечи непрекъсваемост на доставките на храни и артикули от първа нужда. Второто направление беше да се обезпечат сигурността и здравето на клиенти те и чиновниците на вериги те. Благодарение на основаната организация от вериги те и на партньорството с институции като Министерствата на стопанската система и опазването на здравето, в България не е била позволена продоволствена рецесия и регалите са били заредени освен с най-необходимите артикули от първа нужда, само че и с всички останали харесвани и търсени артикули. Нещо повече - единствено седмица след шоковия растеж на търсенето на дезинфектанти, тези препарати са били налични в огромните търговски вериги.
По отношение на грижата за здравето на клиенти те и чиновниците, вериги те прецизно са следвали предписанията на здравните управляващи и в къси периоди са въвели плануваните ограничения – обезпечаване на персонални защитни средства за чиновниците на първа линия, постоянна стерилизация на магазините, количките за извършване на покупки и складовите площи, инсталиране на загради и въвеждане на пропускателен режим в магазините. Това е довело освен до смяна на метода на работа, само че и до големи непредвидени разноски като единствено за един месец вложенията на „ Lidl “ за осъществяване на ограниченията са били за повече от 600 000 евро. Освен това вериги те са оптимизирали и работните си времена, спазвали са времевите прозорци за възрастни хора и са затваряли магазините за цялостна стерилизация, което е довело до в допълнение адаптиране на логистични и други процеси.
Други ограничения, свързани с сигурността на чиновниците са били разделянето на екипите, където това е било допустимо и разширение на обсега на стратегиите за работа от у дома. Широко са били употребявани платформи за отдалечена работа за обезпечаване на непрекъсваемост на работните процеси и за осъществяване на образования и семинари.
Повече от 20 000 чиновници резервираха работните си места
Данните от анкетата демонстрират, че по време на изключителното състояние всички повече от 20 000 чиновници на осемте търговски вериги са запазили работните си места. По-голямата част от тях са изпълнявали отговорностите си по този начин, както и преди пандемията, някои са употребили част от платения си отпуск, а други са били на четири часов работен ден. Нито една от вериги те не се е възползвала от опцията да изпрати хора в неплатен отпуск.
Веригите и техните доставчиците минаха дружно през рецесията
Участниците в анкетата декларират, че са работили доста добре със своите снабдители като са предоговорили периоди за заплащане. Освен това вериги те са подкрепили български производители като са въвели нови артикули в асортимента си и са провели акции за разпространение на родните артикули. Българските консуматори също са показали съпричастност в изискванията на рецесия, което се изрази в нараснало търсене на локални храни.
Кризата промени връзките с основни сътрудници
Коронакризата промени връзките сред комерсиалните вериги и основни сътрудници като наемодатели, страната и общините. При някои от тях смяната е била в позитивна посока и е помогнала на търговците. Други сътрудници, като някои институции, са въвели непазарни регулации и са заплашили действието на бранша. Например, затварянето на моловете е довело до нужда от предоговаряне на изискванията сред тях и комерсиалните вериги. За страдание, разбирането на множеството оператори на търговски центрове е било съвсем нулево, което в обстановка на рецесия е изправило пред сериозен риск техните наематели, а в дълготраен проект е подкопало атрактивността на микса от наематели. В последна сметка, са били понижени или спрени заплащания на наеми и са били предоговорени такси за комунално и административно обслужване. При някои от участниците в анкетата този развой е протекъл по-леко, а други декларират, че договарянията са били сложни и не престават и все още.
Като образци за ограничения във щета на бизнеса участниците в анкетата показват прословутото Постановление на Министерски съвет 70, променените регулации в София във връзка с брандирането на стъклени витрини и други непазарни дейности. Това е довело до основаване на конюнктура на непредвидимост на нормативната уредба и утежняване на разговора с институциите, от което губят всички – бизнесът, страната и българските консуматори.
Само две от фирмите са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за поддръжка от страната и декларират, че са предпочели да се оправят сами с провокациите на рецесията.
