Кристина и Емилиян се запознават в дискотека. Той се влюбва

Кристина и Емилиян се срещат в дискотека. Той се влюбва в нея от пръв взор, само че тя не му обръща внимание. Любовта им пламва след дълги чатове в обществените мрежи.

Кристина взема решение да продължи образованието си в Германия, а Емилиян загърбва целия си живот и се мести с нея в името на любовта. Заедно са от 7 години и имат подписан брак.

Кристина е на 27 години, а Емилиян на 31.

Какво разкриха за връзките си двамата, вижте:

Четете ли чатовете на половинката си?

Кики: Не. Твоят телефон е като обетованата земя. Аз там не мога да докосвам, тъй че... Даже и не пробвам.

Емо: Аз, тъй като работата си я нося в телефона и по тази причина.

Кики: О, апелирам ти се.

Емо: Ако искаш... Знаеш паролата, знаеш всичко. Сутрин, обед, вечер - взимаш си го..

Кики: Такива пеперуди в корема изпитваш, когато ти кажа: “Дай си телефона ”! Не си ги изпитвал и като се запознахме.

Емо: Преди си мислех, че най-страшното нещо е майка ти и татко ти да ти кажат: “Дай си бележника ”, само че откогато съм женен, най-страшното нещо е жена ти да ти каже: “Дай си телефона ”.

Кики: Защо? Дай си телефона!

Емо: Не е в мен.

Кики: Много комфортно.

Емо: Нямам какво да укривам от теб, просто ми е някак си, не знам... необичайно ми е.

Кики: Не! Просто нямам по какъв начин да е “Да ”.

Емо: Не е правилно! И паролата ми знаеш, всичко ми знаеш. Вечер си стои на масата до нас.

Кики: До теб!

Емо: Е, той е до нас, къде е до мен? Той си стои на масата, вечеряме. Звъни ми майка ми, споделям вземи ти приказва.

Кики: Майка му като звъни, единствено тогава мога да подвигам.

Емо: То различен не ми звъни. Майка ми - заран, обед, вечер: “Ало, мамо, по какъв начин си? ” Така си е!

Плакали ли сте по време на филм?

Кики: Да! Аз съм плакала по време на какво ли не. Аз рева и по време на реклами.

Емо: Значи, след “Един за различен ”, в случай че кажат, че не съм плакал или “аз по принцип не рева ”.

Кики: Да, паметна имитация. Култова имитация!

Емо: A few seconds later.. Ууу, доста ми е тъжно.

Кики: Преди “Един за различен ” да отключи всичките му страсти, които даже и аз не бях виждала, единственият филм, на който съм го виждала да пророни и една сълза, срамежливо, е нашият обичан филм - “Щрак ”.

Емо: Препоръчваме го, който не го е гледал. Филмът е много назидателен.

Кики: Да, смисълът е прелестен. Най-важното е човек да прави оценка това, което има. Да не желае да прескача по-трудните моменти, тъй като тогава изпуска цялото пътешестване.

Емо: В интерес на истината аз не съм плакал на кино лентата, беше ми тъжно.

Кики: Пророни една сълза. В “Един за различен ” обаче...

Емо: То е доста хубаво да си там. Показва ти какви страсти имаш, какво... Не знам.

Кики: Плакали сме, несъмнено.

Емо: Да, само че плаках, тъй като ми беше хубаво.

Бихте ли изтеглили безлихвен заем, с цел да сбъднете фантазията на своя обичан?

Кики: Със сигурност.

Емо: Ооо, заем бих си взел, с цел да сбъдна всяка една нейна фантазия. Със сигурност бих направил всичко за нея. Все отново тя е най-хубавото нещо в живота ми. Бих направил всичко за нея.

Кики: И аз съм на същото мнение. Бих направила безусловно всичко, единствено и единствено той да е благополучен.

Емо: Това го чу от мен. Не става, кажи нещо друго! Юхуу?

Бягали ли сте от час в учебно заведение?

Кики: Така, споделям че съм бягала... не по мое предпочитание, незабавно да обясня. Аз бях от тези хора, които не желаеха да бягат, само че откакто целият клас бяга от час, ти няма по какъв начин да се цепиш от колектива и се е налагало. Но в никакъв случай не съм желала, тати като го гледа, да знае. Никога не съм желала да тичам от час.

Емо: Аз по принцип не съм бягал, аз си вървях обикновено. Просто с другите вървим в редица и по този начин излизахме от учебно заведение.

Кики: Ти си ги провел дори, нали?

Емо: Не, поради спорта по-малко ми се постановяваше да тичам от час.

Кики: По-малко си се появявал в часовете.

Емо: Да, по-малко се показвах, тъй като упражнявах няколко типа спорт, когато бях по-малък.

Кики: Аз, за жал, ми се е налагало. Е, не съм се прибирала, само че...

Емо: Емо: Но след това си плакала 100% у дома.

Кики: О, да, малеее... Чувствах се супер гузна, тъй като аз не неистина родителите си за нищо.

Емо: И аз.

Кики: Като се прибера и бързам да кажа бързо на нашите.

Емо: Малкото ми бебе, то.

Изневерявали ли сте?

Кики: Не, в никакъв случай не съм изневерявала.

Емо: На теб в никакъв случай не съм ти изневерявал.

Кики: Въпроса беше общ. Аз не съм изневерявала в никакъв случай на никого. За мен това минимум демонстрира ти какъв човек си и по-късно е ужасна засегнатост и доста грозна постъпка към твоят сътрудник. Никога не съм изневерявала.

Емо: Аз мога да кажа, че в предходните ми връзки... Сега, да кажа, че съм изневерявал е мощно казано, тъй като... връзките ми... едната по-скоро беше такава, че ние ту се разделяхме, ту се събирахме. Не знам аз ли съм изневерявал, на мен ли са ми изневерявали. Такава, по-скоро, ученическа обич, където не бяхме сигурни какво вършим, само че да речем, че не съм изневерявал.

Кики: Да речем...

Емо: За мен изневярата, откакто поотраснах малко, е нещо много гадно, много грозно и демонстрира какъв брой лицемерен човек можеш да бъдеш.

Кики: Вие си вършиме паузи и в тези паузи сте свободни да вършиме...

Емо: Не, чакай. Ние не сме се разделяли на всеки 3 месеца. Ние сме имали 3-4 раздели за 5 години.

Кики: Не ги разбирам тези работи.

Емо: Е, аз бях дребен. Бях 10-11 клас. Съвсем естествена ученическа обич, по този начин да кажа. Неориентирани в живота към момента.