Тя осинови сираче без нос, намерено на бунището: Запознайте се с жената, която промени живота на пет момичета от Индия
Кристен Грей Уилямс e на 39 години, когато взема решение да си осинови бебе. „ Винаги съм мечтала да бъда майка и единствено тъй като нямах сътрудник, не желаех да пропусна този късмет “, споделя жителката на Синсинати в изявление пред Humans of Bombay.
Въпреки че е измъчвана от подозрения дали е редно да бъде самотна майка, Уилямс скоро осъзнава, че всяко дете би било по-щастливо в дом, заобиколено от любов, в сравнение с в сиропиталище.
Фактът обаче, че е „ сама жена “ лимитира нейните благоприятни условия в родината ѝ. Това принуждава американката да изследва по какъв начин стоят нещата с интернационалните осиновявания. „ Кандидатствах в Непал, платих 28 000 $ и даже ме одобриха, само че когато Държавният департамент на Съединени американски щати спря осиновяванията от Непал, бях с разрушено сърце “, разкрива тя.
След като губи парите, които била вложила, Кристен Уилямс се моли за знамение. И то се случва - в деня, в който тя получава позвъняване от организация за осиновяване в Индия, откъдето ѝ споделят, че е получила позволение за осиновяване от страната, само че единствено в случай че осинови дете със специфични потребности.
Първоначално новината, че би трябвало да осинови дете с потребности, я разстроила. Скоро по-късно телефонът на Кристен позвънял още веднъж – на линията насреща била майка ѝ. „ Поех надълбоко мирис и споделих: „ Мамо, ще бъда майка на особено бебе! “ В тази част от секундата бях взела решението си “, споделя Уилямс пред изданието.
Две седмици по-късно учителката от Синсинати се натъква на профила на Муни – 5-годишно момиче с огромен белег на челото, което имало проблеми с държанието заради малтретиране от страна на предходни настойници. Тя обаче имала усмивка, която мощно „ раздрусала “ Уилямс и тя на момента решила да я осинови.
Муни стъпва на американска земя точно на Свети Валентин през 2013 година, а връзката с новата ѝ майка пораства от ден дневно. Докато гледа по какъв начин Муни пораства, Уилямс осъзнава, че не желае тя да бъде самотно дете и взема решение да се приготви за второ осиновяване.
„ Обичам да бъда майка на моите девойки и в случай че можех да накарам повече деца да бъдат наричани "дъщери " и "синове " вместо "сираци ", животът ми щеше да бъде цялостен! “ отбелязва Уилямс.
В рамките на идващите две години дребното семейство на Кристен нараства с още две деца – към него се причисляват Мохини и Сонали – две прелестни момиченца от Индия.
С течение на времето идва ред и на дребната Дурга – момиченце с тежка орис още от раждането си. Открили я в бунище, на което тя живеела от много време. Лицето на детето било в извънредно положение. Дурга съвсем била лишена от носа си, евентуално по виновност на насекомите и уличните кучета, против които новороденото момиченце било изцяло беззащитно.
Скоро Муни претърпяла интервенция и в този момент тя има единствено незабележима тънка линия на челото, а на Дурга -Кристен решила да направи интервенцията в по-късна възраст, когато момичето се оформи изцяло, като към този момент то се сдобило единствено с преносима естетична протеза, с която не се разграничава от връстниците си.
Междувременно, поради потребността от повече приходи, Кристен сменя работата си на преподавател с тази на чиновник по недвижими парцели. Отглеждането на четири девойки на учителска заплата се оказало не толкоз елементарно, колкото очаквала, признава щастливата майка. В последна сметка тя почнала да работи от у дома, с цел да бъде колкото се може по-близо до децата си, до момента в който те порастват.
През януари 2020 година Уилямс осиновява петата си щерка – Снигда – момиченце, родено със синдрома на Даун., което допира сърцето на Кристен още при първата им среща. "Снигда към момента се приспособява; малко е мъчно да общуваш с нея, само че към този момент имаме прогрес! ", споделя Уилямс.
За Кристен Грей Уилямс най-голямото благополучие е да види фамилията си да разцъфтява. „ Обичам да виждам девойките си усмихнати и спокойни! Винаги им споделям, че хората ще идват и ще си отиват, само че сестринството е за цялостен живот “, споделя още тя.
„ Започнах да сътворявам и нареждам тази щастлива фамилна мозайка, когато бях на 39, на 51 мозайката е приключена. 12 години! Тези 12 години постоянно ще бъдат свещени за мен, тъй като през това време и петте ми дъщери откриха пътя си вкъщи. “
Трогателната история печели сърцата на милиони консуматори в обществените мрежи. „ Каква страхотна жена, оставам без думи от нейната безкористна обич и отдаденост “, разясняват разчувствани консуматор на обществените мрежи.
