Криза: Разчитаме на държавата за пари за пенсия
Криза: Разчитаме на страната за пари за пенсия.
Българите се оправят относително добре с краткосрочното ръководство и контрола върху финансите си.
Според изследването българите в по-малка степен от другите страни от района възнамеряват
дълготрайно, като за финансирането на пенсионния си интервал главно разчитат на страната (78,6 процента).
77,6 % от хората у нас икономисват при приблизително за района 67 %,
като спестяванията се държат главно в наличност или в банков депозит.
Според изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР),
извършено в границите на петгодишен план 2018-2022 година за Източна Европа,
осъществено през 2019 година, показано на форума „ Money.bg Лични Финанси “, заяви Българска телеграфна агенция.
В България, равнището на базови финансови знания на българите остава ниско – 58 %.
Имаме дълъг път да извървим.
Това, от което би трябвало да стартираме, е фактически увеличение на равнището на финансова просветеност,
тъй че хората да схващат какво вършат с парите си, да ги усъвършенстват,
а задачата е да живеем един по-спокоен и по-добър живот, което минава и през съответно и положително
ръководство на персоналните ни финанси, сподели членът на Управителния съвет на Българска народна банка Людмила Елкова.
Тя показа няколко изследвания по тематиката за финансовата просветеност в Българи я.
При самооценката на личните си финансови знания 48 % от интервюираните са определили равнището си като приблизително, а 10 % като високо.
Данните от изследването удостоверяват наклонността,
която е годна за доста други страни от предходни изследвания за надценяване на личните
знания, което носи опасности и е причина за неверни финансови решения,
е извод в изследването, представено от Елкова.
Проучването регистрира и съществени разлики сред обособените обществени групи,
като с най-нисък общ резултат за равнище на финансова просветеност са младежите – 53 %
по отношение на 61 % за хората сред 30 и 60 година, и 57 % за хората над 60 година
По-сериозно е разликата сред работещи и безработни,
където разликата е близо 20 %.
Собствениците на дребен и междинен бизнес са доста в по-висока степен финансово грамотни от междинното за страната, като доближават общ резултат от 68 %, демонстрират данните.
Според проучване на „ Джуниър Ачийвмънт България “, взаимно с „ Метлайф България “ от 2017 година,
представено от Людмила Елкова, в относителен проект с Европа финансовата накърнимост на българските
семейства е с 33 % по-висока (3 от 4 семейства са финансово уязвими),
което произтича и от незадоволителната финансова просветеност – 64 % от семействата у нас не
икономисват, 38 % не сформират бюджет по никакъв мотив.
Според изследването 28 % от семействата не се осведомят по финансови въпроси, а 32 % разчитат на информация от близки и познати вместо от финансови експерти.
Людмила Елкова цитира и данни, съгласно които за интервала декември 2021 година – декември 2022 година повишаването на заемите за семействата възлиза на 4,5 милиарда лева (15,2 процента) и образува 43,7 % от годишното нарастване на брутния кредитен портфейл (при 56,6 % за 2021 г.). При заемите за жилище нарастването е с 2,6 милиарда лева (16,1 процента), а при потребителските заеми – с 1,8 милиарда лева (12,8 процента). Нарастване има и при депозитите на семействата – с 6,2 милиарда лева (9,1 процента) и те образуват 33,1 % от общия приръст на депозитите за този интервал.
Заетите във финансовия бранш имат роля в възстановяване на финансовата просвета на популацията, разяснява Светослав Велинов, ръководещ шеф на пазар „ Спестовни и капиталови артикули “ и пазар „ Глобални пазари “ в Банка ДСК. Очевидно в всеобщия консуматор има огромно недоумение към финансовите артикули като цяло, както и липса на достъп до информация, уточни Велинов. Затова съгласно него е належащо опростяване на метода, по който се оферират разнообразни финансови решения и артикули на всеобщия консуматор.
Трябва да се погрижим за нашите спестявания и всеки би трябвало да има най-малко шест месеца насъбран буфер, уточни Николай Лазаров, шеф ръководство „ Продажби самостоятелно банкиране “ в „ Пощенска банка “. Той означи, че грижата за персоналните ни финанси е грижа главно за самите нас, значима е и информираността ни за другите принадлежности, които се оферират. Това зависи от всеки един от нас. Има задоволително принадлежности, сигурни, българите имат вяра на банките, уточни Лазаров.