Във връзка с резултатите от анкетата, изпълнителният шеф на Сдружението за съвременна търговия Йордан Матеев съобщи: „ Като национално виновни компании членовете на Сдружението за съвременна търговия поставиха големи старания да обезпечат снабдяването с артикули на българите и сигурността на своите клиенти и чиновници даже и с цената на тежки загуби за бизнеса. Големите търговски вериги не уволниха нито един чиновник и поддържаха десетки български производители в тежки за тях времена и по този начин помогнаха за запазването на препитанието на хиляди фамилии. Всичко това демонстрира, че бизнесът в България е виновен към обществото и няма потребност от непазарни регулации, противоречащи на положителните европейски практики. “
Това демонстрират резултатите от анкета на тематика „ Как карантината повлия на модерната търговия? “, в която взеха присъединяване осем от членовете на Сдружението за съвременна търговия ( СМТ ) - Аванти, Billa, Deichmann, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, Фантастико и Хиполенд. Пет от фирмите са от хранителния бранш, а три - от нехранителния, като някои от тях бяха принудени да затворят част от магазините си по време на изключителното състояние.
Участниците в анкетата, които са измежду водещите ритейлъри в България с пазарен дял от над 30%, регистрират над 23% междинен спад на броя на клиенти те в границите на първите шест месеца на 2020 година. Цифрите варират межди 10% и 50% за другите вериги за другите интервали на рецесията, провокирана от корона вируса. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на обороти те от приблизително 11% за осемте компании през първата половина на годината.
Участниците в изследването споделиха, че след първичния пик на презапасяване, хората са почнали да пазарят по-рядко, само че по повече продукти и по-прагматично. По време на изключителното състояние вериги те са съумели бързо да приспособяват бизнес моделите си и не са позволили дефицити от хранителни и други артикули от първа нужда. Освен това в къси периоди са изпълнили предписанията на здравните управляващи и са обезпечили сигурността на своите клиенти и чиновници. В последна сметка, макар спад овете в оборота и броя клиенти , като виновни работодатели, членовете на СМТ не са освободили чиновници поради Ковид-19 и по този начин повече от 20 000 българи са запазили работните си места.
В рецесията българите пазариха артикули от първа нужда
През първата половина на годината беше регистриран междинен спад от над 23% на броя на клиенти те в обектите на участниците в анкетата. При питателните вериги , чиито магазини работиха по време на рецесията цифрите варират сред 10% и 50% или приблизително - малко над 16%. Това намаляване се дължи главно на устрема на хората по-рядко да посещават публични места и на въведените ограничавания на броя на пазаруващите в магазините.
При трите нехранителни вериги , които по време на карантината затвориха 36 от своите 59 магазина, понижението на броя на клиенти те е приблизително с малко над 30%. Най-голямо намаляване беше регистрирано от „ Deichmann ” – 50% поради затварянето на 19 от 21 обекта.
По време на рецесията, провокирана от Ковид-19 българите са пазарували главно артикули от първа нужда на положителни цени като храни, варива и консерви, хигиенични материали и артикули на промоция.
Друга смяна на потребителските привички е обвързвана с извършването на покупки по авансово готови описи, за да се прекарва по-малко време в магазините, и покупката на повече артикули. В бранш „ Направи си самичък “ хората са проучвали продуктите онлайн и са посещавали комерсиалния обект, с цел да видят и тестват на място съответни артикули.
Оборотите спад наха приблизително с над 11%
По време на изключителното състояние оборотът на участниците в анкетата е спад нал приблизително с над 11%. При някои от питателните вериги спад ът е най-малък, при други е 5%-10%. В началото на рецесията, при презапасяването със артикули, са били регистрирани растежи на обороти те, които са били последвани от по-съществени спад ове в интервала април-май. В бранша на търговията с нехранителни артикули междинният спад е с повече от 30%. Най-големите спад ове са били регистрирани при „ Хиполенд “ и „ Дайхман “, заради затварянето на магазини и отлагането на покупки на детски артикули, дрехи и обувки.
Кризата промени модела на работа на комерсиалните вериги
Корона вирусът принуди комерсиалните вериги извънредно бързо да приспособяват процесите си на работа в две направления. Първата беше да се обезпечи непрекъсваемост на доставките на храни и артикули от първа нужда. Второто направление беше да се обезпечат сигурността и здравето на клиенти те и чиновниците на вериги те. Благодарение на основаната организация от вериги те и на партньорството с институции като Министерствата на стопанската система и опазването на здравето, в България не е била позволена продоволствена рецесия и регалите са били заредени освен с най-необходимите артикули от първа нужда, само че и с всички останали харесвани и търсени артикули. Нещо повече - единствено седмица след шоковия растеж на търсенето на дезинфектанти, тези препарати са били налични в огромните търговски вериги.
