Орбан реши да подчини и учените в Унгария
Крайнодясното антимигрантско държавно управление на унгарския министър председател Виктор Орбан ускори контрола си върху голям брой публични браншове, откакто пристигна на власт през 2010 година Министър-председателят към този момент оказа финансов напън върху самостоятелните медии, подложи на тормоз и стартира да полза с налози неправителствените организации, които работят по проблеми с миграцията, а в този момент пристигна ред да централизира научните изследвания.
Най-видният образец за дейностите на държавното управление в тази посока е Централноевропейският университет – англоезичният ВУЗ, учреден от американския милиардер с маджарски корени Джордж Сорос. Учебното заведение бе насила да реалокира активността си във Виена, откакто води дълга борба с държавното управление в Будапеща. Сега е на мушка унгарската Академия на науките, която наподобява, че е най-голямата цел на новия засилен държавен надзор. Академията се състои от свое общество от изтъкнати учени и интелектуалци, както и от необятна научна мрежа от 15 института и 150 проучвателен групи, като в тях влизат към 3000 научни служащи. Планът на държавното управление е тези институти да бъдат отделени от главната академия и да се сътвори държавен ръб, в който назначени от кабинета представители ще имат болшинство. Парламентът, който е доминиран от партията ФИДЕС на Орбан, одобри законопроект за това. Документът беше одобрен от 131 от депутатите в 199-местния парламент.
Унгарски държавни служители изясняват, че
кабинетът би трябвало да има думата,
когато става въпрос за потребление на държавно финансиране. „ Академията на науките е суверенна институция, само че не е независима от националните ползи... ”, съобщи външният министър на Унгария Петер Сярто на конференция. „ Очевидно е, че би трябвало да създадат проверки в браншове и направления, които са значими за бъдещата конкурентоспособност на страната. "
Критиците упорстват, че все по-авторитарният министър-председател Виктор Орбан в действителност се пробва да посегне на независимостта на научната общественост и да се снабди с лост за въздействие, с цел да заглушава опозиционните възгледи. Учените от академията считат, че държавните ограничения са наказване за рецензиите, отправени към кабинета на Орбан от сътрудниците им, занимаващи се със обществени науки. „ Никога не сме се страхували да подлагаме на критика държавното управление, в случай че проучване демонстрира, че дадени политики са проблематични ”, споделя Емеше Силаги, която координира институция, представляващо учени от академията. „ Нелибералното държавно управление към този момент реорганизира доста браншове и е ясно, че тази офанзива против академията се вписва в поредност от събития. ” Тя споделя, че голямо болшинство от чиновниците в академията са против държавните проекти и споделя, че биха употребявали „ всяка опция ”, с цел да се опитат да им попречат да влязат в деяние. След внасянето на законопроекта в Народното събрание в столицата Будапеща имаше огромни митинги.
Унгарският министър на търговията и промишлеността Ласло Палкович и в предишното подлага на критика академията, че има уклон към политиката. „ Работата на учените е да дават научни препоръки и рекомендации... В някои случаи академията се насочва към политическа активност, а това не е нейна работа ”, споделя той в изявление за проправителствен уеб страница предходната година. Палкович сподели, че импортираните от ръководеното от него ведомство ще обезпечат " систематизиране на ресурсите въз основа на резултатите " и ще покачат конкурентоспособността.
Според математика и началник на академията Ласло Ловаз обаче държавните
служители не разбират ролята на обществените науки.
Той счита, че рецензията е основателна, когато основаващо се на доказателства проучване е посочило, че водената от властта политика е неправилна. „ Изследванията, свързани със социология, стопанска система, политически науки, могат да бъдат сериозни във връзка с избрани политики, и съгласно мен е отговорност на държавното управление да се вслуша в рецензиите ”, съобщи той на конференция в главната постройка на академията, която се намира в центъра на Будапеща.
Ловаз предизвестява, че обществените науки евентуално ще се окажат най-засегнати от новите държавни проекти, само че естествените науки също ще пострадат, а вследствие на разтърсванията осъществяването на дълготрайните проучвателен планове и „ всички изследвания отвън държавните цели ще стане все по-сложно ”. Според него
доверието е разтърсено от нападателния и „ несъответствуващ ” метод,
по който държавното управление е провело диалози с академията. Той споделя, че първичното решение да се реформират финансите на академията е обсъждано с писма, разменяни по електронната поща преди година, а учените са имали разполагаем едвам 54 минути, в които да дават своя отговор.
Антонио Лоприено, който е началник на Европейската федерация на научните и филантропични академии, съобщи, че едно държавно управление би трябвало да дефинира главните параметри за разноските за проучвания, само че задачата на унгарския закон явно е да даде на властта „ неуместно равнище на елементи ” при контрола на изследванията. Според него дейностите на държавното управление в Будапеща са невиждани за страна от Европейски Съюз и са притеснителен знак за това, което властта и в други страни може да се опита да направи. „ Засега не сме виждали сходно нещо в друга страна, само че може да се случи там, където има популистки държавни управления, подценява се науката. Университетите и научните институти могат да бъдат взети на мушка ”, добавя Лоприено.
