Чакащи артисти: Вълна отнесе стъпка в пясъка
Кристина Беломорска: „ Истината е, че желаех да стартира предаването си по различен метод, само че като актьор не мога да подмина новината за уволнението на Александър Морфов от Народния спектакъл.
Това към този момент не е въпрос на „ кой е крив и кой е прав “, не е въпрос „ кой какъв е и какъв не е “, нито към този момент е въпрос за политически убеждения и такъми, нито пък въпрос на морални полезности.
Всеки има своята истина, всеки носи своя кръст по този начин, както носи името си.
Това, което сме изгубили като хора, общество и актьори, е нашия център, нашия фокус и цел.
Аз имам вяра, че всеки от нас като актьор и човек желае и се стреми да основава изкуство, в което е заложил своята религия, усет и мяра.
Станка Цонкова и Вера Млечевска - създател Теа Нишков
Онова, над което би трябвало да помислим през днешния ден, е: за какво не можем да се възприемаме като такива, каквито сме, за какво не можем да влезем в разговор, макар своите другия, тъй като въпреки всичко ние имаме най-малко едно нещо, което ни сплотява – значимостта и смисъла в това изкуството да продължава да го има в тези форми, през които всички ние като самостоятелни и разнообразни едни от други актьори можем да сътворяваме. Вярвам, че колкото и утопично да звучи, ние като актьори и хоратрябва да си сложим свръхзадачата да го реализираме, или най-малко да се опитаме. “
„ Защовярвам, че може да отговорите от името на Вашите фотографии, те изпитаха потребност да проговорят, да бъдат видени 20 години, откакто за били снимани в Япония? “
Станка Цонкова – Уша: По простата причина, че имам чувството, и то освен мое, а някак и от въздуха се усеща, че в този момент е пристигнало времето за преоткриване на доста неща. И дори доста ми харесва Вашето предаване „ Чакащи актьори “, тъй като аз бих споделила „ дочакали актьори “, тъй като имаше един огромен интервал на тотална давност и никакъв интерес и към хора, и към нашето потомство, и това е една доста огромна болежка, тъй като има доста хора, които са непознати или забравени, а към този момент са си отишли. И аз мисля, че това, което се случва с мен, дължа, имам някакво свръх предпочитание, не задача – не обичам тази дума, да пазя тяхната памет. Мисля, че в това отношение времето за „ пре-откриване “ пристигна. А особено за нещата от Япония, просто не мисля, че имаше някакъв интерес, а това е заключено в нашата народопсихология „ какво ме интересува мен, че там някъде има някакви си други страни, какво вършат и какви са. Ние тук сме си най! “ Това беше тезата на моето потомство, по този начин ни бяха облъчвали, че сме велики във всичко и българинът е най-най. Мисля, че дочаках си времето.
Каква е ролята на куратора, с изключение на да бъде посредник сред публиката и актьора и да основава разговор сред двамата? Каква е неговата съществена цел?
Вера Млечевска: Много са задачите пред куратора. Първата е да сложи избрани трендове, общ дух на избрани хора или творби в някакъв исторически подтекст. В някакъв миг съм се интересувала от художници, които са работили през 80-те и 90-те години и Уша се е появяваше и в публикации, в клюки и разбирам, че подобен художник има, само че къде е в този момент, какво се е случило с нея. Исках да се свържа с Уша, тъй като тя отсъства от всички книги и подробни монографии, които съществуват, а това считам, че е необичайно. Изкуствоведът и кураторът би трябвало да препрочитат историята по друг метод, а освен да я преповтарят, тъй като тя може да бъде прочетена от друга позиция. Това е най-глобалното, гледайки картината от надалеч. Кураторът се сблъсква най-много с това да мери стената, да реши какъв брой творби ще се поберат, на кого ще се изпратят прес-съобщения, чисто организационни неща, сблъсква се и с всички ограничавания към една галерия, а за всички неща, в най-хубавия случай, актьорът не мисли и не би трябвало да мисли. Кураторът би трябвало да каже: Не можем да сложим всички твои творби, тъй като! “ Взима практични решения и в действителност той е значима част от една галерия, тъй като може да сложи акцента на друго място, само че значимото е да го прави елегантно.
Уша: Възникна като тематика от обществените медии, че има тотално недоумение какво е кураторът. Мисля, че е извънредно време да се формулира неговата роля и да се покаже равностойното му значение в взаимната работа по една галерия. Това е равностойна работа и в този смисъл е въпрос на разговор и на просвета на отношениятада се сработят тези две страни – единият е актьор, което е „ доста горда купа “, а пък другият е някакъв организатор – това съгласно обществените медии. А за мен кураторът е съавтор на актьора, тъй като той превежда неговото, в моя случай напълно персонално прекарване, той го синтезира и показва в облик на феновете. В самия развой на работа тези взаимоотношения са доста динамични, показателни са за това по какъв начин в името на нещо трето, на изложбата, хората би трябвало да се отнасят едни с други. В това отношение научих доста от Вера. В моята процедура не се бях сблъсквала с подобен вид взаимоотношения – креативен и човешки.
Чуйте целия диалог тук или в
Може да посетите изложбата на Станка Цонкова – Уша и Вера Млечевска в ТОПЛОЦЕНТРАЛА до 26 март в Бял клуб.
