Кристиан Шмид, върховен представител за Босна и Херцеговина и международен

...
Кристиан Шмид, върховен представител за Босна и Херцеговина и международен
Коментари Харесай

Задава ли се Афганистан и на Балканите?

Кристиан Шмид, висш представител за Босна и Херцеговина и интернационален наблюдаващ на мира в страната, неотдавна предизвести, че в случай че интернационалната общественост не ограничи заканите за сепаратистки ограничения от страна на босненските сърби, дребната страна от Западните Балкани може да се изправи пред най-тежката " екзистенциална опасност в следвоенния интервал ".

Докладът му трябваше да бъде прочетен пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че след напън от страна на Русия той беше свален от дневния ред, написа БГНЕС.

Човекът, който стои зад рецесията, е водачът на босненските сърби Милорад Додик, който е член на тристранното председателство - институция, която той интензивно се пробва да отслаби, макар че се употребява от преимуществата на позицията. Додик заплашва да възвърне Босненската сръбска войска, която беше приета от Международния углавен арбитражен съд за главната конструкция, виновна за всеобщите зверства, в това число известния геноцид в Сребреница, при който бяха екзекутирани над 8000 бошняшки мюсюлмански мъже и момчета, а телата им бяха заровени в всеобщи гробове.

През 1995 година в Охайо беше подписано Дейтънското спокойно съглашение, което постави завършек на кървавата война, траяла три години и половина. С течение на времето обаче това спокойно съглашение ускори разделянето. Следвоенна Босна и Херцеговина е административно разграничена на две единици - Република Сръбска и Федерация. Населението на първата е най-вече от босненски сърби, а на втората - най-вече от бошняци и босненски хървати. Правителството на държавно равнище, в началото много едва, е укрепено през годините, най-много благодарение на напън от страна на Съединени американски щати и Европейския съюз посредством Службата на висшия представител. В началния интервал всичко изглеждаше добре. Икономическата и политическата обстановка се развиваше постепенно в позитивна посока. Извършителите бяха задържани и съдени за закононарушенията си. Членството в Европейски Съюз и НАТО изглеждаше близко. Поне по този начин се говореше.

През 2006 година настъпи основен поврат. Британският висш представител Пади Ашдаун напусна поста си. Бяха извършени общи избори, на които политическият водач от времето на войната Харис Силайджич беше определен за бошняшки член на тристранното председателство, а Милорад Додик стана министър-председател на Република Сръбска. Силайджич води акция за унищожаване на сръбския ентитет, а Додик - за самостоятелност. Това беше политически печеливш вид и акциите им взаимно се доведоха до власт посредством изразителност на разделянето. През последните 15 години Додик продължава да господства на политическата сцена, като продължава да поддържа същите тези, което докара до застой в развиването на Босна директно след войната.

Междувременно възходът на извънредно десните нативистки идеологии и ислямофобията в Европа и в международен мащаб даде на босненските сръбски водачи идеална опция да дехуманизират бошняците. Като ги назова " радикали ", които желаят " мюсюлманска страна ", босненският сръбски истаблишмънт се заигра със страховете на все по-големия брой десни популисти на Запад. Босненците, които са най-вече демократични и промотират Босна и Херцеговина като световна страна, бяха подценени, като вместо това страната беше показана като " терористичен " център, безвреден парадайс както за бойци, по този начин и за незаконни мигранти.

Настоящата рецесия, която се разпростира в Босна, както и реториката, припомнят за 90-те години на предишния век. Военните интервенции на босненските сърби се състоят главно от всеобщи затвори, всеобщи изтезания, всеобщи изнасилвания и всеобщи гробове. Последната изразителност, дружно с общата политическа обстановка в международен и районен мащаб, провокира боязън измежду жителите на Босна и Херцеговина.

Предприемайки стъпки към по-нататъшно намаляване на държавните институции, Додик построява съюзи с автократи в Европа. През септември тази година на Четвъртата среща на върха по демографските въпроси в Будапеща участваха водачи на натовски страни със специфичното присъединяване на някогашния вицепрезидент на Съединени американски щати Майк Пенс.

Додик също участва. Той зададе въпрос на присъстващите: " Кой ще живее в Европа след 50 години? Ще има ли европейци? Аз пребивавам в район единствено на четири часа и половина отсам, където мигранти идват от Близкия изток. Смятате ли, че това е надалеч от Европа? Не, не е. "

Това демонстрира, че Додик се пробва да изнесе рисковата си изразителност оттатък границите на Босна. Неотдавнашните му решения провокират безпокойствие измежду босненските жители и интернационалните наблюдаващи. Заплахите за евентуално разединение на образуванието Република Сръбска съставляват сериозен риск за сигурността в района с рискови дълготрайни последствия. Те също по този начин съставляват скрита опасност за несръбските жители, живеещи в това образувание, в това число оживелите от геноцида в Сребреница, босненци, босненски хървати и голям брой малцинства.

Дейтънското съглашение бе ръководено от администрацията на Клинтън. Време е администрацията на Байдън да се намеси и да поддържа съдружниците си в Босна и Херцеговина, както и да поддържа мира и личното си завещание. В противоположен случай Босна и Херцеговина може да се трансформира в нов Афганистан. /БГНЕС

--------------------------------------------------------

Хикмет Карчич за " Нюзуик "

Авторът на разбора е откривател на геноцида в Сараево, Босна и Херцеговина, и създател на идната книга " Измъчване, оскърбление, ликвидиране: Вътре в системата от лагери на босненските сърби " (University of Michigan Press, 2022 г.). Той е старши теоретичен помощник в Института за тактики и политики " Нюлайнс " във Вашингтон, окръг Колумбия
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР