Средновековни български крепости: Крепостта Червен
Крепостта Чѐрвен е ситуирана до едноименното село Червен – на 55 км. от град Русе. По време на Второто българско царство (12-14 век), в средновековният български град се е развивала културна, военна и църковна активност с голямо значение за царството.
Първоначално по тези земи са ходели траките – към ХІІ-VІ в. прочие н. е. След тях местността била заселена от римляните – те пристигнали през I век след Христа. През VІ век, когато управлявал византийския император Юстиниан била издигната ранновизантийска цитадела, която след време била превзета от прабългарите. След въстанието на братята Асен и Петър, Червен става боен и културен център и е с извънредно значимо значение за Северна България. Векове по-късно, през 1235 година градът се трансформирал в седалище на Средновековната българска Червенска митрополия, с което смисъла му още повече се усилва. През 14 век площта, която заема града надвишава 1,8 km². За жал ориста на крепостта не е по-различна от тази на останалите български замъци по това време – с идването на османците през 14 в. и последвалата разрушителна инвазия, тя е превзета и разрушена. Постепенно Червен изгубил смисъла си на религиозно средище, а остарялата цитадела изцяло опустяла. Няма по какъв начин да бъдем сигурни, само че съгласно легендите и избрани исторически източници се твърди, че множеството от жителите на процъфтяващият през Средновековието град са мигрирали към населено място, наречено от римляните Сексагинта Приста, Русчук по време на османското господство или през днешния ден познато като град Русе.
За пръв път крепостта е упомената в апокрифното „ Сказание на оракул Исай “ през XI в. В него на старобългарски език е написано следното: „ цар на име Гега с название Оделян, основал в земята българска градовете Червен, Несебър и Щип ”. Други източници за Червен са Бориловия синодик – там са изброени имената на трима червенски митрополити и написаното през втората половина на XIV век житие на Теодосий Търновски. В поемата па Мануил Фил, Червен е упоменат и във връзка похода на византийския военачалник Михаил Дука Глава Тарханиот против българския цар Ивайло.
Черни Лом огражда крепостта от три страни. Разположена над висок скален хълм сред скалистите крайбрежия и извивки на врязаната котловина на реката, крепостта има извънредно разположение. Теренът е посипан със скали, достигащи височина от 100 м – той е най-достъпен от изток, където гладко се слива с околния терен. Каква по-добра отбрана за града от самата природа? И макар многочислените преимущества, въпреки всичко крепостта е укрепена със уреди – кое от кое по-сложни и внушаващи боязън. Това още повече асъдействало Червен да се трансформира във значим боен център, имащ за цел да пази тогавашната столица Търново от нападения, идващи от север. Спецификата на терена довела до обособяването на две елементи – същинския град и цитаделата. Цитаделата била извънредно добре предпазена – намирала се там, където в миналото била ситуирана остарялата византийска цитадела, в най-труднодостъпната част на рида. На запад от нея се простирал същинският град, защитаван от висока крепостна стена. В северния завършек на стената била ситуирана крепостна врата, защитавана от две кули. Широчината на портата достигала 2,50, до момента в който самата стена стигала до 3 м. и била подсилена с 3 четвъртити бойни кули.
Докато западната част била най-добре укрепена, дребен сектор от юг бил единствената част, която не била компактно оградена със стени. Системата на отбрана работила по следния метод – на изток крепостните уреди и цитаделата се обединявали и по този начин се образувала солидна укрепителна система. Външният град заемал подножието на скалистия хълм. На най-високото място на рида се разполагал болярския замък, заемащ повърхност от 2,5 дка, а насреща се намирали руините на строената по пример на Търновската архитектурна школа катедрала на Доростоло-Червенския митрополит. Балдуиновата кула във Велико Търново е възобновена точно по пример на непокътнатата средновековна кула, върху чиито основи се намира църквата. Интересно, нали? Характерно за времето на Втората българска страна, за построяването на крепостните стени на Червен са употребявани дребни ломени камъни и бял хоросан за заварка.
Останки от крепостта Червен. Снимка: Уикипедия
Първите разкопки на мястото са извършени през 1910-1911 година от проф. Васил Златарски, а след 1961 година те към този момент са непрекъснати и не престават и до в този момент. Открити са огромен средновековен замък, крепостни стени, два подземни тунела, 18 църкви, обществено-административни здания, остатъци от жилищни здания, работилници, улици. Благодарение на откритите през 1952 година работилници с вградени в скалата дълбоки крушовидни пещи за размразяване на желязо и огромното количество желязна шлака разбираме, че най-вероятно там се е провеждала металургична дейност, може би на база дребните количества лимонитни руди в региона. Откритите многочислени стоманени оръжия като стрели, копия, пластини от ризници, шпори, както и оръдия на труда – длета, подкови, мотики, сърпове, свредла, ножове и други също навеждат на мисълта, че средновековният град е бил напреднал в тази област.
Червен е разгласен за Национален археологически резерват. Освен това се подрежда измежду най-значимите забележителности с построена инфраструктура в страната. Туристите харесват мястото, археолозите го обожават. А ние ви съветваме безусловно да го посетите.
Автор: Божидара Иванова
