Кредитът към днешна дата е погасен, а обезпечението заличено, посочват

Кредитът към днешна дата е погасен, а обезпечението заличено, показват от Българска народна банка.

© Цветелина Белутова Още по тематиката
Температурният сензор на Българска народна банка

Централната банка сигнализира, че банките натрупат повтаряем риск, поради което скоро може да им наложи още един финансов буфер
31 авг 2018
Българска народна банка стяга надзора за свързани лица

Световната банка и МВФ приветстват концепцията на регулатора за в допълнение финансово условие за банки, нарушаващи лимитите за огромни експозиции
7 юли 2017 Съобщенията на Българска народна банка постоянно са енигматични за необятната аудитория. Първото по рода си (и не доста елементарно за разкриване ) известие за наложена административна глоба от страна на институцията от август 2018 година обаче е обективно неразгадаемо и за експерти. В него се споделя, че подуправителят на Българска народна банка, управляващ ръководство " Банков контрол " Димитър Костов е наложил имуществена глоба на банка за нарушаване на член 60, алинея 1 от Закона за кредитните институции. " Наказателното разпореждане, с което е наложена глобата, не е обжалвано, влезнало е в действие и наложената глоба е платена от глобената банка ", се споделя още.

И толкоз - няма нито име на провинилата се банка, нито размер на глобата, а цитираният член гласи " При даване на заеми банката не може да приема като поръчителство акции, издадени от нея или от свързани с нея лица. "

След като " Капитал " изпрати въпроси на Българска народна банка, от институцията разгласиха ново и уточняващо известие, в което се удостоверява неофициалната информация на вестника. А точно, че Българска народна банка е глобила Първа капиталова банка (ПИБ) с оптимално разрешените по закон 200 хиляди лева, тъй като " е приела, като част от обезпеченията по кредитна експозиция, залог върху издадени от нея акции ". Според два източника заемът е за 20 млн. евро и е бил провиснал на единия от главните акционери в ПИБ Ивайло Мутафчиев непосредствено като физическо лице.

Потайният заем

Целта на солидния заем за притежателя на 42.5% от капитала на банката Ивайло Мутафчиев не е известна, няма елементи за лихвата или други условия. Не е ясно и по кое време е подписан договорът, като в докладите на ПИБ за полугодието при информацията за покупко-продажби със свързани лица сходни размери не се следят, въпреки заемите за " лица, контролиращи и ръководещи банката " да нарастват от 750 хиляди лева на над 3 млн. лева

Предвид че глобата е наложена през август е допустимо заемът да е от юли и по тази причина да не е оповестен в доклада. Има и алтернатива да е подписан по-рано, само че да не е усвоен напълно и по тази причина в огромната си част да стои като конвенционален актив.

Другият неразбираем миг е дали с изключение на платената санкция е имало и други наложени ограничения по отношение на банката. Според един източник е имало такива, като надзорът е изискал промяната на обезпечението. За съществуването на добави ограничения приказва друга част от новото известие на регулатора: " Банката осведоми Българска народна банка, че към 10.10.2018 година заемът е погасен, а обезпечението заличено. "

От ПИБ също потвърдиха в отговор на изпратените въпроси, че глобата е платена и нарушаването е отстранено в период.

Освен това от отговорите на банката излиза наяве, че " виновните лица за позволения пропуск са глобени ", въпреки да не излиза наяве кои са те. По закон образуването на експозиции към акционер на банка става единствено след единомислещо утвърждение на управителния съвет, при авансово утвърждение от надзорния съвет на институцията, тъй че би трябвало цялото управление на ПИБ да е осведомено с проблема.

Потайният регулатор

Другият значителен въпрос, който остава, е за какво Българска народна банка през цялото време не е разкрила цялостната информация за наложената глоба, преди медийният интерес към тематиката. Според европейското законодателство и българският Закон за кредитните институции тя би трябвало да разгласява навреме като най-малко " информация за всички влезнали в действие наказателни постановления, с които са наложени санкции за нарушавания на закона, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по използването им, в това число за нарушаването, нарушителя, типа и размера на глобата ".

В първото известие от август част от тези реквизити очевидно липсват. Все отново законът дава опция да скрие, част от тях и да разгласява " в систематизиран тип ". Това обаче може да стане единствено в три случая. Първият е в случай че реши, че " публикуването на персонални данни за физическо лице, на което е наложена глоба, е прекалено ". Това е явно неупотребим доколкото санкцията е за юридическо лице.

Вторият е, че " публикуването би заплашило стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно произвеждане ". Доколкото производството е завършило тази догадка би могла да важи единствено в първата си част. Все отново е мъчно да се аргументира по какъв начин 200 хиляди лева санкция, пък било то и на банка обществено сдружение, би заплашила финансовите пазари.

Третата алтернатива е, че " публикуването би предизвикало несъразмерни вреди на засегнатите лица ". Текстът е много общ и би могъл да обоснове всяко скриване на информация, въпреки отново да не е ясно по какъв начин поради размера на санкцията биха се постигнали несъразмерни вреди.

А даже и за укриването на името на банката да има претекстове, не излиза наяве за какво не би трябвало да се оповестява и размера на глобата. По закон тя е в границите на 50-200 хиляди лева при първо нарушаване, като Българска народна банка е наложила оптималния размер. При наново нарушаване границите стават 200-500 хиляди лева.