Българите се оправят относително добре с краткосрочното ръководство и контрола върху финансите си.
Според изследването българите в по-малка степен от другите страни от района възнамеряват
дълготрайно, като за финансирането на пенсионния си интервал главно разчитат на страната (78,6 процента).
77,6 % от хората у нас икономисват при приблизително за района 67 %,
като спестяванията се държат главно в наличност или в банков депозит.
Според изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР),
извършено в границите на петгодишен план 2018-2022 година за Източна Европа,
осъществено през 2019 година, показано на форума „ Money.bg Лични Финанси “, заяви Българска телеграфна агенция.
В България, равнището на базови финансови знания на българите остава ниско – 58 %.
Имаме дълъг път да извървим.
Това, от което би трябвало да стартираме, е фактически увеличение на равнището на финансова просветеност,
тъй че хората да схващат какво вършат с парите си, да ги усъвършенстват,
а задачата е да живеем един по-спокоен и по-добър живот, което минава и през съответно и положително
ръководство на персоналните ни финанси, сподели членът на Управителния съвет на Българска народна банка Людмила Елкова.
Тя показа няколко изследвания по тематиката за финансовата просветеност в Българи я.
При самооценката на личните си финансови знания 48 % от интервюираните са определили равнището си като приблизително, а 10 % като високо.
Данните от изследването удостоверяват наклонността,
която е годна за доста други страни от предходни изследвания за надценяване на личните
знания, което носи опасности и е причина за неверни финансови решения,
е извод в изследването, представено от Елкова.
Проучването регистрира и съществени разлики сред обособените обществени групи,
като с най-нисък общ резултат за равнище на финансова просветеност са младежите – 53 %
по отношение на 61 % за хората сред 30 и 60 година, и 57 % за хората над 60 година
По-сериозно е разликата сред работещи и безработни,
където разликата е близо 20 %.
Собствениците на дребен и междинен бизнес са доста в по-висока степен финансово грамотни от междинното за страната, като доближават общ резултат от 68 %, демонстрират данните.
Според проучване на „ Джуниър Ачийвмънт България “, взаимно с „ Метлайф България “ от 2017 година,
представено от Людмила Елкова, в относителен проект с Европа финансовата накърнимост на българските
семейства е с 33 % по-висока (3 от 4 семейства са финансово уязвими),
което произтича и от незадоволителната финансова просветеност – 64 % от семействата у нас не
икономисват, 38 % не сформират бюджет по никакъв мотив.
Според изследването 28 % от семействата не се осведомят по финансови въпроси, а 32 % разчитат на информация от близки и познати вместо от финансови експерти.
Людмила Елкова цитира и данни, съгласно които за интервала декември 2021 година – декември 2022 година повишаването на заемите за семействата възлиза на 4,5 милиарда лева (15,2 процента) и образува 43,7 % от годишното нарастване на брутния кредитен портфейл (при 56,6 % за 2021 г.). При заемите за жилище нарастването е с 2,6 милиарда лева (16,1 процента), а при потребителските заеми – с 1,8 милиарда лева (12,8 процента). Нарастване има и при депозитите на семействата – с 6,2 милиарда лева (9,1 процента) и те образуват 33,1 % от общия приръст на депозитите за този интервал.
Заетите във финансовия бранш имат роля в възстановяване на финансовата просвета на популацията, разяснява Светослав Велинов, ръководещ шеф на пазар „ Спестовни и капиталови артикули “ и пазар „ Глобални пазари “ в Банка ДСК. Очевидно в всеобщия консуматор има огромно недоумение към финансовите артикули като цяло, както и липса на достъп до информация, уточни Велинов. Затова съгласно него е належащо опростяване на метода, по който се оферират разнообразни финансови решения и артикули на всеобщия консуматор.
Трябва да се погрижим за нашите спестявания и всеки би трябвало да има най-малко шест месеца насъбран буфер, уточни Николай Лазаров, шеф ръководство „ Продажби самостоятелно банкиране “ в „ Пощенска банка “. Той означи, че грижата за персоналните ни финанси е грижа главно за самите нас, значима е и информираността ни за другите принадлежности, които се оферират. Това зависи от всеки един от нас. Има задоволително принадлежности, сигурни, българите имат вяра на банките, уточни Лазаров.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