Критиката съсипва филма “Вчера”, зрителите все така са влюбени в него
Критиката унищожава кино лентата “Вчера ”, феновете все по този начин са влюбени в него
37 години след премиерата си “Вчера ” продължава да е обичан на генерации български фенове. Но преди да се окъпе във всенародната зрителска любов, филмът минава през доста драми и премеждия.
Историята на кино лентата потегля от новелата на Владо Даверов
“Седмица в живота ти ”, която писателят разгласява през 1986 година в сп. “Пламък ”. После развива новелата в разказ и върху него написва сюжета. Всъщност Даверов е описал историята
на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч.
В облика на Ростислав той сплотява черти от характерите и облиците на Бриго Аспарухов, някогашен началник на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години шурей на финландския министър председател. Самият Даверов е първообраз на Иван.
Когато Иван Андонов се съгласява да стане режисьор на кино лентата,
слага изискване да вкара в историята и нещо от своето учебно заведение и студентство. И изключително прекарванията с обичания му бял албум на “Бийтълс ”, с който като юноша съумява да се снабди единствено 3 дни след излизането му.
Иван Андонов споделя на Даверов и същинската история на артиста Георги Стаматов,
който е и учител в Театралното учебно заведение. Той безусловно се раздава на студентите, само че няколко души пишат доноси против него и Стаматов за дълго време е изхвърлен отвред.
Сценаристът създава историята и тя влиза във кино лентата с епизодите за остарелия актьор, пресъздаден от Стоян Алексиев.
А като за похлупак двамата създатели би трябвало да се съобразят и с актьорите, които в действителност ще играят тяхната младост. Даверов и Андонов намират ключа в музиката на бийтълсите като един от най-важните пробни камъни на ХХ век, сплотяващ трите младости.
“На финала на сценария двамата се разплакахме
Просто усетихме, че сме напипали златоносна жилка и ударът ни е в десетката ”, призна ми преди време Владо Даверов. “Накрая аз в действителност повярвах, че това е моят филм и че аз съм и ученикът, и учителят, и шефът, и остарелият актьор, сподели ми пък Иван Андонов.
При подбора на актьорите още веднъж залага на част от любимците си – Георги Русев като шефа Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и други
В този филм той вкара в деяние и актьорската буря на сътрудника си режисьор Никола Рударов. Андонов признава, че бил впечатлен от Руди в епизодичната му роля на оператора, която той изиграва във кино лентата “Един снимачен ден ” на Борислав Шаралиев още през 1968 година Почти 20 години Андонов помни това и без съмнение го взема за учителя по математика Баръмов.
“С Иван бяхме на кинофестивал в Белград и спяхме в една стая – разказваше своя вид на историята Рударов. – И една заран той ме попита желая ли да се фотографирам в новия му филм. Отговорих, че нямам самочувствие на артист и той ще си носи отговорността. ”
Рударов признаваше, че почнал фотосите много спънато, само че Андонов нито един път не му прави забележка. Което го въодушевява последователно да се почувства добре в кожата на този малко чудноват преподавател и да го очовечи по някакъв метод. Започват с по-леките подиуми, а когато артистът усеща утвърждението на режисьора и на екипа, на него като че ли му порастват крила и става все по-добър и по-добър.
За ролята на учителката по британски език той кани Кристин Бартлет,
която преподава езика в софийската британска гимназия. Нея Андонов я е гледал в ролята на мис Стоун в сериала “Мера съгласно мера ” на Георги Дюлгеров.
На вечерята при запознанството госпожа Бартлет споделя на симпатичния си български: “Ето, господин Андонов, аз пия вино, значи съм една отговорна жена… ”.
След това отлично възприятие за комизъм отпадат и последните подозрения на режисьора.
За облиците на учениците обаче той прибягва към пробни фотоси, на които идват доста студенти от ВИТИЗ и младежи от софийските учебни заведения.
Сред тях е и студентът във ВИТИЗ Петър Попйорданов. След пробите основно поради неприятния си диалект Чочо е пратен в масовката вероятно
като възпитаник от класа на основните герои Иван и Ростислав.
По сюжета ролята на ученика Костов е дребна. Обаче с доста хъс, хрумвания и актьорски хрумвания Чочо дообогатява облика. Той е толкоз борбен по време на фотосите, че съвсем изравнява героя си с двамата основни облици.
