„Вие от коя медия сте?“ - рецепта за отнемане на акредитация за парламента
Кристияна Стефанова остана пред вратите на Народното събрание след въпроси към Пеевски
Представете си следната сцена: публицист задава неуместен въпрос на политик. Политикът се прави, че не чува. Пиарът на политика пита журналиста: " Вие от коя медия сте? ". Седмица по-късно - сърпрайз! - журналистът към този момент няма акредитация за Народното събрание. Случайност? В " демократична " България явно няма случайности, а единствено " правила ", които важат за някои, само че не и за други.
Точно това се случи с журналистката Кристияна Стефанова, която работи за подкаста на Ивелин Николов. След като е задавала неуместни въпроси на водача на " Движение за права и свободи - Ново начало " Делян Пеевски, в това число за " Лукойл " и пазаруването на гласове в Пазарджик, пиарът на партията Велислава Кръстева " демонстрира интерес " към медията, в която работи.
" Вие от коя медия сте? " - този привидно почтен въпрос, заложен от Велислава Кръстева, се оказа предвестител на административна стихия. Само седмица по-късно - о, каква изненада! - акредитацията на Стефанова е отнета.
Бюрокрацията - правилен щит против неуместни въпроси
Какъв е формалният претекст? Според прессекретариата на Народно събрание, уеб сайтът на медията не бил разгласил своя ЕИК. Забележете - не става въпрос за документи при подаване на акредитация, а за издание на ЕИК на самия уебсайт.
Впечатляващо е по какъв начин администрацията на Народното събрание внезапно е станала толкоз старателна в инспекцията на медиите. Но още по-впечатляващо е, че други медии, в това число " Свободно слово " и " Media Mall ", които също нямат оповестен ЕИК на уеб страниците си, получават акредитация без никакъв проблем. Какво съвпадане, че тъкмо те не задават неуместни въпроси на Делян Пеевски!
Тайнственият шеф " Връзки с обществеността "
Хронологията на събитията става още по-абсурдна. Ивелин Николов, работодателят на Стефанова, се пробва да се свърже с шефа " Връзки с обществеността " Цветомира Жекова, с цел да обясни обстановката. Звъни ѝ неколкократно, само че тя като че ли се е изпарила. Пише ѝ публично писмо - отговор няма.
Междувременно други медии получават напълно друга информация - че казусът сякаш бил в неналичието на посочени имена на публицисти, макар че единствено седмица по-рано това искане било изпълнено. Очевидно разпоредбите се измислят в придвижване, според от това кой задава въпросите и на кого.
Свободата на словото - модерна българска интерпретация
Случаят с Кристияна Стефанова повдига съществени въпроси за свободата на медиите в България. Оказва се, че правото да задаваш въпроси в Народното събрание зависи не от журналистическите ти качества, а от това дали въпросите ти са комфортни за властимащите.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която единствено преди месеци показа книгата си " Живата Конституция ", към момента не е намерила време да отговори на запитванията по отношение на случая. Може би в идната си книга ще прегледа по какъв начин " живата администрация " може да се употребява за заглушаване на неуместни гласове.
Велислава Кръстева - специалист по " връзки " с обществеността
Не е изненадващо, че в центъра на абсурда стои Велислава Кръстева - дълготраен пиар на Движение за права и свободи и близка до почетния ръководител Ахмед Доган. Преди да се трансформира в пиар на " Движение за права и свободи - Ново начало ", тя съумя да провокира скандал и в Народния спектакъл " Иван Вазов ", където беше пиар, до момента в който режисьорът Александър Морфов не надраска вратата ѝ с надписи, неудовлетворен от нейната политическа активност.
След напускането на Народния спектакъл, Кръстева се завърна още веднъж в политическите среди. Явно " връзките с обществеността " в нейния случай включват и умеенето да отсяваш кои публицисти да имат достъп до институциите и кои - не.
Какво следва?
Докато казусът с Кристияна Стефанова не получи уместно внимание, можем единствено да гадаем какво ще бъде идващото условие за акредитация на " неуместните " публицисти. Може би ще би трябвало да показват удостоверение за съдимост на прародител си? Или да потвърдят, че в никакъв случай не са задавали въпроси, започващи с " за какво "?
Междувременно, Делян Пеевски може да продължи умерено да се преструва, че не чува неуместните въпроси. А българските институции още веднъж потвърждават, че могат да бъдат извънредно изобретателни, когато става дума за ограничение на свободата на словото.
