Каква ще бъде съдбата на стария паметник на Христо Ботев във Враца
" Крайно време с смяната на градската среда във Враца да намерим място и да възстановим първият монумент на Христо Ботев " , съобщи ръководителят на Общинския съвет Владимир Христов по време на кръгла маса за ориста на паметника.
Дискусията на кръглата маса, проведена от историкът Красимир Богданов, е следващата, на която се разисква възобновяване на паметника в неговата целокупност. Той напомни неговата история - първият скулптурно-архитектурен монумент на народен воин в Следосвобожденска България е основан от Густав Еберлайн през 1890 година.
Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в наличието на министър-председателя Стефан Стамболов, фамилията на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран.
През 90-те години на предишния век още веднъж е възобновен отчасти в градинката на площад „ Руски “ и още веднъж демонтиран, с цел да бъде повдигнат на това място монумент на видния врачанин Васил Кънчов.
След 2010 година бронзовата статуя на Христо Ботев, оживелите барелефи, орелефи и железни посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за ориста и мястото на първия монумент на Христо Ботев се разгоряха още веднъж в общественото пространство и обществените мрежи, откакто кметството на село Косталево съобщи предпочитание да го възвърне и постаментът му преди няколко месеца бе изместен на „ Ботева поляна “ край обитаемото място. Започна и дарителска акция за събиране на средства за възобновяване му.
На кръглата маса шефът на врачанския музей Георги Ганецовски уточни, че бронзовата скулптура на Ботев, както и другите детайли от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд.
Те са изложени в Ботевата зала на музея и ползата на посетителите към тях е огромен. Според него каквото и да се реши за бъдещата орис на паметника, то би трябвало да бъде в съгласие и утвърдено от Министерството на културата.
" Първата мисъл би трябвало да е по какъв начин ще бъде съхранен и опазен за бъдещите генерации както от вандалски похищения, по този начин от атмосферните условия, в случай че бъде изложен навън ", изясни Ганецовски.
Красимир Богданов заключи мненията, че продължава да се работи за възобновяване на първия монумент на Христо Ботев в неговата допустима целокупност, като вниманието бъде концентрирано върху опазването му като културно-историческа полезност о т национално значение.
Според него къде ще бъде позициониран е вторичен въпрос. Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да провежда втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 1 юни - Денят наизуст за подвига на Ботев и неговите четници, с присъединяване на специалисти от всички заинтригувани страни.
„ Тръгнали сме да платим дълга си към този монумент и най-важното е по какъв начин да го съхраним и по какъв начин повече наши сънародници да се допрян до него “, сподели той в умозаключение.
Дискусията на кръглата маса, проведена от историкът Красимир Богданов, е следващата, на която се разисква възобновяване на паметника в неговата целокупност. Той напомни неговата история - първият скулптурно-архитектурен монумент на народен воин в Следосвобожденска България е основан от Густав Еберлайн през 1890 година.
Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в наличието на министър-председателя Стефан Стамболов, фамилията на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран.
През 90-те години на предишния век още веднъж е възобновен отчасти в градинката на площад „ Руски “ и още веднъж демонтиран, с цел да бъде повдигнат на това място монумент на видния врачанин Васил Кънчов.
След 2010 година бронзовата статуя на Христо Ботев, оживелите барелефи, орелефи и железни посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за ориста и мястото на първия монумент на Христо Ботев се разгоряха още веднъж в общественото пространство и обществените мрежи, откакто кметството на село Косталево съобщи предпочитание да го възвърне и постаментът му преди няколко месеца бе изместен на „ Ботева поляна “ край обитаемото място. Започна и дарителска акция за събиране на средства за възобновяване му.
На кръглата маса шефът на врачанския музей Георги Ганецовски уточни, че бронзовата скулптура на Ботев, както и другите детайли от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд.
Те са изложени в Ботевата зала на музея и ползата на посетителите към тях е огромен. Според него каквото и да се реши за бъдещата орис на паметника, то би трябвало да бъде в съгласие и утвърдено от Министерството на културата.
" Първата мисъл би трябвало да е по какъв начин ще бъде съхранен и опазен за бъдещите генерации както от вандалски похищения, по този начин от атмосферните условия, в случай че бъде изложен навън ", изясни Ганецовски.
Красимир Богданов заключи мненията, че продължава да се работи за възобновяване на първия монумент на Христо Ботев в неговата допустима целокупност, като вниманието бъде концентрирано върху опазването му като културно-историческа полезност о т национално значение.
Според него къде ще бъде позициониран е вторичен въпрос. Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да провежда втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 1 юни - Денят наизуст за подвига на Ботев и неговите четници, с присъединяване на специалисти от всички заинтригувани страни.
„ Тръгнали сме да платим дълга си към този монумент и най-важното е по какъв начин да го съхраним и по какъв начин повече наши сънародници да се допрян до него “, сподели той в умозаключение.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