Георги Стайков е първият от младите артисти,
за чието присъединяване във “Вчера ” режисьорът Иван Андонов няма съмнение. Той го е снимал в дребна роля в предходния си филм “Мечтатели ”, а с присъединяване си в “Те надвиха ” и изключително с ролята на глухонямото момче в “А в този момент накъде? ” Стайков е дал сериозна поръчка за една от новите звезди на българското кино. Андонов обмисля да му повери ролята на основния воин Иван, зад чийто облик се крие самият сценарист Владо Даверов.
Появата на Христо Шопов обаче обърква нещата
“Дойде един подобен саможивец, малко рогач, пък вътре в него има нещо и ти се желае да проникнеш, с цел да видиш какво е и за какво се държи по този начин ”, разсъждава Иван Андонов. А и по сюжет основният воин би трябвало да бъде мистериозен, не със слънчево лъчение като на Стайков. И режисьорът прави една от най-щастливите трампи в българското кино, от което филмът единствено печели. Можем да я съпоставим с рокадата
на Стефан Данаилов и Асен Кисимов в “От нищо нещо ” на режисьора Никола Рударов.
Лека драма спохожда и избора на актриса за ролята на Дана момичето което идва от чужбина и става причина и за любовния конфликт на двамата другари противници.
Фаворитката на Андонов е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова.
Със сините си очи и стройна фигура тя е напряко хубавица. Владо Даверов обаче упорства за София Кузева. “За мен това е Дана ”, споделя писателят и режисьорът приема претенциите му – въпреки всичко негови са основните прекарвания и герои, влезнали във кино лентата.
Спор сред двамата има и коя актриса да изиграе ролята на Марина
– съблазнителната интригантка в елитното учебно заведение. Тук се постанова Андонов. “Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не напълно станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската буря ” –
при тези причини на режисьора сценаристът отстъпва.
Сред надписите на актьорите ще видите и името на Борис Луканов, тогава една от звездите на Народния спектакъл. А във кино лентата няма и секунда кадър с него.
Той е екранният татко на Иван (Христо Шопов) и съгласно сценариста идва при сина си, с цел да му изясни за какво е свален от поста основен редактор.
Иван Андонов самичък маха сцената по художествени аргументи. Тя е снимана в дребна механа край Марица в Пловдив и е единствената снимана отвън територията на учебното заведение. Според режисьора някак си нарушава целостта на кино лентата, изискан в правилото на единството на място и деяние.
“Вчера ” е сниман най-вече в Пловдив,
спалното помещение на учениците е в София, а “удавянето ” е снимано на същото място край Ловеч, където в действителност преди години се дави момче от локалната немска гимназия. Когато в нея е възпитаник Владо Даверов, ги водят на екскурзия в Пловдив –
на посетители на британската, която тогава се обитава в постройката на семинарията.
“Спахме в стаите – разказваше Даверов – и в един миг си споделих: “Ако в миналото се прави филм по мой сюжет за историята на немската гимназия, ще го снимаме тук.
Разбира се, нямам доказателства за това, бяхме единствено аз и господ ”
Любопитното е, че Иван Андонов, който е пловдичанин, избира за фотоси същото място, без изобщо двамата да са се договаряли авансово.
Най-голямото приключение се случва, когато снимат сцените с удавянето.
За да се презастрахова, Иван Андонов подрежда да заварят крепко решетката към юзината, вика и охраняващ водолаз.
Героят на Стайков е “повлечен ” към решетката,
артистът потъва, след това излиза на повръхността, отново потъва и изчезва за много дълго под водата. Настава суматоха, във водата се хвърлят и другите водолази. Оказва се, че решетката не е заварена добре, водолазът е понесен от водата и единствено хубавичко ръка на добре тренирания млад артист го задържа пред водната пропаст.
Слава богу, всичко приключва щастливо.
Държавната комисия с ръководител Николай Хайтов дава на “Вчера ” второкласен. Филмът е избран като кичозен, някои от началниците са кисели и недоволни: какви са тия мерцедеси, това ли са децата на нашите приятели, езиковите гимназии не готвят “елит ”,
а бъдещи фрагменти на партията и страната!
След прожекцията Владо Даверов споделя на Андонов:
“Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал… ”.
Първият човек, който предусеща големия зрителски триумф на “Вчера ”, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от инсталирания филм,
когато в залата малко натрапен влиза Хеския.
