Кристина Димитрова и Орлин Горанов са едни от най-известните и

Кристина Димитрова и Орлин Горанов са едни от най-известните и обичани български реализатори. Всеки от нас е чувал най-малко по една тяхна ария, а песента „ Детски спомен “ остава един от емблематичните им дуети. Те се познават от дълго време и сякаш се допълват съвършено. Те имат неоспорим гений поотделно, а когато вършат планове дружно, резултатът постоянно е впечатляващ. Когато приказваме за актьори от техния сан постоянно е забавно да чуем какво имат да ни кажат те. Тези хора стават известни посредством изкуството, което основават, само че последователно се трансформират в лица, които умерено могат да бъдат избрани като образци за подражателство.

Затова и е доста значимо този вид хора да осъзнават отговорността, която имат и да бъдат на равнище. Днес ви представяме едно изявление на Кристина Димитрова и Орлин Горанов, взето от Анелия Попова. Ето какво споделиха те за началото на кариерите си и първия си допир с музиката: „ Кристина Димитрова: Аз бях едно доста буйно дете. Много обичах игрите, само че играех най-вече с момчетата. Първият ми досег с музиката мисля, че е бил още когато съм била 2-3-годишна. Тогава родителите ми са усетили, че съм много музикална, очевидно съм си припявала нещо, което единствено аз съм разбирала в този интервал. Но по-късно ясно си припомням по какъв начин стоях с дезодоранта на майка ми пред огледалото, пусках си радиото и пеех дружно с него. Когато станах на 7 години, майка ми и татко ми ме записаха да изучавам цигулка. Но истината е, че това беше най-неподходящият инструмент за мен, макар че цигулката ми даде страховит старт в музикално отношение Тя е извънредно хубав инструмент, само че се оказа прекомерно прочувствен, прекомерно поетичен за избухлив човек като мен. Аз фактически бях прекомерно буйна, темпераментна, такава съм си и до момента. В 10-ти клас към този момент работех с професионални групи. Бяха забелязали, че имам нюх, гений. И в никакъв случай не съм си фантазирала, че мога и желая да се занимавам с нещо друго.
Орлин Горанов: Аз мисля, че това са неща, които или ги носиш, или не ги носиш. Талантът във всеки един човек рано или късно се демонстрира. Извира и няма по какъв начин да се скрие. Още баба ми ми е разказвала по какъв начин непрекъснато съм си тананикал като дребен. И не съм можел да скрия вибрациите, които са били по-силни от мен. Първият ми по-сериозен досег с музиката бе, когато взех решение, че ще отида в хор „ Бодра промяна ”. Да съм бил някъде 8-9-годишен. Никога не съм си представял обаче, че това ще ми стане специалност. “

В изявлението разкриха и детайлности за връзките си.

Ето какво описаха двамата в отговор на въпроса: „ А конфликтът на характери не се ли подрежда също измежду сложните трудности? Двамата си пасвате идеално като музиканти, само че в това време сте много разнообразни като хора. И това разграничение няма по какъв начин да не дава отражение на взаимоотношенията ви във времето? “: „ Кристина Димитрова: Сблъсъкът на характери е нещо доста значително. И е хубаво, когато двама души се калят един към различен във времето. Дотолкова, доколкото осъществят взаимни артикули. С Орлин истината е, че в никакъв случай не сме имали проблеми един с различен. Никога. Така добре си пасваме и като характери, и като разбирания за живота, че съм просто признателна на ориста за това.
Орлин Горанов: Ооо, не я слушай. Бием се всеки ден по три пъти (смее се). Шегичка. Не мога да кажа, че с Криси сме имали кой знае какви разногласия. Тя е един темперамент, аз съм различен, само че се опитваме да запазим персоналното в този дует. Така е по-интересно. Ние не сме семейство. Не живеем дружно. И не желаеме непременно да се случват нещата. Всичко е за наслаждение. “