Кристина Беломорска, режисьор: Вярвам в човека, той е добър, но понякога не го знае
Кристина Беломорска сложи спектакъла " Морфин " в Yalta Art Room и. По този мотив " Дневник " беседва с нея за сложния път към театъра, провокациите пред това да си самостоятелен актьор и за индивида, който е по принцип е добър, само че постоянно го не помни.
" Икар " за най-хубаво зрелище взе режисура на словенски режисьор
Защо избрахте тъкмо повестта " Морфин " на Михаил Булгаков за своя дебют като режисьор?
- Текста ми изпрати Петър Петров - Перо, който играе в спектакъла. Точно по това време бях на подготовки, прочетох го доста бързо и незабавно се обадих на Петър. Казах му, че имам концепция по какъв начин можем да го създадем, той също имаше хрумвания. На идващия ден излязоха креативен стипендии от Национален фонд " Култура ". Програмата беше отворена единствено една седмица, т.е. ние за една седмица трябваше да напишем целия план. Не знам по какъв начин се мобилизирахме с Петър, седнахме и го написахме. След това от фонда ни върнаха противоположна връзка, че това е бил един от най-добре създадените планове. Явно, когато си в рискова обстановка, се мобилизираш и се справяш.
От отговора разбирам, че Петър Петров - Перо е взел участие интензивно в процеса на основаване?
- Абсолютно целият екип има интензивно присъединяване, изключително аз и Петър. Затова споделяме, че това е нашият театър, тъй като и двамата сме работили равностойно. Смятам, че и по принцип по този начин би трябвало да работят всички креативен екипи. Всеки си има департамент, както на смешка споделяме, само че в това време работи и за цялото.
Всички сме съавтори на това, което сътворяваме. Аз не съм просто режисьор, който споделя, че нещо би трябвало да се случи по избран метод. Ако я няма останалата част от екипа, аз съм просто някой, който има концепция за нещо.
Как наподобява театърът, който желаете да създавате?
- Усещането ми за спектакъл към момента не е избистрено като идея, като визия, тъй като занапред встъпвам в специалността. Имам да натрупвам още доста опит, да върша още доста неточности и да се продънвам. Или пък да върша в действителност положителни неща. Основата, която имам, е от проф. Иван Добчев, който ми беше преподавател в НАТФИЗ. Той ме одобри " Режисура " в неговия клас. Неговата поетика е много по-различна и няма нищо общо с стандартния спектакъл, а пък всичко останало опира до въображението.
Не се страхувате да се проваляте, по този начин ли?
- Не тръпна и не чакам с неспокойствие да се проваля, само че знам, че това е пътят. Ако не се случват такива неща, в действителност ти няма по какъв начин да се учиш.
© Боян Фераджиев
За спектакъла " Морфин " Кристина Белеморска печели " Икар " за дебют.
Вие сте самостоятелен актьор - какви са плюсовете и минусите на това да работиш в самостоятелния бранш?
- Никога не съм поставяла на везните какви са плюсовете и минусите, само че в последно време доста постоянно ми се случва някой да ми приказва тъкмо за това - че би трябвало да преценява плюсовете и минусите в дадена обстановка и да преценява кое ще бъде най-добре за мен. Плюсовете, условно да ги назовем, са тези, че можеш да работиш с хората, с които искаш, там, където имаш опция да го направиш. Можеш да експериментираш, да бъдеш по-смел. Докато, в случай че си в държавния бранш, въпреки всичко ти би трябвало да се съобразяваш с концепцията на театъра или шефа. Там имаш натрупа, от която би трябвало да си избереш актьорите. Ако хипотетично ми предложат щат, несъмнено, че бих се съгласила, тъй като държавният бранш е този, който не съм изследвала. Не съм била в него, с цел да схвана по какъв начин работи механизмът от вътрешната страна. Имам някакъв взор от времето, когато бях асистент-режисьор на Ованес Торосян в Плевенския спектакъл, само че то не е задоволително съгласно мен.
Като общоприет минус, само че и плюс, нещо като минусов плюс, е това, че ти би трябвало самичък да си подготвиш всичко. В нашия случай да вземем за пример, строим " Морфин " два дни. По принцип композиторите основават музика и остават на звукаря да си води представлението, същото е и за осветителя. В нашето зрелище композиторът Давид Кокончев с изключение на композитор е и звукар. Аз съм на осветителния пулт. В началото пусках и мултимедията, само че се оказа, че не мога да върша и това. Тогава се включи Ели Колева.