Най-видният образец за дейностите на държавното управление в тази посока е Централноевропейският университет – англоезичният ВУЗ, учреден от американския милиардер с маджарски корени Джордж Сорос. Учебното заведение бе насила да реалокира активността си във Виена, откакто води дълга борба с държавното управление в Будапеща. Сега е на мушка унгарската Академия на науките, която наподобява, че е най-голямата цел на новия засилен държавен надзор. Академията се състои от свое общество от изтъкнати учени и интелектуалци, както и от необятна научна мрежа от 15 института и 150 проучвателен групи, като в тях влизат към 3000 научни служащи. Планът на държавното управление е тези институти да бъдат отделени от главната академия и да се сътвори държавен ръб, в който назначени от кабинета представители ще имат болшинство. Парламентът, който е доминиран от партията ФИДЕС на Орбан, одобри законопроект за това. Документът беше одобрен от 131 от депутатите в 199-местния парламент.
Унгарски държавни служители изясняват, че
кабинетът би трябвало да има думата,
когато става въпрос за потребление на държавно финансиране. „ Академията на науките е суверенна институция, само че не е независима от националните ползи... ”, съобщи външният министър на Унгария Петер Сярто на конференция. „ Очевидно е, че би трябвало да създадат проверки в браншове и направления, които са значими за бъдещата конкурентоспособност на страната. "
Критиците упорстват, че все по-авторитарният министър-председател Виктор Орбан в действителност се пробва да посегне на независимостта на научната общественост и да се снабди с лост за въздействие, с цел да заглушава опозиционните възгледи. Учените от академията считат, че държавните ограничения са наказване за рецензиите, отправени към кабинета на Орбан от сътрудниците им, занимаващи се със обществени науки. „ Никога не сме се страхували да подлагаме на критика държавното управление, в случай че проучване демонстрира, че дадени политики са проблематични ”, споделя Емеше Силаги, която координира институция, представляващо учени от академията. „ Нелибералното държавно управление към този момент реорганизира доста браншове и е ясно, че тази офанзива против академията се вписва в поредност от събития. ” Тя споделя, че голямо болшинство от чиновниците в академията са против държавните проекти и споделя, че биха употребявали „ всяка опция ”, с цел да се опитат да им попречат да влязат в деяние. След внасянето на законопроекта в Народното събрание в столицата Будапеща имаше огромни митинги.
Унгарският министър на търговията и промишлеността Ласло Палкович и в предишното подлага на критика академията, че има уклон към политиката. „ Работата на учените е да дават научни препоръки и рекомендации... В някои случаи академията се насочва към политическа активност, а това не е нейна работа ”, споделя той в изявление за проправителствен уеб страница предходната година. Палкович сподели, че импортираните от ръководеното от него ведомство ще обезпечат " систематизиране на ресурсите въз основа на резултатите " и ще покачат конкурентоспособността.
Според математика и началник на академията Ласло Ловаз обаче държавните
служители не разбират ролята на обществените науки.
Той счита, че рецензията е основателна, когато основаващо се на доказателства проучване е посочило, че водената от властта политика е неправилна. „ Изследванията, свързани със социология, стопанска система, политически науки, могат да бъдат сериозни във връзка с избрани политики, и съгласно мен е отговорност на държавното управление да се вслуша в рецензиите ”, съобщи той на конференция в главната постройка на академията, която се намира в центъра на Будапеща.
Ловаз предизвестява, че обществените науки евентуално ще се окажат най-засегнати от новите държавни проекти, само че естествените науки също ще пострадат, а вследствие на разтърсванията осъществяването на дълготрайните проучвателен планове и „ всички изследвания отвън държавните цели ще стане все по-сложно ”. Според него
доверието е разтърсено от нападателния и „ несъответствуващ ” метод,
по който държавното управление е провело диалози с академията. Той споделя, че първичното решение да се реформират финансите на академията е обсъждано с писма, разменяни по електронната поща преди година, а учените са имали разполагаем едвам 54 минути, в които да дават своя отговор.
Антонио Лоприено, който е началник на Европейската федерация на научните и филантропични академии, съобщи, че едно държавно управление би трябвало да дефинира главните параметри за разноските за проучвания, само че задачата на унгарския закон явно е да даде на властта „ неуместно равнище на елементи ” при контрола на изследванията. Според него дейностите на държавното управление в Будапеща са невиждани за страна от Европейски Съюз и са притеснителен знак за това, което властта и в други страни може да се опита да направи. „ Засега не сме виждали сходно нещо в друга страна, само че може да се случи там, където има популистки държавни управления, подценява се науката. Университетите и научните институти могат да бъдат взети на мушка ”, добавя Лоприено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