По отношение на грижата за здравето на клиенти те и чиновниците, вериги те прецизно са следвали предписанията на здравните управляващи и в къси периоди са въвели плануваните ограничения – обезпечаване на персонални защитни средства за чиновниците на първа линия, постоянна стерилизация на магазините, количките за извършване на покупки и складовите площи, инсталиране на загради и въвеждане на пропускателен режим в магазините. Това е довело освен до смяна на метода на работа, само че и до големи непредвидени разноски като единствено за един месец вложенията на „ Lidl “ за осъществяване на ограниченията са били за повече от 600 000 евро. Освен това вериги те са оптимизирали и работните си времена, спазвали са времевите прозорци за възрастни хора и са затваряли магазините за цялостна стерилизация, което е довело до в допълнение адаптиране на логистични и други процеси.
Други ограничения, свързани с сигурността на чиновниците са били разделянето на екипите, където това е било допустимо и разширение на обсега на стратегиите за работа от у дома. Широко са били употребявани платформи за отдалечена работа за обезпечаване на непрекъсваемост на работните процеси и за осъществяване на образования и семинари.
Повече от 20 000 чиновници резервираха работните си места
Данните от анкетата демонстрират, че по време на изключителното състояние всички повече от 20 000 чиновници на осемте търговски вериги са запазили работните си места. По-голямата част от тях са изпълнявали отговорностите си по този начин, както и преди пандемията, някои са употребили част от платения си отпуск, а други са били на четири часов работен ден. Нито една от вериги те не се е възползвала от опцията да изпрати хора в неплатен отпуск.
Веригите и техните доставчиците минаха дружно през рецесията
Участниците в анкетата декларират, че са работили доста добре със своите снабдители като са предоговорили периоди за заплащане. Освен това вериги те са подкрепили български производители като са въвели нови артикули в асортимента си и са провели акции за разпространение на родните артикули. Българските консуматори също са показали съпричастност в изискванията на рецесия, което се изрази в нараснало търсене на локални храни.
Кризата промени връзките с основни сътрудници
Коронакризата промени връзките сред комерсиалните вериги и основни сътрудници като наемодатели, страната и общините. При някои от тях смяната е била в позитивна посока и е помогнала на търговците. Други сътрудници, като някои институции, са въвели непазарни регулации и са заплашили действието на бранша. Например, затварянето на моловете е довело до нужда от предоговаряне на изискванията сред тях и комерсиалните вериги. За страдание, разбирането на множеството оператори на търговски центрове е било съвсем нулево, което в обстановка на рецесия е изправило пред сериозен риск техните наематели, а в дълготраен проект е подкопало атрактивността на микса от наематели. В последна сметка, са били понижени или спрени заплащания на наеми и са били предоговорени такси за комунално и административно обслужване. При някои от участниците в анкетата този развой е протекъл по-леко, а други декларират, че договарянията са били сложни и не престават и все още.
Като образци за ограничения във щета на бизнеса участниците в анкетата показват прословутото Постановление на Министерски съвет 70, променените регулации в София във връзка с брандирането на стъклени витрини и други непазарни дейности. Това е довело до основаване на конюнктура на непредвидимост на нормативната уредба и утежняване на разговора с институциите, от което губят всички – бизнесът, страната и българските консуматори.
Само две от фирмите са се възползвали от мярката 60/40. Останалите 6 вериги не са кандидатствали за поддръжка от страната и декларират, че са предпочели да се оправят сами с провокациите на рецесията.
Във връзка с резултатите от анкетата, изпълнителният шеф на Сдружението за съвременна търговия Йордан Матеев съобщи: „ Като национално виновни компании членовете на Сдружението за съвременна търговия поставиха големи старания да обезпечат снабдяването с артикули на българите и сигурността на своите клиенти и чиновници даже и с цената на тежки загуби за бизнеса. Големите търговски вериги не уволниха нито един чиновник и поддържаха десетки български производители в тежки за тях времена и по този начин помогнаха за запазването на препитанието на хиляди фамилии. Всичко това демонстрира, че бизнесът в България е виновен към обществото и няма потребност от непазарни регулации, противоречащи на положителните европейски практики. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