Накрая се оказва, че ти си научил ужасно доста неща. Можеш да работиш с бормашина, да режеш някакви неща, да сглобяваш и разглобяваш, знаеш какво е фазер, какво е винтоверт. Мисля, че мога съвсем да си направя апартамент сама.
Освен режисьор Вие сте и радиоводещ - в коя роля Ви е по-уютно?
- Любовта ми към радиото и театъра са доста разнообразни любови. Винаги съм мечтала да бъда радиоводещ и съм изпитвала сантимент към " Дарик радио ", където работя. Когато ми се случи, се запитах по какъв начин тъкмо ми се е случило. Двете нямат нищо общо, само че извънредно доста оказват помощ. Например, сега се усещам извънредно спокойна в нашия диалог, само че в случай че не бяха 12-те излъчвания, които имам зад тила си, несъмнено щях да се тормозя и да се чудя какво да кажа.
А защо друго мечтаете?
Ще ми се да съумея както в специалността, по този начин и в живота си. Да ги изживея колкото мога по-красиво, умно и почтено. Ще ми се да се случи по този начин, въпреки и да знаем, че в специалността и в живота нещата не всеки път са почтени. Иска ми се макар компликациите и неуспехите да заставам почтено и умно.
Между другото, сега работя върху текст, който също ми е фантазия, само че сме в доста ранна фаза и не желая да разгадавам доста. В момента репетираме и мога да кажа единствено, че е доста комплицирано като режисьорска и актьорска работа. Но пък въпреки това това е тръпката на подготовките - че не знаеш дали ще се оправиш най-после. Има един подобен миг, в който си казваш, че се отказваш и се дръпваш встрани. Но в последна сметка това е най-лесното, което можеш да направиш - една крачка и толкоз. Няма да се мъчиш, ще спиш обикновено и няма да сънуваш кошмари.
В идващия миг започваш да се питаш какво друго в действителност ще правиш. Като се замисля, мен в нищо друго не ме бива. В момента работя в допълнение в един бар и е явно, че не се оправям. Старая се, само че то не е моето и хората просто ме търпят. Ето това в действителност е другият минус на това да си самостоятелен актьор - съвсем всички, които са в този бранш, работят като бармани, сервитьори, хостеси и така нататък Занимават се с куп странични неща, с цел да могат някак си да живеят обикновено. Това отново е плюсов минус, тъй като си даваш сметка на какъв брой други неща можеш да се научиш, до момента в който се занимаваш с това, което ти е значимо. И аз по този начин съзнавам какъв брой ми е значим театърът и какъв брой е моето нещо. Колкото и да ми е мъчно прочувствено да работя в бар, си споделям, че там има нещо, което по-голямо от мен и аз се стремя към него. Да, може да изядеш една торба сол, само че си заслужава.
© Боян Фераджиев
Петър Петров - Перо извършва ролята на лекаря Сергей Поляков в спектакъла " Морфин ".
Кога открихте, че обичате театъра и че е Вашето нещо?
- Мисля, че в действителност го разбрах, когато ме одобриха в НАТФИЗ. Три години аплайвах за актриса и все ме късаха. В един миг си споделих, че четвърти път няма да аплайвам, беше ми обидно, тъй като бях дребна и глупава. Не разбирах, че казусът си е в мен - тогава нямах самочувствието и увереността да изляза на сцена. Дори стопирах да вървя в школата на Малин Кръстев, откъдето в действителност съм произлязла. И точно Малин и Явор Спасов ми споделиха, че би трябвало да опитвам да аплайвам " Режисура ". Аз взех решение, че това са цялостни нелепости и че за това би трябвало да си супер образован. Помислих си за Явор Гърдев и се запитах: къде е той, къде съм аз. Те ме убеждаваха, че знанията се натрупват с времето и би трябвало да опитам, само че аз изрично отхвърлих.