Материалът даже не е от най-силните подиуми, след прожекцията режисьорът и операторът си подмятат шеговито – ето филмът малко по малко се лепи, може и да излезе нещо. Зако Хеския обаче споделя на сътрудника си Андонов:
“Иване, да знаеш, че този филм ще има заплашителен триумф измежду младежите… ”
Премиерата на “Вчера ” е на 25 януари 1988 година и сериозните рецензии по негов адрес бързо надвишават позитивните. Музиката на Кирил Маричков е избрана като “скучна, само че за сметка на това продължителна ”, както би споделил храбрият боец Швейк. Един критик даже не харесва барата,
където е снимана сцената с удавянето – прекомерно спокойна била…
Няколко седмици по-късно Иван Андонов инцидентно вижда по “Всяка неделя ” анкета с възпитаници пред кино “Славейков ”, където се върти филмът. Гледахме го по 2-3 пъти, само че в този момент се редим отново за билети, тъй като доста ни харесва, споделят интервюираните момчета и девойки.
Предсказанието на Зако Хеския стартира да се сбъдва!
На 24 май асистентката на кино лентата Лили Станишева звъни на режисьора Андонов: “Иване, разбра ли с коя ария зрелостниците се разделят с учебните заведения? С нашата ария от кино лентата „ Вчера “! “ Текстът на “Клетва ” е написан от сценариста Владо Даверов, музиката е на Маричков, песента се извършва от “Щурците ”.
На Варненския кинофестивал през есента на 1988 година “Вчера ” е тотално подминат от кинаджии и критици
След като са раздадени главните призове, идва ред и на премията на публиката. Тя се връчва последна, тъй като би трябвало да се преброят подадените гласове. Филмът на Андонов и Даверов печели изрично. Тогава към режисьора се доближава кинокритичката Л. К. и ехидно подмята: “Кога пък съумяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази премия?! Приеми я като утешителна награда за неприятния ти филм… ”.
Филмът продължава да цялостни киносалоните,
а оценките от чужбина валят едно след друго: премия за постановка от интернационалния фестивал за детско-юношески филми в Москва, огромната премия от МКФ в Сан Ремо, Италия… Сюзът на българските кино дейци пък дава премията си за сюжет на Владо Даверов. Заради всичко това „ Вчера “ минава в първа категория, след това получава и интернационална.
37 години след премиерата си “Вчера ” продължава да е обичан на генерации български фенове. Но преди да се окъпе във всенародната зрителска любов, филмът минава през доста драми и премеждия.
Историята на кино лентата потегля от новелата на Владо Даверов
“Седмица в живота ти ”, която писателят разгласява през 1986 година в сп. “Пламък ”. После развива новелата в разказ и върху него написва сюжета. Всъщност Даверов е описал историята
на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч.
В облика на Ростислав той сплотява черти от характерите и облиците на Бриго Аспарухов, някогашен началник на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години шурей на финландския министър председател. Самият Даверов е първообраз на Иван.
Когато Иван Андонов се съгласява да стане режисьор на кино лентата,
слага изискване да вкара в историята и нещо от своето учебно заведение и студентство. И изключително прекарванията с обичания му бял албум на “Бийтълс ”, с който като юноша съумява да се снабди единствено 3 дни след излизането му.
Иван Андонов споделя на Даверов и същинската история на артиста Георги Стаматов,
който е и учител в Театралното учебно заведение. Той безусловно се раздава на студентите, само че няколко души пишат доноси против него и Стаматов за дълго време е изхвърлен отвред.
Сценаристът създава историята и тя влиза във кино лентата с епизодите за остарелия актьор, пресъздаден от Стоян Алексиев.
А като за похлупак двамата създатели би трябвало да се съобразят и с актьорите, които в действителност ще играят тяхната младост. Даверов и Андонов намират ключа в музиката на бийтълсите като един от най-важните пробни камъни на ХХ век, сплотяващ трите младости.
“На финала на сценария двамата се разплакахме
Просто усетихме, че сме напипали златоносна жилка и ударът ни е в десетката ”, призна ми преди време Владо Даверов. “Накрая аз в действителност повярвах, че това е моят филм и че аз съм и ученикът, и учителят, и шефът, и остарелият актьор, сподели ми пък Иван Андонов.
