Кресненското село Влахи се е превърнало във феодално владение на

Кресненското село Влахи се е трансформирало във феодално притежание на българските зелени деятели и техните неправителствени организации, в което те правят разнообразни действия със съмнителна правда. 

Село Влахи, което се намира в Кресненското дефиле, се намира базата на деятелите от коалиция „ За да остане природа в България “ , а инспекция демонстрира, че доста от известните български еколози са притежатели на парцели и обитават през огромна част от годината точно в кресненското село.

В центъра на селото, по европрограма, е издигната голяма постройка, която е наречена " Учебен център за едри хищници " . С пари от публични поръчки  пък е купена постройката на бившето учебно заведение, което е превърнато в „ Училище за природа “ , което се ръководи от едноименна неправителствена организация и разполага с ресторант и хотелска част.

Собственик на образователния център е „ Сдружение за дива природа Балкани “ . Зад тази частна неправителствена организация стои екологът Андрей Ковачев  – някогашен основен консултант на Борислав Сандов и Тома Белев  в по време на мандата им като министър и зам. министър в Министерството на околната среда и водите.

Начело на „ Сдружение за дива природа Балкани “ е Александър Дуцов . Той се изявява като специалист по вълци и мечки и работи с българския клон на швейцарската фондация WWF, който се ръководи от Веселина Кавръкова  – жена на някогашния заместител министър на околната среда и водите Тома Белев .  

Член на Управителният съвет на „ Сдружение за дивата природа Балкани “ е и Елена Цингарска . Тя е биолог и дружно с мъжът си Сидер Седевчев  – художник и зелен деятел, вършат сериозен бизнес във Влахи, употребявайки финансиране от еврофондове и националния бюджет.

В сдружението е и Андрей Ралев , който е един от учредителите на партия „ Зелено придвижване “ .

Всички те, както и доближените им, прекарват немалка част от времето си в селото, пребивавайки в къщи или обучителни центрове, благосъстоятелност на няколко неправителствени организации.

В селото живее и Димитър Василев – Велин  – най-големият жалбоподател против довършването на Автомагистрала Струма. Министерския консултант Андрей Ковачев също е притежател на парцел в региона.  

Както Еко Новини разкри, Велин и Ковачев са завели цели 8 каузи против Автомагистрала Струма  през Кренсенското дефиле единствено през месец март тази година.

Във Влахи целогодишно се подвизават и зелените функционери Петко Ковачев от НПО „ Институт за зелени политики “ и Петко Цветков  от българо-швейцарската фондация „ Биоразнообразие “.

Какъв е бизнесът на еколозите във Влахи?

Най-големият бизнес  на еколозите е осъществяване на стратегии за реинтодукция на черни и белоглави лешояди в региона на Кресненския пролом. Поръчките се извършват от „ Зелени Балкани “, „ Дивият фонд за флора и фауна “ и още няколко зелени организации. Финансирането на тези действия е от програма  “LIFE ”  на Европейския съюз и националния бюджет. Стойността на плановете за интервала 2015-2022 година е над 10 милиона лв. , или около 350 000 евро на двойка лешояди.

Цялата стратегия е с съвсем нулев резултат - една част от птиците, купените от Испания, са напуснали региона и се преместили да гнездят в Македония, Сърбия и Гърция. Други са отлетели за Израел.

Около развъждането на лешоядите има и престъпен детайл - еколозите настояват, че 17 птици са били съзнателно отровени от локалните. Те обаче отхвърлят и настояват, че когато зелените почнали опитите за реитродуциране на лешояди, те предизвестили еколозите, че в региона няма нужната хранителна база за тези огромни птици.

Действително преди 50-60 години там се виждали гнездящи лешояди, само че тогава е имало големи стада от крави и овце, които излизали на паша. Тогава животновъдите не събирали умрелите животни, а ги оставяли на мършоядите - птици, чакали и вълци. Днес обаче тези условия не съществуват. Животните са доста малко, а поради санитарните условията се дават на екарисажи след гибелта им.

Дори тези повече от 10 милиона да бъдат изхарчени целево, в региона през днешния ден няма условия, които да накарат птиците да останат и да се открият в България, защото няма храна.

Освен опитите за реитродуциране  на лешояди, зелените развиват сериозен бизнес с образования, лекции, семинари и конференции. През последните години са проведени над 40 такива във Влахи. Всичките финансирани по европейски и национални стратегии. Парите идват от  " Програма за поддръжка на неправителствени организации в България "  по Финансовият механизъм на европейското икономическо пространство. Усвоени са стотици хиляди.

Пари еколозите изкарват и от  учебния център за едри хищници. Така се споделя и едноименната фондация, която усвоява парите по публични поръчки.  

Отделно еколозите отглеждат  и овце, крави, коне и расови каракачански кучета - единствено те са над 50. Голяма част от " учебното заведение " е превърнато в сеновал за плява и сено за храна на стадата, благосъстоятелност на зелените.

За прикритие на стопанската  и комерсиална активност отглеждат една мечка е един вълк. Дивите животни, които наподобяват много зле, са затворени зад ръждясали решетки, а на оградата пред седи отрязано пластмасово шише за дарения. Те се занимават и с търговия  на недвижими парцели. Еколозите  купуват къщи, реновират ги по евро стратегии и ги употребяват за персонален бизнес. Използвайки обстоятелството, че имат парцели в региона на Кресна, зелените Андрей Ковачев, Димитър Василев-Верин и други деятели провеждат митинги против довършването на Автомагистрала Струма, преставайки се за локални поданици, заблуждавайки обществото и медиите, че хората от Кресна не желаят автомагистрала.