По това време бях студентка по българска лингвистика и работех в магазин за мъжка мода в мола. Една заран през август татко ми ми сподели, че въпреки всичко би трябвало да опитвам още веднъж. Аз, както си лежах в леглото, се запитах за какво в действителност не опитвам още веднъж, другояче в противоположен случай ще продължа да работя в този магазин. Тъй като денем трябваше да отивам на работа, отидох при персоналния ми доктор, с цел да ми издаде болничен. Отидох да се запиша за кандидатстване и супер бързо се случиха нещата. Платих си за първи кръг по актьорство. Видях, че в портмонето си имам още 50 лева (всеки кръг коства толкова) и чух някъде гласът на Явор Спасов, който ми споделя да аплайвам " Режисура ". Видях, че Иван Добчев взима клас и малко ме достраша. След като минах втория кръг по постановка, доста ме хвана терзанието. Така се случи, че ме одобриха и тогава разбрах, че толкоз съм се борила за това нещо и то е трябвало да ми се случи, само че не съм знаела, че ще се случи тогава, когато би трябвало. Сетих се, че като бях в 12-ти клас, гледах едно зрелище на Иван Добчев в " Сфумато " и си споделих, че желая този човек да ми е учител. Бях не запомнила и се сетих за този случай, когато бях в трети курс към този момент.
В какво вярвате?
Вярвам в индивида и считам, че той е добър, само че от време на време не го знае. Ще преразказвам Достоевски, чийто воин Кирилов споделя в " Бесове ", че човек е благополучен, само че не знае, че е благополучен. Мисля, че е по този начин и с индивида - той просто не знае, че е добър.
Имам възприятието, че всички някак доста се затваряме в себе си и не разрешаваме на другия да влезе в нас и да заживее в нас. Ерих Фром споделя, че това е дефиницията за обич - да позволиш на друго създание да живее в теб. Ние постоянно споделяме, че би трябвало да приемеш индивида подобен, какъвто е. За мен обаче да приемеш някого, значи да направиш компромис с нещата, които са разнообразни в него и ти не си склонен с тях. А когато възприемаш някого, ти го допускаш да заживее в теб. Пожелавам си хората да се възприемат такива, каквито са.
Какво Ви въодушевява?
- Всичко може да ме въодушеви - както страданието, по този начин и щастието. Вдъхновява ме индивидът, който е необхватен Космос.
Кристина Беломорска приключва НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", компетентност " Режисура за трагичен спектакъл " и магистратура " История и актуалност на философията " в Софийски Университет " Св. Климент Охридски ". Номинирана е и печели премия " НАЙ-НАЙ-НАЙ " за постановка на НАТФИЗ през 2019 година,Водещ е на по " Дарик радио ".
" Икар " за най-хубаво зрелище взе режисура на словенски режисьор Защо избрахте тъкмо повестта " Морфин " на Михаил Булгаков за своя дебют като режисьор?
- Текста ми изпрати Петър Петров - Перо, който играе в спектакъла. Точно по това време бях на подготовки, прочетох го доста бързо и незабавно се обадих на Петър. Казах му, че имам концепция по какъв начин можем да го създадем, той също имаше хрумвания. На идващия ден излязоха креативен стипендии от Национален фонд " Култура ". Програмата беше отворена единствено една седмица, т.е. ние за една седмица трябваше да напишем целия план. Не знам по какъв начин се мобилизирахме с Петър, седнахме и го написахме. След това от фонда ни върнаха противоположна връзка, че това е бил един от най-добре създадените планове. Явно, когато си в рискова обстановка, се мобилизираш и се справяш.
От отговора разбирам, че Петър Петров - Перо е взел участие интензивно в процеса на основаване?
- Абсолютно целият екип има интензивно присъединяване, изключително аз и Петър. Затова споделяме, че това е нашият театър, тъй като и двамата сме работили равностойно. Смятам, че и по принцип по този начин би трябвало да работят всички креативен екипи. Всеки си има департамент, както на смешка споделяме, само че в това време работи и за цялото.
Всички сме съавтори на това, което сътворяваме. Аз не съм просто режисьор, който споделя, че нещо би трябвало да се случи по избран метод. Ако я няма останалата част от екипа, аз съм просто някой, който има концепция за нещо.
Как наподобява театърът, който желаете да създавате?
- Усещането ми за спектакъл към момента не е избистрено като идея, като визия, тъй като занапред встъпвам в специалността. Имам да натрупвам още доста опит, да върша още доста неточности и да се продънвам. Или пък да върша в действителност положителни неща. Основата, която имам, е от проф. Иван Добчев, който ми беше преподавател в НАТФИЗ. Той ме одобри " Режисура " в неговия клас. Неговата поетика е много по-различна и няма нищо общо с стандартния спектакъл, а пък всичко останало опира до въображението.
