Крепостта Русокастро – една загадка в развитие
Крепостта Русокастро продължава да буди интереса на откриватели. През предходната година тя беше обет на проучвате от страна на археолозите от Регионален исторически музей Бургас. Разкопките са спонсорирани от Министерство на културата и Община Камено, на чиято територия се намира крепостта.
48 метра от западната крепостна стена са проучени изцяло . В част от нея е открита ранновизантийска крепостна стена необятна два метра. Археолозите откриха и две нови кули с разнообразни форми. Едната с правоъгълен проект по протежението на западната крепостна стена, а другата северозападно от северния завършек на цитаделата. Последната е свършек на новоразкрита крепостна стена – мустак и е дълга осем метра.
Бойната кула е кръгла, с диаметър 5.3 метра и непокътната височина малко над един метър. Датирана е от първа половина на XIII век. От същото време са и постройката с пилони от зидани каменни стълбове и цитаделата на крепостта.
Друго забавно изобретение, направено през 2018 година, е откъс от конусовиден предмет от ахат , който е стругован, с отвор през тялото. От монетите са открити излъчвания на цар Иван Александър, цар Тодор Светослав, султан Мурад I, Шарл I Анжуйски, Гийом II Вилардуен, дожът Джовани Дандоло, на Палелозите до Андроник III, римски и ранновизантийски монети, както и фолиси от XI век.
„ Запазената височина на архитектура е по-голяма от тази в Царевец, тъй че този обект може да се трансформира във втори Царевец. Нашето предпочитание е да реставрираме напълно един откъс от крепостта, като стената бъде възобновена на височина до 10-11 метра - такава, каквато е била през Средновековието. Това ще бъде направено с истинските материали - всеки един камък от градежа е непокътнат, тъй че и дума не може да става за някаква бутафория " - съобщи Милен Николов, шеф на РИМ-Бургас и началник на изследванията в Русокастро.
Работата на археолозите продължава и през 2019 година. Те ще се съсредоточат върху цялостното изследване на цитаделата на крепостта Русокастро. Очакванията на експертите са, да се удостовери хипотезата, че Русокастро е бил палат на българския цар Иван Асен.
48 метра от западната крепостна стена са проучени изцяло . В част от нея е открита ранновизантийска крепостна стена необятна два метра. Археолозите откриха и две нови кули с разнообразни форми. Едната с правоъгълен проект по протежението на западната крепостна стена, а другата северозападно от северния завършек на цитаделата. Последната е свършек на новоразкрита крепостна стена – мустак и е дълга осем метра.
Бойната кула е кръгла, с диаметър 5.3 метра и непокътната височина малко над един метър. Датирана е от първа половина на XIII век. От същото време са и постройката с пилони от зидани каменни стълбове и цитаделата на крепостта.
Друго забавно изобретение, направено през 2018 година, е откъс от конусовиден предмет от ахат , който е стругован, с отвор през тялото. От монетите са открити излъчвания на цар Иван Александър, цар Тодор Светослав, султан Мурад I, Шарл I Анжуйски, Гийом II Вилардуен, дожът Джовани Дандоло, на Палелозите до Андроник III, римски и ранновизантийски монети, както и фолиси от XI век.
„ Запазената височина на архитектура е по-голяма от тази в Царевец, тъй че този обект може да се трансформира във втори Царевец. Нашето предпочитание е да реставрираме напълно един откъс от крепостта, като стената бъде възобновена на височина до 10-11 метра - такава, каквато е била през Средновековието. Това ще бъде направено с истинските материали - всеки един камък от градежа е непокътнат, тъй че и дума не може да става за някаква бутафория " - съобщи Милен Николов, шеф на РИМ-Бургас и началник на изследванията в Русокастро.
Работата на археолозите продължава и през 2019 година. Те ще се съсредоточат върху цялостното изследване на цитаделата на крепостта Русокастро. Очакванията на експертите са, да се удостовери хипотезата, че Русокастро е бил палат на българския цар Иван Асен.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