Новият пакет на ЕЦБ ще включва още по-ниски лихви и компенсации за банките
Кристин Лагард ще застане отпред на ЕЦБ на 1 ноември, само че новите тласъци евентуално ще бъдат признати още през септември
© Jacky Naegelen Новият пакет тласъци на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да включва в допълнение събаряне на лихвите (0% в момента), политика на задържането им на историческото дъно за още по-дълъг интервал, както и обезщетения за банките поради страничните резултати от отрицателните лихви, написа Reuters. Агенцията се базира на свои вътрешни източници. За момента от ЕЦБ отхвърлят коментар по отношение на информацията.
Много от виновните за политиката на централната банка обмислят и връщането на всеобщо изкупуване на облигации, само че северните страни от еврозоната са срещу. Причината е, че при последната такава стратегия, която завърши преди по-малко от година, банката напечата общо 2.6 трлн. евро, които употребява, с цел да изкупува облигации на компании, тъй че да се завърти колелото на стопанската система.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В момента еврозоната и ЕЦБ са в тежка обстановка. Очакванията на съвсем всички институции са за още по-силно закъснение на растежа на стопанската система, до момента в който тази на Германия, най-голямата в Европа, към този момент е пред прага на криза. Проблемът обаче е, че ЕЦБ на процедура към момента е в спешен режим, останал от предходната криза в края на предишното десетилетие. Сега въпросът пред банкери и политици е какви спомагателни ограничения могат да бъдат взети, с цел да се смекчи удара.
Новото управление и остарялата обстановка
Кристин Лагард, определената за заместител на сегашния президент на ЕЦБ Марио Драги, би трябвало да поеме поста от 1 ноември. Според Reuters настроението в централната банка сега е, че не би трябвало да бъде употребен целия инструментариум, с който тя разполага, преди Лагард да поеме ръководството.
Лагард ще се срещне с към този момент остарели проблеми – несигурността към Brexit, изправените пред криза Германия и Италия, както и комерсиалният спор сред Съединени американски щати и Китай, който се отразява и на европейската стопанска система, тъй като Китай губи част от икономическия си растеж. Към този лист може да се добави, че при възможна договорка сред Съединени американски щати и Китай, която да постави завършек на войната, идващият фронт на администрацията на Доналд Тръмп съвсем несъмнено ще бъде предоговаряне на комерсиалните връзки с Европейския съюз.
Според източниците за момента предложенията варират в своята степен на тежест и последното решение ще бъде взето в седмицата преди 12 септември, когато е идващото съвещание на ЕЦБ. Една от най-големите полемики все още е тази за връщането на програмата за изкупуване на облигации, тъй като ЕЦБ към този момент наближава самоналожения си таван за отпечатване на пари. В случай, че програмата в действителност бъде върната, това съвсем несъмнено ще значи и в допълнение повдигане на тавана на сегашните правила, които споделят, че ЕЦБ не може да държи повече от една трета от облигациите на дадена страна.
© Jacky Naegelen Новият пакет тласъци на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да включва в допълнение събаряне на лихвите (0% в момента), политика на задържането им на историческото дъно за още по-дълъг интервал, както и обезщетения за банките поради страничните резултати от отрицателните лихви, написа Reuters. Агенцията се базира на свои вътрешни източници. За момента от ЕЦБ отхвърлят коментар по отношение на информацията.
Много от виновните за политиката на централната банка обмислят и връщането на всеобщо изкупуване на облигации, само че северните страни от еврозоната са срещу. Причината е, че при последната такава стратегия, която завърши преди по-малко от година, банката напечата общо 2.6 трлн. евро, които употребява, с цел да изкупува облигации на компании, тъй че да се завърти колелото на стопанската система.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В момента еврозоната и ЕЦБ са в тежка обстановка. Очакванията на съвсем всички институции са за още по-силно закъснение на растежа на стопанската система, до момента в който тази на Германия, най-голямата в Европа, към този момент е пред прага на криза. Проблемът обаче е, че ЕЦБ на процедура към момента е в спешен режим, останал от предходната криза в края на предишното десетилетие. Сега въпросът пред банкери и политици е какви спомагателни ограничения могат да бъдат взети, с цел да се смекчи удара.
Новото управление и остарялата обстановка
Кристин Лагард, определената за заместител на сегашния президент на ЕЦБ Марио Драги, би трябвало да поеме поста от 1 ноември. Според Reuters настроението в централната банка сега е, че не би трябвало да бъде употребен целия инструментариум, с който тя разполага, преди Лагард да поеме ръководството.
Лагард ще се срещне с към този момент остарели проблеми – несигурността към Brexit, изправените пред криза Германия и Италия, както и комерсиалният спор сред Съединени американски щати и Китай, който се отразява и на европейската стопанска система, тъй като Китай губи част от икономическия си растеж. Към този лист може да се добави, че при възможна договорка сред Съединени американски щати и Китай, която да постави завършек на войната, идващият фронт на администрацията на Доналд Тръмп съвсем несъмнено ще бъде предоговаряне на комерсиалните връзки с Европейския съюз.
Според източниците за момента предложенията варират в своята степен на тежест и последното решение ще бъде взето в седмицата преди 12 септември, когато е идващото съвещание на ЕЦБ. Една от най-големите полемики все още е тази за връщането на програмата за изкупуване на облигации, тъй като ЕЦБ към този момент наближава самоналожения си таван за отпечатване на пари. В случай, че програмата в действителност бъде върната, това съвсем несъмнено ще значи и в допълнение повдигане на тавана на сегашните правила, които споделят, че ЕЦБ не може да държи повече от една трета от облигациите на дадена страна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