Не се страхувате да се проваляте, по този начин ли?
- Не тръпна и не чакам с неспокойствие да се проваля, само че знам, че това е пътят. Ако не се случват такива неща, в действителност ти няма по какъв начин да се учиш.
© Боян Фераджиев
За спектакъла " Морфин " Кристина Белеморска печели " Икар " за дебют.
Вие сте самостоятелен актьор - какви са плюсовете и минусите на това да работиш в самостоятелния бранш?
- Никога не съм поставяла на везните какви са плюсовете и минусите, само че в последно време доста постоянно ми се случва някой да ми приказва тъкмо за това - че би трябвало да преценява плюсовете и минусите в дадена обстановка и да преценява кое ще бъде най-добре за мен. Плюсовете, условно да ги назовем, са тези, че можеш да работиш с хората, с които искаш, там, където имаш опция да го направиш. Можеш да експериментираш, да бъдеш по-смел. Докато, в случай че си в държавния бранш, въпреки всичко ти би трябвало да се съобразяваш с концепцията на театъра или шефа. Там имаш натрупа, от която би трябвало да си избереш актьорите. Ако хипотетично ми предложат щат, несъмнено, че бих се съгласила, тъй като държавният бранш е този, който не съм изследвала. Не съм била в него, с цел да схвана по какъв начин работи механизмът от вътрешната страна. Имам някакъв взор от времето, когато бях асистент-режисьор на Ованес Торосян в Плевенския спектакъл, само че то не е задоволително съгласно мен.
Като общоприет минус, само че и плюс, нещо като минусов плюс, е това, че ти би трябвало самичък да си подготвиш всичко. В нашия случай да вземем за пример, строим " Морфин " два дни. По принцип композиторите основават музика и остават на звукаря да си води представлението, същото е и за осветителя. В нашето зрелище композиторът Давид Кокончев с изключение на композитор е и звукар. Аз съм на осветителния пулт. В началото пусках и мултимедията, само че се оказа, че не мога да върша и това. Тогава се включи Ели Колева.
Накрая се оказва, че ти си научил ужасно доста неща. Можеш да работиш с бормашина, да режеш някакви неща, да сглобяваш и разглобяваш, знаеш какво е фазер, какво е винтоверт. Мисля, че мога съвсем да си направя апартамент сама.
Освен режисьор Вие сте и радиоводещ - в коя роля Ви е по-уютно?
- Любовта ми към радиото и театъра са доста разнообразни любови. Винаги съм мечтала да бъда радиоводещ и съм изпитвала сантимент към " Дарик радио ", където работя. Когато ми се случи, се запитах по какъв начин тъкмо ми се е случило. Двете нямат нищо общо, само че извънредно доста оказват помощ. Например, сега се усещам извънредно спокойна в нашия диалог, само че в случай че не бяха 12-те излъчвания, които имам зад тила си, несъмнено щях да се тормозя и да се чудя какво да кажа.
А защо друго мечтаете?
Ще ми се да съумея както в специалността, по този начин и в живота си. Да ги изживея колкото мога по-красиво, умно и почтено. Ще ми се да се случи по този начин, въпреки и да знаем, че в специалността и в живота нещата не всеки път са почтени. Иска ми се макар компликациите и неуспехите да заставам почтено и умно.
Между другото, сега работя върху текст, който също ми е фантазия, само че сме в доста ранна фаза и не желая да разгадавам доста. В момента репетираме и мога да кажа единствено, че е доста комплицирано като режисьорска и актьорска работа. Но пък въпреки това това е тръпката на подготовките - че не знаеш дали ще се оправиш най-после. Има един подобен миг, в който си казваш, че се отказваш и се дръпваш встрани. Но в последна сметка това е най-лесното, което можеш да направиш - една крачка и толкоз. Няма да се мъчиш, ще спиш обикновено и няма да сънуваш кошмари.