Представете си следната сцена: публицист задава неуместен въпрос на политик. Политикът се прави, че не чува. Пиарът на политика пита журналиста: " Вие от коя медия сте? ". Седмица по-късно - сърпрайз! - журналистът към този момент няма акредитация за Народното събрание. Случайност? В " демократична " България явно няма случайности, а единствено " правила ", които важат за някои, само че не и за други.
Точно това се случи с журналистката Кристияна Стефанова, която работи за подкаста на Ивелин Николов. След като е задавала неуместни въпроси на водача на " Движение за права и свободи - Ново начало " Делян Пеевски, в това число за " Лукойл " и пазаруването на гласове в Пазарджик, пиарът на партията Велислава Кръстева " демонстрира интерес " към медията, в която работи.
" Вие от коя медия сте? " - този привидно почтен въпрос, заложен от Велислава Кръстева, се оказа предвестител на административна стихия. Само седмица по-късно - о, каква изненада! - акредитацията на Стефанова е отнета.
Бюрокрацията - правилен щит против неуместни въпроси
Какъв е формалният претекст? Според прессекретариата на Народно събрание, уеб сайтът на медията не бил разгласил своя ЕИК. Забележете - не става въпрос за документи при подаване на акредитация, а за издание на ЕИК на самия уебсайт.
Впечатляващо е по какъв начин администрацията на Народното събрание внезапно е станала толкоз старателна в инспекцията на медиите. Но още по-впечатляващо е, че други медии, в това число " Свободно слово " и " Media Mall ", които също нямат оповестен ЕИК на уеб страниците си, получават акредитация без никакъв проблем. Какво съвпадане, че тъкмо те не задават неуместни въпроси на Делян Пеевски!
Тайнственият шеф " Връзки с обществеността "
Хронологията на събитията става още по-абсурдна. Ивелин Николов, работодателят на Стефанова, се пробва да се свърже с шефа " Връзки с обществеността " Цветомира Жекова, с цел да обясни обстановката. Звъни ѝ неколкократно, само че тя като че ли се е изпарила. Пише ѝ публично писмо - отговор няма.
Междувременно други медии получават напълно друга информация - че казусът сякаш бил в неналичието на посочени имена на публицисти, макар че единствено седмица по-рано това искане било изпълнено. Очевидно разпоредбите се измислят в придвижване, според от това кой задава въпросите и на кого.
Свободата на словото - модерна българска интерпретация
Случаят с Кристияна Стефанова повдига съществени въпроси за свободата на медиите в България. Оказва се, че правото да задаваш въпроси в Народното събрание зависи не от журналистическите ти качества, а от това дали въпросите ти са комфортни за властимащите.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която единствено преди месеци показа книгата си " Живата Конституция ", към момента не е намерила време да отговори на запитванията по отношение на случая. Може би в идната си книга ще прегледа по какъв начин " живата администрация " може да се употребява за заглушаване на неуместни гласове.
Велислава Кръстева - специалист по " връзки " с обществеността
Не е изненадващо, че в центъра на абсурда стои Велислава Кръстева - дълготраен пиар на Движение за права и свободи и близка до почетния ръководител Ахмед Доган. Преди да се трансформира в пиар на " Движение за права и свободи - Ново начало ", тя съумя да провокира скандал и в Народния спектакъл " Иван Вазов ", където беше пиар, до момента в който режисьорът Александър Морфов не надраска вратата ѝ с надписи, неудовлетворен от нейната политическа активност.
След напускането на Народния спектакъл, Кръстева се завърна още веднъж в политическите среди. Явно " връзките с обществеността " в нейния случай включват и умеенето да отсяваш кои публицисти да имат достъп до институциите и кои - не.
Какво следва?
Докато казусът с Кристияна Стефанова не получи уместно внимание, можем единствено да гадаем какво ще бъде идващото условие за акредитация на " неуместните " публицисти. Може би ще би трябвало да показват удостоверение за съдимост на прародител си? Или да потвърдят, че в никакъв случай не са задавали въпроси, започващи с " за какво "?
Междувременно, Делян Пеевски може да продължи умерено да се преструва, че не чува неуместните въпроси. А българските институции още веднъж потвърждават, че могат да бъдат извънредно изобретателни, когато става дума за ограничение на свободата на словото.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