Така наподобяват осиновените девойки на Кристен през днешния ден. Погледнете единствено тези очарователни благи дами - те просто сияят от благополучие. А това, което е направила и продължава да прави за тях дамата, дала най-важното в живота им - своята обич и грижи, е почтено за реверанс!
Въпреки че е измъчвана от подозрения дали е редно да бъде самотна майка, Уилямс скоро осъзнава, че всяко дете би било по-щастливо в дом, заобиколено от любов, в сравнение с в сиропиталище.
Фактът обаче, че е „ сама жена “ лимитира нейните благоприятни условия в родината ѝ. Това принуждава американката да изследва по какъв начин стоят нещата с интернационалните осиновявания. „ Кандидатствах в Непал, платих 28 000 $ и даже ме одобриха, само че когато Държавният департамент на Съединени американски щати спря осиновяванията от Непал, бях с разрушено сърце “, разкрива тя.
След като губи парите, които била вложила, Кристен Уилямс се моли за знамение. И то се случва - в деня, в който тя получава позвъняване от организация за осиновяване в Индия, откъдето ѝ споделят, че е получила позволение за осиновяване от страната, само че единствено в случай че осинови дете със специфични потребности.
Първоначално новината, че би трябвало да осинови дете с потребности, я разстроила. Скоро по-късно телефонът на Кристен позвънял още веднъж – на линията насреща била майка ѝ. „ Поех надълбоко мирис и споделих: „ Мамо, ще бъда майка на особено бебе! “ В тази част от секундата бях взела решението си “, споделя Уилямс пред изданието.
Две седмици по-късно учителката от Синсинати се натъква на профила на Муни – 5-годишно момиче с огромен белег на челото, което имало проблеми с държанието заради малтретиране от страна на предходни настойници. Тя обаче имала усмивка, която мощно „ раздрусала “ Уилямс и тя на момента решила да я осинови.
Муни стъпва на американска земя точно на Свети Валентин през 2013 година, а връзката с новата ѝ майка пораства от ден дневно. Докато гледа по какъв начин Муни пораства, Уилямс осъзнава, че не желае тя да бъде самотно дете и взема решение да се приготви за второ осиновяване.
„ Обичам да бъда майка на моите девойки и в случай че можех да накарам повече деца да бъдат наричани "дъщери " и "синове " вместо "сираци ", животът ми щеше да бъде цялостен! “ отбелязва Уилямс.
В рамките на идващите две години дребното семейство на Кристен нараства с още две деца – към него се причисляват Мохини и Сонали – две прелестни момиченца от Индия.
С течение на времето идва ред и на дребната Дурга – момиченце с тежка орис още от раждането си. Открили я в бунище, на което тя живеела от много време. Лицето на детето било в извънредно положение. Дурга съвсем била лишена от носа си, евентуално по виновност на насекомите и уличните кучета, против които новороденото момиченце било изцяло беззащитно.
Скоро Муни претърпяла интервенция и в този момент тя има единствено незабележима тънка линия на челото, а на Дурга -Кристен решила да направи интервенцията в по-късна възраст, когато момичето се оформи изцяло, като към този момент то се сдобило единствено с преносима естетична протеза, с която не се разграничава от връстниците си.
Междувременно, поради потребността от повече приходи, Кристен сменя работата си на преподавател с тази на чиновник по недвижими парцели. Отглеждането на четири девойки на учителска заплата се оказало не толкоз елементарно, колкото очаквала, признава щастливата майка. В последна сметка тя почнала да работи от у дома, с цел да бъде колкото се може по-близо до децата си, до момента в който те порастват.
През януари 2020 година Уилямс осиновява петата си щерка – Снигда – момиченце, родено със синдрома на Даун., което допира сърцето на Кристен още при първата им среща. "Снигда към момента се приспособява; малко е мъчно да общуваш с нея, само че към този момент имаме прогрес! ", споделя Уилямс.
За Кристен Грей Уилямс най-голямото благополучие е да види фамилията си да разцъфтява. „ Обичам да виждам девойките си усмихнати и спокойни! Винаги им споделям, че хората ще идват и ще си отиват, само че сестринството е за цялостен живот “, споделя още тя.
„ Започнах да сътворявам и нареждам тази щастлива фамилна мозайка, когато бях на 39, на 51 мозайката е приключена. 12 години! Тези 12 години постоянно ще бъдат свещени за мен, тъй като през това време и петте ми дъщери откриха пътя си вкъщи. “
Трогателната история печели сърцата на милиони консуматори в обществените мрежи. „ Каква страхотна жена, оставам без думи от нейната безкористна обич и отдаденост “, разясняват разчувствани консуматор на обществените мрежи.
Така наподобяват осиновените девойки на Кристен през днешния ден. Погледнете единствено тези очарователни благи дами - те просто сияят от благополучие. А това, което е направила и продължава да прави за тях дамата, дала най-важното в живота им - своята обич и грижи, е почтено за реверанс!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