Критичната публичност е немощна щом търпи и е неспособна да

" Критичната гласност е немощна щом търпи и е неспособна да се опълчи на шестваща в Народното събрание и отвън него неофашистка партия и други рупори на съветския имперски неонацизъм. Референдумът за лв. е връх на демагогията. Пленени са над половин милион членове на обществото ". Това написа българският социолог Георги Фотев в своя обява в профила си във Фейсбук.

Думите му са във връзка проваления опит на " Възраждане " за образуване на референдум, с който да се забрани въвеждането на еврото в България до 2043 година Идеята беше отхвърлена преди седмица от Народното събрание, само че в този момент партията ще апелира това решение пред Конституционния съд.

Проф. Фотев проучва референдума, като го дефинира за " политическа измама " и акцентира заплахата му за България в своята обява, която може да прочете тук:

Проблемът с референдума за лв. е огромен и скръбен. Политическата и демократична просвета на народа е общо взето неразвита. А супер-кодът „ народ “ е станал подвеждащ. Няма сурогат. Технически е комфортен. Необходимо е да се внимава в наличието на понятието народ.

Нарастваща комплексност и непрекъснато ускоряващо се обществено време (социални промени) характеризират късно модерната ера. Експертите не могат да се оправят с невиждани и съдбоносно значими въпроси на публичния живот.

Знанията са неравномерно разпределения в обществото. Съдба! „ Народът “ постоянно не знае какво желае. Суверенът може самичък да се закопае. Дават ли си хората сметка за това? Общо взето „ Не! “. В предходните столетия, когато народът е суверен, не е било по този начин. Суверенният народ е вземал неправилни рискови решения. Но те са били поправими, без значение от цената.

В късно модерната ера (наше време) породиха нов вид опасности, съображение да се приказва за рисково общество. Новите опасности създават непоправими вреди. Референдумът въобще не е свещена крава на актуалната народна власт. Принципът на подготвеност влиза в спор с основополагащия принцип на демокрацията - политическото тъждество на членовете на обществото.

В политическото общество няма място за безволие и потиснатост.

Неизкореним кусур на демокрацията е демагогията (Вебер). Тя се създава в обществения конгрес. Този конгрес е доста нечист: софра на демагогията.

Критичната гласност е немощна щом търпи и е неспособна да се опълчи на шестваща в Народното събрание и отвън него неофашистка партия и други рупори на съветския имперски неонацизъм.

Референдумът за лв. е връх на демагогията. Пленени са над половин милион членове на обществото. Референдумът наподобява законен. От позиция на юридическия педантизъм наподобява, че всичко с легалността е наред.

Стига се до Конституционния съд. Референдумът за лв. е обаче фундаментално нелегитимен.

Политиката не е молитвен храм. Бог е милосърден към всеки човек от плът и кръв. Молитвата към Бога е избавителна. Политическото общество обаче няма молитвен храм. Политическото общество разполага по рождение с политически разсъдък, изобретателна воля и полезности като светлина по пътя към общото богатство на народа.

Врагът, който се стреми да взриви справедливостта, да взриви свободата и достолепието на индивида би трябвало да бъде погубен. Унищожен в политически смисъл. Утре ще бъде късно. Врагът унищожава и физически.