Кристииян Мир. сн Дойче Веле Първа е Норвегия, последна -

Кристииян Мир. сн Дойче Веле

Първа е Норвегия, последна - Северна Корея. А еврочленката България освен не съумява да се класира някъде по средата, само че даже още повече пропада: потискащо 111-то място за страната в новия показател на медийната независимост. Изпълнителният шеф на " Репортери без граници " Кристиан Мир, който добре познава медийната обстановка в България, разяснява в изявление за Дойче веле тазгодишното класиране на страната:

Г-н Мир, преди година България леко усъвършенства позицията си в класацията на „ Репортери без граници " за медийната независимост, само че все пак се оказа още веднъж на последно място измежду страните от Европейски Съюз - на потискащата 109-та позиция в международен мащаб. Какво е ситуацията тази година?

България си остава на последно място измежду страните от Европейски Съюз, като още веднъж утежни позицията си - в актуалната ранглиста е на 111-то място.

А по какъв начин наподобява това 111-то място спрямо позициите на други средно- и източноевропейски страни от Европейски Съюз, само че и на балканските съседи?

Най-напред би трябвало да кажа, че в международен мащаб цяла Европа най-силно губи позиции във връзка с медийната независимост. Сърбия е малко по-добре от България, на 76-то място, само че без значение от това трагично пропада с 10 места надолу. Сериозно се утежнява ситуацията с медийната независимост и в друга страна от района - членката на Европейски Съюз Унгария. Там това е наклонност към този момент от няколко години.

Точно преди една година с Вас още веднъж говорихме за медийната независимост в България. Тогава Вие посочихте най-много три негативни фактора: високата централизация на медии в едни и същи ръце, непрозрачната благосъстоятелност в медийния отрасъл и потреблението на рекламите като лост за пробутване на политически и стопански ползи. Има ли някаква смяна тази година?

За страдание съвсем нищо не се е трансформирало. Единствената смяна, която записват няколко емпирични проучвания, е обвързвана с едновременното влияние на тези три фактора. В резултат от това по едно и също време влияние доверието на българите в медиите е спаднало трагично. А откакто недоверието е толкоз солидно, медиите към този момент не могат да извършват изконната си функционалност.

А по какъв начин тъкмо се упражнява влияние върху медиите посредством рекламните бюджети?

Най-напред би трябвало да кажа нещо по принцип. В България, само че и в други страни, рекламният пазар е много стеснен, а медиите са прекомерно доста. Тоест, медиите по никакъв метод не могат да се устоят единствено посредством рекламни пари от частния бизнес. Конкретно за България през последните години се появиха някои журналистически следствия, да вземем за пример на Спас Спасов от " Капитал ", които демонстрират по какъв начин комуналните управляващи подписват контракти с локалните медии, които би трябвало да предизвикват позитивното отношение на жителите към съответните локални управляващи. И за това се заплащат пари. Според други изследвания, сходни трендове се следят и в медиите на един от най-големите медийни олигарси в България - Делян Пеевски.

В България все по-често се популяризират подправени вести и се водят оскърбителен акции в медиите. Такова най-малко е моето усещане. Какво демонстрират в това отношение експертните оценки на " Репортери без граници "?

Трябва да уточня, че аз имам проблем с понятието " подправени вести ". Башар Асад назова " подправени вести " информациите за изтезания в Сирия, а това компрометира самото разбиране, което, прочее, още преди този момент беше дискредитирано от Доналд Тръмп в неговото нахлуване против медиите. Затова и ние не използваме това разбиране в нашия отчет. Независимо от това обаче е реалност, че в България има акции за дискредитиране и очерняне, водени от представители на държавната власт. От страна на държавното управление на няколко пъти е имало мръсни акции. Мога да загатна да вземем за пример акцията в медиите на Делян Пеевски против създателите на осведомителния портал " Биволъ ", които бяха съществено оклеветени благодарение на частично изцяло измислени истории. И по този метод така да се каже бяха нарочени за " свободен отстрел " в България. Има и други сходни образци, когато по самодейност на своите притежатели избрани медии популяризират неистини и оклеветяват публицисти. В този смисъл това в действителност може да се назова " подправени вести ".