При подбора на актьорите още веднъж залага на част от любимците си – Георги Русев като шефа Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и други
В този филм той вкара в деяние и актьорската буря на сътрудника си режисьор Никола Рударов. Андонов признава, че бил впечатлен от Руди в епизодичната му роля на оператора, която той изиграва във кино лентата “Един снимачен ден ” на Борислав Шаралиев още през 1968 година Почти 20 години Андонов помни това и без съмнение го взема за учителя по математика Баръмов.
“С Иван бяхме на кинофестивал в Белград и спяхме в една стая – разказваше своя вид на историята Рударов. – И една заран той ме попита желая ли да се фотографирам в новия му филм. Отговорих, че нямам самочувствие на артист и той ще си носи отговорността. ”
Рударов признаваше, че почнал фотосите много спънато, само че Андонов нито един път не му прави забележка. Което го въодушевява последователно да се почувства добре в кожата на този малко чудноват преподавател и да го очовечи по някакъв метод. Започват с по-леките подиуми, а когато артистът усеща утвърждението на режисьора и на екипа, на него като че ли му порастват крила и става все по-добър и по-добър.
За ролята на учителката по британски език той кани Кристин Бартлет,
която преподава езика в софийската британска гимназия. Нея Андонов я е гледал в ролята на мис Стоун в сериала “Мера съгласно мера ” на Георги Дюлгеров.
На вечерята при запознанството госпожа Бартлет споделя на симпатичния си български: “Ето, господин Андонов, аз пия вино, значи съм една отговорна жена… ”.
След това отлично възприятие за комизъм отпадат и последните подозрения на режисьора.
За облиците на учениците обаче той прибягва към пробни фотоси, на които идват доста студенти от ВИТИЗ и младежи от софийските учебни заведения.
Сред тях е и студентът във ВИТИЗ Петър Попйорданов. След пробите основно поради неприятния си диалект Чочо е пратен в масовката вероятно
като възпитаник от класа на основните герои Иван и Ростислав.
По сюжета ролята на ученика Костов е дребна. Обаче с доста хъс, хрумвания и актьорски хрумвания Чочо дообогатява облика. Той е толкоз борбен по време на фотосите, че съвсем изравнява героя си с двамата основни облици.
Георги Стайков е първият от младите артисти,
за чието присъединяване във “Вчера ” режисьорът Иван Андонов няма съмнение. Той го е снимал в дребна роля в предходния си филм “Мечтатели ”, а с присъединяване си в “Те надвиха ” и изключително с ролята на глухонямото момче в “А в този момент накъде? ” Стайков е дал сериозна поръчка за една от новите звезди на българското кино. Андонов обмисля да му повери ролята на основния воин Иван, зад чийто облик се крие самият сценарист Владо Даверов.
Появата на Христо Шопов обаче обърква нещата
“Дойде един подобен саможивец, малко рогач, пък вътре в него има нещо и ти се желае да проникнеш, с цел да видиш какво е и за какво се държи по този начин ”, разсъждава Иван Андонов. А и по сюжет основният воин би трябвало да бъде мистериозен, не със слънчево лъчение като на Стайков. И режисьорът прави една от най-щастливите трампи в българското кино, от което филмът единствено печели. Можем да я съпоставим с рокадата
на Стефан Данаилов и Асен Кисимов в “От нищо нещо ” на режисьора Никола Рударов.
Лека драма спохожда и избора на актриса за ролята на Дана момичето което идва от чужбина и става причина и за любовния конфликт на двамата другари противници.
Фаворитката на Андонов е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова.
Със сините си очи и стройна фигура тя е напряко хубавица. Владо Даверов обаче упорства за София Кузева. “За мен това е Дана ”, споделя писателят и режисьорът приема претенциите му – въпреки всичко негови са основните прекарвания и герои, влезнали във кино лентата.
Спор сред двамата има и коя актриса да изиграе ролята на Марина
– съблазнителната интригантка в елитното учебно заведение. Тук се постанова Андонов. “Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не напълно станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската буря ” –
при тези причини на режисьора сценаристът отстъпва.
Сред надписите на актьорите ще видите и името на Борис Луканов, тогава една от звездите на Народния спектакъл. А във кино лентата няма и секунда кадър с него.
Той е екранният татко на Иван (Христо Шопов) и съгласно сценариста идва при сина си, с цел да му изясни за какво е свален от поста основен редактор.
Иван Андонов самичък маха сцената по художествени аргументи. Тя е снимана в дребна механа край Марица в Пловдив и е единствената снимана отвън територията на учебното заведение. Според режисьора някак си нарушава целостта на кино лентата, изискан в правилото на единството на място и деяние.
