Критиките и подигравките към Челси не спират, след като клубът

Критиките и подигравките към Челси не стопират, откакто клубът направи рекордни разходи на трансферния пазар през последните два прозореца, а в същото време наподобява много беззащитен на терена.

„ Сините “ са едвам девети в класирането и вървят към цялостен неуспех през този сезон, само че пръснаха общо към 600 млн. паунда за нови играчи през миналото лято и през януари.

За външни наблюдаващи ходовете на Челси наподобяват неуместни и безразборни, само че какъв е проектът, който притежателите следват? И има ли въпреки всичко някаква логичност в техните вложения?

За да разберем степента на убеденост на боса Тод Боели, би трябвало да вникнем в неговия метод на мислене. Американецът има вяра, че може да пренапише разпоредбите във футбола и е наясно с неуспеха на други притежатели, опитвали нещо сходно.

Челси не може да вкарва голове, не съумя да победи и Фулъм в последния си мач, няма голмайстор и отписа от Шампионската лига основното си лятно попълнение на поста Пиер-Емерик Обамеянг.

Същевременно съставът се разду до цели 34 играчи, а това е невъзможна численост за ефикасна работа. Някои от скъпите летни попълнения към този момент наподобяват непотребни и се спрягат за преследване, в същото време привлечената за 50 млн. през лятото звезда Рахийм Стърлинг още търси точното си място в тима.

Но Боели и екипът му имат вяра, че са намерили уязвимост в наложилите се досега закони във футболния бизнес – и че в действителност клубовете са прекомерно деликатни и несклонни на опасности, изключително когато става въпрос за млади гении.

Богати американци, които имат нахалството да изясняват на европейци по какъв начин би трябвало да работи футболът? Това няма по какъв начин да се одобри добре, само че към този момент познаваме случаи на предприемачи оттатък Океана, показали предвидливост във футболната сфера.

Семейство Глейзър да вземем за пример съзряха бъдещия голям скок в цената на футболните телевизионни права в международен мащаб, когато взеха решение да придобият Манчестър Юнайтед при започване на 2000-те.

А Джон Хенри и Том Уернър бяха подигравани за основания на статистически данни метод в Ливърпул, само че завоюваха Висшата лига и Шампионската лига с най-успешната трансферна политика в който и да е топ клуб в съответния интервал.

Разбира се, при привличането на играчи в никакъв случай няма гаранция и за всеки Луис Суарес в Ливърпул има по някой Анди Керъл. Така е и при притежателите – за всеки Джон Хенри има по някой Фарад Мошири, който хвърля големи средства напразно, до момента в който неговият Евертън затъва.

Каквито и да са Боели и неговите сътрудници Бехдад Егбали и Хосе Фелисиано, те не са наивници, а положението им се мери на общо към 15 милиарда $.

В момента сътрудници и клубове като Брайтън, Бенфика и Динамо Киев потриват предостатъчно ръце, тъй като смятат, че са измамили Челси да заплати повече от нужното за техни играчи, само че допустимо ли е Боели и компания да се смеят последни?

Простичко казано, в Челси имат вяра, че обещаващите млади футболисти са недооценени, колкото и на редовия ентусиаст да му наподобяват безумни сумите, които се раздават във футбола. „ Сините “ взимат младоци, които считат за най-хубавите на своята възраст и подписват с тях контракти, каквито не сме привикнали да виждаме за по 7-8 години.

Причината за това не е единствено заобикалянето на разпоредбите на финансовия феърплей, само че и убеждението, че такива договори в действителност ще излязат преференциално на Челси в дълготраен проект.

Споразуменията плануват заплатите на играчите да се усилват в последните години, а първоначално възнагражденията им да са по-разумни. Така на 70-милионния украинец Михайло Мудрик да вземем за пример може да са обещани по 350 хиляди паунда седмично за последните две години от контракта.

На „ Стамфорд Бридж “ разсъждават по този начин: в случай че Мудрик в действителност е толкоз добър, колкото наподобява, в действителност ще е доста преференциално да му се заплащат по 350 000 на седмица през 2030 година Инфлацията при заплатите е неизбежна, а дългият контракт значи, че Челси няма да би трябвало да преподписва с играча след 2-3 години и да пробва да го убеди да остане, предлагайки му още по-добри условия.