Вторник - Петък: 14:00 - 21:00 / Събота - Неделя: 12:00 - 21:00
Как и какво развива импро театъра в актьорската природа, с изключение на рефлективност, експедитивност и въображение?
Следвайте ни във,и
Това към този момент не е въпрос на „ кой е крив и кой е прав “, не е въпрос „ кой какъв е и какъв не е “, нито към този момент е въпрос за политически убеждения и такъми, нито пък въпрос на морални полезности.
Всеки има своята истина, всеки носи своя кръст по този начин, както носи името си.
Това, което сме изгубили като хора, общество и актьори, е нашия център, нашия фокус и цел.
Аз имам вяра, че всеки от нас като актьор и човек желае и се стреми да основава изкуство, в което е заложил своята религия, усет и мяра.
Станка Цонкова и Вера Млечевска - създател Теа Нишков
Онова, над което би трябвало да помислим през днешния ден, е: за какво не можем да се възприемаме като такива, каквито сме, за какво не можем да влезем в разговор, макар своите другия, тъй като въпреки всичко ние имаме най-малко едно нещо, което ни сплотява – значимостта и смисъла в това изкуството да продължава да го има в тези форми, през които всички ние като самостоятелни и разнообразни едни от други актьори можем да сътворяваме. Вярвам, че колкото и утопично да звучи, ние като актьори и хоратрябва да си сложим свръхзадачата да го реализираме, или най-малко да се опитаме. “
„ Защовярвам, че може да отговорите от името на Вашите фотографии, те изпитаха потребност да проговорят, да бъдат видени 20 години, откакто за били снимани в Япония? “
Станка Цонкова – Уша: По простата причина, че имам чувството, и то освен мое, а някак и от въздуха се усеща, че в този момент е пристигнало времето за преоткриване на доста неща. И дори доста ми харесва Вашето предаване „ Чакащи актьори “, тъй като аз бих споделила „ дочакали актьори “, тъй като имаше един огромен интервал на тотална давност и никакъв интерес и към хора, и към нашето потомство, и това е една доста огромна болежка, тъй като има доста хора, които са непознати или забравени, а към този момент са си отишли. И аз мисля, че това, което се случва с мен, дължа, имам някакво свръх предпочитание, не задача – не обичам тази дума, да пазя тяхната памет. Мисля, че в това отношение времето за „ пре-откриване “ пристигна. А особено за нещата от Япония, просто не мисля, че имаше някакъв интерес, а това е заключено в нашата народопсихология „ какво ме интересува мен, че там някъде има някакви си други страни, какво вършат и какви са. Ние тук сме си най! “ Това беше тезата на моето потомство, по този начин ни бяха облъчвали, че сме велики във всичко и българинът е най-най. Мисля, че дочаках си времето.
Каква е ролята на куратора, с изключение на да бъде посредник сред публиката и актьора и да основава разговор сред двамата? Каква е неговата съществена цел?
Вера Млечевска: Много са задачите пред куратора. Първата е да сложи избрани трендове, общ дух на избрани хора или творби в някакъв исторически подтекст. В някакъв миг съм се интересувала от художници, които са работили през 80-те и 90-те години и Уша се е появяваше и в публикации, в клюки и разбирам, че подобен художник има, само че къде е в този момент, какво се е случило с нея. Исках да се свържа с Уша, тъй като тя отсъства от всички книги и подробни монографии, които съществуват, а това считам, че е необичайно. Изкуствоведът и кураторът би трябвало да препрочитат историята по друг метод, а освен да я преповтарят, тъй като тя може да бъде прочетена от друга позиция. Това е най-глобалното, гледайки картината от надалеч. Кураторът се сблъсква най-много с това да мери стената, да реши какъв брой творби ще се поберат, на кого ще се изпратят прес-съобщения, чисто организационни неща, сблъсква се и с всички ограничавания към една галерия, а за всички неща, в най-хубавия случай, актьорът не мисли и не би трябвало да мисли. Кураторът би трябвало да каже: Не можем да сложим всички твои творби, тъй като! “ Взима практични решения и в действителност той е значима част от една галерия, тъй като може да сложи акцента на друго място, само че значимото е да го прави елегантно.
Уша: Възникна като тематика от обществените медии, че има тотално недоумение какво е кураторът. Мисля, че е извънредно време да се формулира неговата роля и да се покаже равностойното му значение в взаимната работа по една галерия. Това е равностойна работа и в този смисъл е въпрос на разговор и на просвета на отношениятада се сработят тези две страни – единият е актьор, което е „ доста горда купа “, а пък другият е някакъв организатор – това съгласно обществените медии. А за мен кураторът е съавтор на актьора, тъй като той превежда неговото, в моя случай напълно персонално прекарване, той го синтезира и показва в облик на феновете. В самия развой на работа тези взаимоотношения са доста динамични, показателни са за това по какъв начин в името на нещо трето, на изложбата, хората би трябвало да се отнасят едни с други. В това отношение научих доста от Вера. В моята процедура не се бях сблъсквала с подобен вид взаимоотношения – креативен и човешки.
Чуйте целия диалог тук или в
Може да посетите изложбата на Станка Цонкова – Уша и Вера Млечевска в ТОПЛОЦЕНТРАЛА до 26 март в Бял клуб.
Вторник - Петък: 14:00 - 21:00 / Събота - Неделя: 12:00 - 21:00
Как и какво развива импро театъра в актьорската природа, с изключение на рефлективност, експедитивност и въображение?
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