“Вчера ” е сниман най-вече в Пловдив,
спалното помещение на учениците е в София, а “удавянето ” е снимано на същото място край Ловеч, където в действителност преди години се дави момче от локалната немска гимназия. Когато в нея е възпитаник Владо Даверов, ги водят на екскурзия в Пловдив –
на посетители на британската, която тогава се обитава в постройката на семинарията.
“Спахме в стаите – разказваше Даверов – и в един миг си споделих: “Ако в миналото се прави филм по мой сюжет за историята на немската гимназия, ще го снимаме тук.
Разбира се, нямам доказателства за това, бяхме единствено аз и господ ”
Любопитното е, че Иван Андонов, който е пловдичанин, избира за фотоси същото място, без изобщо двамата да са се договаряли авансово.
Най-голямото приключение се случва, когато снимат сцените с удавянето.
За да се презастрахова, Иван Андонов подрежда да заварят крепко решетката към юзината, вика и охраняващ водолаз.
Героят на Стайков е “повлечен ” към решетката,
артистът потъва, след това излиза на повръхността, отново потъва и изчезва за много дълго под водата. Настава суматоха, във водата се хвърлят и другите водолази. Оказва се, че решетката не е заварена добре, водолазът е понесен от водата и единствено хубавичко ръка на добре тренирания млад артист го задържа пред водната пропаст.
Слава богу, всичко приключва щастливо.
Държавната комисия с ръководител Николай Хайтов дава на “Вчера ” второкласен. Филмът е избран като кичозен, някои от началниците са кисели и недоволни: какви са тия мерцедеси, това ли са децата на нашите приятели, езиковите гимназии не готвят “елит ”,
а бъдещи фрагменти на партията и страната!
След прожекцията Владо Даверов споделя на Андонов:
“Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал… ”.
Първият човек, който предусеща големия зрителски триумф на “Вчера ”, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от инсталирания филм,
когато в залата малко натрапен влиза Хеския.
Материалът даже не е от най-силните подиуми, след прожекцията режисьорът и операторът си подмятат шеговито – ето филмът малко по малко се лепи, може и да излезе нещо. Зако Хеския обаче споделя на сътрудника си Андонов:
“Иване, да знаеш, че този филм ще има заплашителен триумф измежду младежите… ”
Премиерата на “Вчера ” е на 25 януари 1988 година и сериозните рецензии по негов адрес бързо надвишават позитивните. Музиката на Кирил Маричков е избрана като “скучна, само че за сметка на това продължителна ”, както би споделил храбрият боец Швейк. Един критик даже не харесва барата,
където е снимана сцената с удавянето – прекомерно спокойна била…
Няколко седмици по-късно Иван Андонов инцидентно вижда по “Всяка неделя ” анкета с възпитаници пред кино “Славейков ”, където се върти филмът. Гледахме го по 2-3 пъти, само че в този момент се редим отново за билети, тъй като доста ни харесва, споделят интервюираните момчета и девойки.
Предсказанието на Зако Хеския стартира да се сбъдва!
На 24 май асистентката на кино лентата Лили Станишева звъни на режисьора Андонов: “Иване, разбра ли с коя ария зрелостниците се разделят с учебните заведения? С нашата ария от кино лентата „ Вчера “! “ Текстът на “Клетва ” е написан от сценариста Владо Даверов, музиката е на Маричков, песента се извършва от “Щурците ”.
На Варненския кинофестивал през есента на 1988 година “Вчера ” е тотално подминат от кинаджии и критици
След като са раздадени главните призове, идва ред и на премията на публиката. Тя се връчва последна, тъй като би трябвало да се преброят подадените гласове. Филмът на Андонов и Даверов печели изрично. Тогава към режисьора се доближава кинокритичката Л. К. и ехидно подмята: “Кога пък съумяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази премия?! Приеми я като утешителна награда за неприятния ти филм… ”.
Филмът продължава да цялостни киносалоните,
а оценките от чужбина валят едно след друго: премия за постановка от интернационалния фестивал за детско-юношески филми в Москва, огромната премия от МКФ в Сан Ремо, Италия… Сюзът на българските кино дейци пък дава премията си за сюжет на Владо Даверов. Заради всичко това „ Вчера “ минава в първа категория, след това получава и интернационална.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