В идващия миг започваш да се питаш какво друго в действителност ще правиш. Като се замисля, мен в нищо друго не ме бива. В момента работя в допълнение в един бар и е явно, че не се оправям. Старая се, само че то не е моето и хората просто ме търпят. Ето това в действителност е другият минус на това да си самостоятелен актьор - съвсем всички, които са в този бранш, работят като бармани, сервитьори, хостеси и така нататък Занимават се с куп странични неща, с цел да могат някак си да живеят обикновено. Това отново е плюсов минус, тъй като си даваш сметка на какъв брой други неща можеш да се научиш, до момента в който се занимаваш с това, което ти е значимо. И аз по този начин съзнавам какъв брой ми е значим театърът и какъв брой е моето нещо. Колкото и да ми е мъчно прочувствено да работя в бар, си споделям, че там има нещо, което по-голямо от мен и аз се стремя към него. Да, може да изядеш една торба сол, само че си заслужава.
© Боян Фераджиев
Петър Петров - Перо извършва ролята на лекаря Сергей Поляков в спектакъла " Морфин ".
Кога открихте, че обичате театъра и че е Вашето нещо?
- Мисля, че в действителност го разбрах, когато ме одобриха в НАТФИЗ. Три години аплайвах за актриса и все ме късаха. В един миг си споделих, че четвърти път няма да аплайвам, беше ми обидно, тъй като бях дребна и глупава. Не разбирах, че казусът си е в мен - тогава нямах самочувствието и увереността да изляза на сцена. Дори стопирах да вървя в школата на Малин Кръстев, откъдето в действителност съм произлязла. И точно Малин и Явор Спасов ми споделиха, че би трябвало да опитвам да аплайвам " Режисура ". Аз взех решение, че това са цялостни нелепости и че за това би трябвало да си супер образован. Помислих си за Явор Гърдев и се запитах: къде е той, къде съм аз. Те ме убеждаваха, че знанията се натрупват с времето и би трябвало да опитам, само че аз изрично отхвърлих.
По това време бях студентка по българска лингвистика и работех в магазин за мъжка мода в мола. Една заран през август татко ми ми сподели, че въпреки всичко би трябвало да опитвам още веднъж. Аз, както си лежах в леглото, се запитах за какво в действителност не опитвам още веднъж, другояче в противоположен случай ще продължа да работя в този магазин. Тъй като денем трябваше да отивам на работа, отидох при персоналния ми доктор, с цел да ми издаде болничен. Отидох да се запиша за кандидатстване и супер бързо се случиха нещата. Платих си за първи кръг по актьорство. Видях, че в портмонето си имам още 50 лева (всеки кръг коства толкова) и чух някъде гласът на Явор Спасов, който ми споделя да аплайвам " Режисура ". Видях, че Иван Добчев взима клас и малко ме достраша. След като минах втория кръг по постановка, доста ме хвана терзанието. Така се случи, че ме одобриха и тогава разбрах, че толкоз съм се борила за това нещо и то е трябвало да ми се случи, само че не съм знаела, че ще се случи тогава, когато би трябвало. Сетих се, че като бях в 12-ти клас, гледах едно зрелище на Иван Добчев в " Сфумато " и си споделих, че желая този човек да ми е учител. Бях не запомнила и се сетих за този случай, когато бях в трети курс към този момент.
В какво вярвате?
Вярвам в индивида и считам, че той е добър, само че от време на време не го знае. Ще преразказвам Достоевски, чийто воин Кирилов споделя в " Бесове ", че човек е благополучен, само че не знае, че е благополучен. Мисля, че е по този начин и с индивида - той просто не знае, че е добър.
Имам възприятието, че всички някак доста се затваряме в себе си и не разрешаваме на другия да влезе в нас и да заживее в нас. Ерих Фром споделя, че това е дефиницията за обич - да позволиш на друго създание да живее в теб. Ние постоянно споделяме, че би трябвало да приемеш индивида подобен, какъвто е. За мен обаче да приемеш някого, значи да направиш компромис с нещата, които са разнообразни в него и ти не си склонен с тях. А когато възприемаш някого, ти го допускаш да заживее в теб. Пожелавам си хората да се възприемат такива, каквито са.
Какво Ви въодушевява?
- Всичко може да ме въодушеви - както страданието, по този начин и щастието. Вдъхновява ме индивидът, който е необхватен Космос.
Кристина Беломорска приключва НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ", компетентност " Режисура за трагичен спектакъл " и магистратура " История и актуалност на философията " в Софийски Университет " Св. Климент Охридски ". Номинирана е и печели премия " НАЙ-НАЙ-НАЙ " за постановка на НАТФИЗ през 2019 година,Водещ е на по " Дарик радио ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