Втората съществена част от проекта е старши треньорът Греъм Потър.

Това може да наподобява необичайно, поради тежките първи месеци на англичанина в Челси и незадоволителните резултати под негово управление. Но когато събереш млад състав, можеш да се възползваш от това години наред, стига да имаш верния управител, който да развие качествата на футболистите.

Боели и компания са уверени, че точно Потър е модерният вид треньор, който е съвършен за техните цели и има качествата да направи футболистите по-добри, като осъществя огромния им капацитет.

Всъщност Челси е правил нещо сходно и преди, когато в разстояние на 30 месеца подписа с Еден Азар, Торган Азар, Кевин Де Бройне, Мохамед Салах, Тибо Куртоа и Ромелу Лукаку. Разликата тогава беше точно в треньора. Жозе Моуриньо в един миг разполагаше с тези играчи преди те да са развили капацитета си, само че той е треньор, който избира да залага на подготвени футболисти и да реализира бързи резултати.

Днес единствено можем да си представяме какво щеше да съставлява Челси, в случай че беше съхранил всички гореспоменати фигури и беше съумял да ги развие дружно. Когато млади гении получат шанса дружно да се трансфорат в тим и да реализират синхрон, резултатите могат да бъдат по-добри, в сравнение с при сглобяван година след година състав.

Но с цел да се окажат прави босовете на Челси, би трябвало да се случат най-малко две неща. Първо, заплатите би трябвало да продължат да порастват както през последните 20 години – това наподобява много евентуално и нищо чудно след някой и различен сезон да се окаже, че „ сините “ заплащат на Мудрик и Енцо Фернандес напълно рационални пари.

Второ, нещата би трябвало да сработят в чисто човешки проект и тук е най-големият риск.

В Челси се надяват Михайло Мудрик да не се окаже Андрей Аршавин, а Фернандес да не бъде като Хуан Себастиан Верон – двама прелестни играчи, които по една или друга причина не развиха цялостния си капацитет тъкмо във Висшата лига. И двамата си потеглиха от Англия с намалена пазарна стойност, макар всичките си качества.

Скептиците ще кажат, че точно този аспект може да провали всичко. Футболистите се провалят по най-различни аргументи и на кариерите им могат да повлияят какви ли не фактори. Приятелките им може да не харесат климата, децата им може да се окажат нещастни в учебно заведение, езикова преграда и други разнородни персонални проблеми също са се оказвали съдбовни. Но да не забравяме, че Тод Боели и екипът му към този момент са правили нещо сходно, въпреки и в различен спорт.

Когато купиха Лос Анджелис Доджърс през 2011 година, Боели и сътрудниците му смятаха, че бейзболният клуб е прекомерно подценен на пазара и виждаха капацитет в телевизионното лъчение на мачовете. Критиците се присмиваха, само че през 2012 година Ел Ей Доджърс разгласи телевизионна договорка за 8.5 милиарда $ с Time Warner Cable за интервал от цели 25 години. Сумата беше нечувана за бейзбола.

Когато попитаха Боели за какво и другите тимове не са сключили договорка като тяхната, той отвърна: „ Ние просто мислехме напредничаво. Не считам, че тогава останалият свят виждаше нещата като нас “.

Още през същата година Доджърс стана тимът, който харчи най-вече в американската бейзболна лига, осъществена беше и най-голямата трансферна договорка до оня миг с привличането на четирима играчи от Бостън Ред Сокс едновременно.

Други петима отпътуваха от Доджърс към притежавания от Джон Хенри и Том Уернър Ред Сокс.

В същата година Бостън завоюва Световните серии, само че един от новопривлечените в Ел Ей, Адриан Гонсалес, се оказа основен за последвалия напредък на Доджърс, който до през днешния ден към момента е най-щедро харчещият отбор в бейзбола.

Притежаваният от Боели отбор завоюва Световните серии през 2020-а, влага съществено и в стадиона си. По отношение на Челси, американецът несъмнено би изтъкнал, че разсъждава по подобен метод и има сходни цели.

Някои ще нарекат проекта му много хазартен, само че той няма да се съгласи.

Сигурното е, че ще отнеме най-малко няколко години, до момента в който се убедим дали Боели е футболен визионер или просто вманиачен разсипник.
webcafe.bg